4.3 Оценка на трансграничните аспекти

Институциите следва при поискване да уведомят органите за преструктуриране относно приложимото право и националните особености на активите, елементите, стопанската дейност и субектите, попадащи в периметъра на прехвърлянето.

Институциите следва да уведомят за елементи, попадащи в периметъра на прехвърлянето или при поискване, които са прехвърлими единствено в рамките на същата държава членка, и да идентифицират потенциалните решения на този проблем.

За да бъде спазен член 67 от Директива 2014/59/ЕС и член 30 от Делегиран регламент (ЕС) 2016/1075 на Комисията, органите за преструктуриране следва по време на етапа на планиране на преструктурирането да обсъдят с органите на трети държави възможността за упражняване на правомощия за прехвърляне спрямо елементи, уредени от правото на третата държава. Въз основа на резултата от обсъждането органът за преструктуриране ще трябва да прецени дали са осъществими следните варианти:

• (i) органът на третата държава ще признае правомощията за прехвърляне на органа за преструктуриране;
• (ii) органът на третата държава няма да признае правомощията за прехвърляне на органа за преструктуриране, но няма да възрази спрямо прехвърляне, валидирано от субекта, предмет на преструктурирането;
• (iii) прехвърлянето ще е възможно единствено след значителни разходи и време в режим на преструктуриране.

За да подпомогнат органите за преструктуриране в извършваната от тях оценка съгласно предходната точка, институциите следва въз основа на правните характеристики на елементите на периметъра на прехвърлянето да анализират и да уведомят органите за преструктуриране относно осъществимостта/надеждността на:

• - потвърдително съгласие, подписано от институцията, предмет на преструктуриране, с което се признава прехвърлянето към приобретателя (било то купувача, мостовата институция или дружеството за управление на активи), извършено съобразно условия, договорени от органа за преструктуриране (в съответствие с член 67, параграф 1, буква a) от Директива 2014/59/ЕС);
• - устойчиви на преструктурирането клаузи (“resolution - proof clauses”) в договорите, с които се признава и уведомява контрагента, че договорът може да бъде предмет на упражняване на правомощия за преструктуриране (в съответствие с член 67, параграф 1, буква a) от Директива 2014/59/ЕС);
• - прехвърляне на елементите, уредени от правото на трета държава, в специално сформиран за целта субект (като например предприятие със специално предназначение) съгласно националното приложимо право и прехвърляне на инструментите на собственост на субекта като част от периметъра на прехвърлянето.

Институциите следва да представят на вниманието на органите всеки случай на право на трета държава, налагащо на посочените институции задължение да подпомагат дъщерното си дружество, при което елементи от трета държава ще трябва да бъдат включени в периметъра на прехвърлянето.