Член 19
Мерки за управление
1. В рамките на 18 месеца след включването на инвазивен чужд вид в списъка на Съюза държавите членки въвеждат ефективни мерки за управление за считаните от тях за широко разпространени на тяхна територия инвазивни чужди видове, които засягат Съюза, така че да се сведе до минимум въздействието на тези видове върху биологичното разнообразие, свързаните екосистемни услуги и когато е приложимо — върху човешкото здраве или икономиката.
Тези мерки за управление трябва да са пропорционални на въздействието върху околната среда и да са подходящи предвид конкретните обстоятелства в държавите членки, да се основават на анализ на разходите и ползите и също така да включват, доколкото е практически осъществимо, мерките за възстановяване, посочени в член 20. Мерките се степенуват по важност въз основа на оценка на риска и на тяхната разходна ефективност.
2. Мерките за управление се състоят от смъртоносни или несмъртоносни физически, химически или биологични действия, насочени към ликвидиране, контрол на популацията или ограничаване на разпространението на популация от инвазивен чужд вид. Когато е целесъобразно, мерките за управление включват действия по отношение на приемащата екосистема, насочени към повишаване на нейната устойчивост спрямо настоящите и бъдещите инвазии. Временно може да бъде разрешено използването за търговски цели на вече установени инвазивни чужди видове като част от мерките за управление, насочени към тяхното ликвидиране, контрол на популацията или ограничаване, като се дава строга обосновка и при условие че са налице всички необходими мерки за контрол с цел да се избегне по-нататъшно разпространение.
3. Когато прилагат мерки за управление и избират методите, които ще бъдат използвани, държавите членки вземат надлежно предвид човешкото здраве и околната среда, по-специално за нецелевите видове и техните местообитания, и гарантират, че в случаите, когато обект на мерките са животни, не им се причинява болка, стрес или страдание, които могат да бъдат избегнати, без това да се отразява на ефективността на мерките за управление.
4. Системата за наблюдение, предвидена в член 14, се разработва и използва, за да се наблюдава ефективността на мерките за ликвидиране, контрол на популацията или ограничаване за намаляване на въздействието върху биологичното разнообразие, свързаните екосистемни услуги и когато е приложимо — върху човешкото здраве или икономиката. При наблюдението се прави оценка и на въздействието върху нецелевите видове, когато е целесъобразно.
5. Когато съществува значителен риск инвазивен чужд вид, който засяга Съюза, да се разпространи в друга държава членка, държавите членки, в които има присъствие на този вид, незабавно уведомяват другите държави членки и Комисията. Когато е целесъобразно, съответните държави членки установяват съвместно договорени мерки за управление. Когато от разпространението могат да бъдат засегнати и трети държави, засегнатата държава членка се стреми да информира съответните трети държави.