4. Определяне на периметъра на прехвърлянето

Органите за преструктуриране следва да посочат методиката за определяне на субекта или субектите, стопанските дейности или портфейлите от активи, правата и/или задълженията, които следва да бъдат прехвърлени („периметър на прехвърлянето“), тъй като това остава отговорност на органите за преструктуриране в момента на преструктурирането.

На етапа на планиране на преструктурирането институциите следва да са в състояние да предложат периметър на прехвърлянето, както е определен в точка 10 . За целта институциите следва да идентифицират евентуални пречки и да предложат потенциални подобрения, както и следва да са в състояние да предложат алтернативен периметър на прехвърлянето или изменения в него с цел подобряване на надеждността и осъществимостта на стратегията или инструмента за прехвърляне, както са описани в плана за преструктуриране.

При поискване от органа за преструктуриране институциите следва да са в състояние:

• а) да идентифицират и изолират компонентите на периметъра на прехвърлянето, както е определен от и съгласно насоките на органите за преструктуриране в съответствие с член 11 от Директива 2014/59/ЕС; и
• б) да тестват приложимостта на периметъра на прехвърлянето при различни сценарии, както са съобщени от органите за преструктуриране в съответствие с член 10, параграф 3, член 10, параграф 7, буква й) и член 12, параграф 3 от Директива 2014/59/ЕС.

Когато задават методиката за определяне на периметъра на прехвърлянето в плановете за преструктуриране в съответствие с член 10, параграф 1, член 10, параграф 7, буква й) и член 12, параграф 3, буква б) от Директива 2014/59/ЕС, органите за преструктуриране следва да вземат под внимание:

• a. предназначенията на инструментите (съгласно определената за институцията стратегия за преструктуриране) и дейностите на институциите. В крайна сметка, основният периметър на прехвърлянето следва да се състои от активи, права и/или задължения, чието прехвърляне е от съществено или критично значение за изпълнение на целите на преструктурирането, регулаторните задължения (включително защитени задължения съгласно член 44 от Директива 2014/59/ЕС или задължения съгласно член 73 от Директива 2014/59/ЕС) и предназначенията на инструментите („първи ред на периметъра на прехвърлянето“) и неговото определяне следва да съответства на списъка с критерии, които са представени по - подробно в раздел 4.1. по - долу;
• б) взаимовръзките вътре в институцията. Предвид изискванията по предходната буква a) взаимовръзките, които не могат да бъдат премахнати без времеемки и скъпи усилия или поради правни ограничения (включително тези, свързани с гаранциите, предвидени в членове 76— 80 от Директива 2014/59/ЕС), следва да бъдат интегрирани в периметъра на прехвърлянето („втори ред на периметъра на прехвърлянето“) в съответствие с раздел 4.2 по - долу.

Институциите следва да уведомят органите за преструктуриране относно пречките пред прехвърлимостта при прилагането на определянето на периметъра на прехвърлянето спрямо своите активи, права и/или задължения и да предложат потенциални смекчаващи фактори и решения. Институциите следва да работят за намаляване на тези пречки с течение на времето. В оценката на пречките пред прехвърлянето следва да се отдели специално внимание на трансграничните проблеми в съответствие с раздел 4.3.

При задаването на методиката за определяне на периметъра на прехвърлянето и с цел разработване на стратегия за преструктуриране, която постига по най - добър начин целите на преструктурирането, органите за преструктуриране следва да обмислят възможността за разделяне на периметъра на различни единици, за да е налице подготовка за различни сценарии, да се предвиди използването на комбинация от инструменти за прехвърляне, да се даде възможност за различни последователни прехвърляния и комбинации при прилагането на един и същ инструмент за прехвърляне или на няколко приематели, ако е необходимо.

4.1.1 Продажба на стопанската дейност (ПСД)

4.2 Оценка на взаимовръзките

4.3 Оценка на трансграничните аспекти