|
+ПРИЛОЖЕНИЕ III |
ПРИЛОЖЕНИЕ IIIПРИЛОЖЕНИЕ III Разположение и минимален брой на пунктовете за вземане на проби за измерване на концентрациите в атмосферния въздух и нормите за отлагания I. Разполагане на пунктовете за вземане на проби в макромащаб Разполагането на пунктовете за вземане на проби се избира по такъв начин, че те да: — осигуряват данни за районите в рамките на дадени зони или агломерации, в които населението може да бъде изложено пряко или косвено на най-високите нива на замърсяване (концентрации) осреднени за една календарна година, — осигуряват данни за нивата в други райони в рамките на дадени зони или агломерации, които са представителни за експозицията на населението в тях, — осигуряват данни за нивата на отлаганията, представляващи косвената експозиция на населението по цялата хранителна верига. По принцип, пунктовете за вземане на проби се разполагат така че да се избягва извършването на измервания в много ограничени пространства в непосредствена близост до тях. Като правило, даден пункт за вземане на проби следва да е представителна за качеството на атмосферния въздух върху заобикаляща площ, която е не по-малка от 200 m за транспортно-ориентираните пунктове и не по-малка от 250 m × 250 m за градските фонови пунктове. В случаите, когато е необходимо да се оценят фоновите нива, точката за вземане на проби не трябва да се повлиява от дадени агломерации или промишлени обекти, които са в непосредствена близост до нея, т.е. обекти, разположени на разстояние по-малко от няколко километра. В случаите, когато следва да се оценяват въздействията от промишлени източници, се монтира не по-малко от един пункт за вземане на проби по посока на течението на вятъра спрямо източника в най-близкия населен район. Когато не са известни фоновите концетрации, се разполага допълнителен пункт за вземане на проби по посока на основното течение на вятъра. По-конкретно, когато се прилага член 3, параграф 3, пунктовете за вземане на проби се разполагат по начин, който да позволява наблюдение и контрол на най-добрите съществуващи техники („BAT“). В случаите, когато това е възможно, пунктовете за вземане на проби следва да са представителни за сходни места, които не са в непосредствена близост до тях. Когато това е целесъобразно, точките следва да се разполагат съвместно с пунктове за вземане на проби по отношение на фракцията PM10. II. Разполагане на пунктовете за вземане на проби в микромащаб Доколкото това е практически възможно, следва да се спазват следните ръководни принципи: — потокът около входното отвърстие на пробовземната сонда не е ограничен, като не трябва да има никакви прегради, възпрепятстващи движението на въздуха в близост до устройството за вземане на проби (по принцип, за пунктовете за вземане на проби, които са представителни за качеството на атмосферния въздух по линията на разположението на сградите, входното отвърстие се разполага на разстояние няколко метра от сградите, балконите, дърветата или другите налични прегради и на не по-малко от 0,5 m от най-близката сграда), — като правило, входното отвърстие на пробовземна сонда се разполага на височина между 1,5 m (зоната на дишане) и 4 m над земната повърхност. При определени обстоятелства се допуска разполагане на входното отвърстие по-високо (до 8 m) над земната повърхност. Разполагане на входното отвърстие на пробовземна сонда на по-голяма височина е целесъобразно ако съответния пункт е представителен за по-голяма площ, — входното отвърстие на пробовземната сонда не трябва да се разполага в непосредствена близост до източници на емисии, за да се избегне директното попадане на замърсители в него преди дисперсията им в атмосферния въздух, — изходното отвърстие на устройството за вземане на проби се разполага така че да се избегне повторното преминаване на изходящия въздух през входното отвърстие, — пунктовете за вземане на проби в транспортно-ориентираните пунктове за мониторинг се разполагат на не по-малко от 25 m от края на основните кръстовища и на не по-малко от 4 m от центъра на най-близкото платно за движение; входните отвърстия се разполагат така че да са представителни за качеството на атмосферния въздух в близост до линията на разположение на сградите, — по отношение на измерванията на отлагания в градските фонови площи, се прилагат указанията и критериите на Европейската система за мониторинг и оценка на замърсителите в атмосферния въздух („EMEP“), доколкото това е практически възможно и в случаите, когато не са включени съответни разпоредби в приложенията. Може да се отчита влиянието и на следните фактори: — наслагващи се (интерфериращи) източници, — сигурност, — достъп, — наличие на електрозахранване и телефонни комуникации, — видимост на площадката спрямо нейното обкръжение, — безопасност за населението и обслужващия персонал, — желателно съвместно разполагане на пунктовете за вземане на проби за определяне нивата на различни замърсители, — изисквания, свързани с териториалното планиране. III. Документиране и преглед на избора на пункта Процедурите по избор на пунктовете се документират напълно на етапа на тяхното класифициране посредством фотографии на околностите (с компасна стрелка) и подробна карта. Разположението на пунктовете се преразглежда през равни интервали, като документирането се повтаря с оглед осигуряване валидността на критериите за оценка през изтеклия период. IV. Критерии за определяне броя на пунктовете за вземане на проби за постоянно измерване на концентрациите на арсен, кадмий, никел и бензо(а)пирен в атмосферния въздух Минимален брой пунктове за вземане на проби при постоянни измервания за оценка на съответствието на нивата на замърсителите в атмосферния въздух с нормите за опазване на човешкото здраве в зоните и агломерациите, в които постоянните измервания са единствения източник на информация. а) Дифузни източници
б) Точкови източници За оценка нивата на замърсяване на атмосферния въздух в близост до точкови източници броят на пунктовете за вземане на проби за постоянно измерване следва да се определя, като се отчитат плътността на емисиите, вероятните модели на разпределението на замърсителите в атмосферния въздух и потенциалната експозиция на населението. Пунктовете за вземане на проби следва да се разполагат по такъв начин, че да е възможно да се наблюдава прилагането на най-добрите съществуващи техники („BAT“), определени в член 2, параграф 11 от Директива 96/61/ЕО. 1. Преглед
1.1 Препратки1.2 Идентифицирани изисквания1.3 Свързани стандарти2. Идентифицирани изисквания
3. Свързани стандарти
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||