|
+Член 9 2. |
Член 9 2.До 29 май 2026 г. всяка държава членка изготвя национална крива за постепенното саниране на жилищния сграден фонд в съответствие с националната пътна карта и целите за 2030 г., 2040 г. и 2050 г., съдържащи се в националния план за саниране на сгради на държавата членка, и с цел преобразуването на националния сграден фонд в сграден фонд с нулеви емисии до 2050 г. Националната крива за постепенното саниране на жилищния сграден фонд се изразява като намаление на средното потребление на първична енергия в kWh/(m2.г.) на целия жилищен сграден фонд за периода 2020—2050 г. и определя броя или разгънатата застроена площ на жилищните сгради и обособените жилищни части от сгради, които да се санират годишно, включително броя или разгънатата застроена площ на 43-те процента жилищни сгради и обособени жилищни части от сгради с най-лоши характеристики. Държавите членки гарантират, че средното потребление на първична енергия в kWh/(m2.г.) на целия жилищен сграден фонд:
а)
намалява с най-малко 16 % до 2030 г. в сравнение с 2020 г.;
б)
намалява с най-малко 20—22 % до 2035 г. в сравнение с 2020 г.;
в)
до 2040 г. и на всеки 5 години след това — е равно на или по-малко от определена на национално равнище стойност, въз основа на постепенното намаляване на средното потребление на първична енергия от 2030 до 2050 г. в съответствие с преобразуването на жилищния сграден фонд в сграден фонд с нулеви емисии. Държавите членки гарантират, че най-малко 55 % от намалението на средното потребление на първична енергия, посочено в трета алинея, се постига чрез саниране на 43-те процента жилищни сгради с най-лоши характеристики. Държавите членки могат да отчитат намаление на потреблението на първична енергия, постигнато чрез саниране на жилищни сгради, засегнати от природни бедствия, като земетресения и наводнения, към дела, постигнат чрез саниране на 43-те процента жилищни сгради с най-лоши характеристики. В усилията си за саниране с цел постигане на изискваното намаление на средното потребление на първична енергия за целия жилищен сграден фонд държавите членки въвеждат мерки, като например минимални стандарти за енергийните характеристики, техническа помощ и мерки за финансова подкрепа. В усилията си за саниране държавите членки не освобождават в несъразмерна степен от прилагането на изискванията жилищните сгради или обособените жилищни части от сгради, отдавани под наем. Държавите членки докладват в националните планове за саниране на сгради използваната методика и събраните данни за оценка на стойностите, посочени във втора и трета алинея. В рамките на оценката на националните планове за саниране на сгради Комисията наблюдава постигането на определените стойности, посочени във втора и трета алинея, включително броя на сградите и обособените части от сградите или разгънатата застроена площ на 43-те процента жилищни сгради с най-лоши характеристики, и при необходимост отправя препоръки. Тези препоръки могат да включват по-широко използване на минималните стандарти за енергийните характеристики. Националната крива за постепенното саниране на жилищния сграден фонд се позовава на данни за националния жилищен сграден фонд въз основа, в зависимост от случая, на статистически извадки и сертификати за енергийните характеристики. Ако средният дял на потреблението на енергия от изкопаеми горива в жилищните сгради е по-нисък от 15 %, държавите членки могат да коригират равнищата, определени в трета алинея, букви а) и б), за да гарантират, че средното потребление на първична енергия в kWh/(m2.г.) на целия жилищен сграден фонд до 2030 г. и на всеки пет години след това е равно на или по-малко от национално определена стойност, получена от линейното намаление на средното потребление на първична енергия от 2020 г. до 2050 г., в съответствие с преобразуването на жилищния сграден фонд в сграден фонд с нулеви емисии. 1. Преглед
1.1 Препратки1.2 Идентифицирани изисквания1.3 Свързани стандарти2. Идентифицирани изисквания
3. Свързани стандарти
|