2. Опазване на човешкото здраве

а)

пунктовете за вземане на проби, ориентирани към опазване на човешкото здраве, се разполагат така, че да предоставят надеждни данни за всичко изброено по-долу:

б)

пунктовете за вземане на проби по принцип се разполагат по такъв начин, че да се избегне измерване на микрохабитати в непосредствена близост до пункта за вземане на проби, което означава, че пунктът за вземане на проби, когато това е осъществимо, е разположен така, че пробата да е представителна за качеството на въздуха за участък от улица с дължина не по-малка от 100 m за пунктове, където се измерват емисиите от пътното движение, най-малко 25 m × 25 m за пунктове, където се измерват емисиите от битовите отоплителни системи, и най-малко 250 m × 250 m за пунктове, където се измерват емисиите от промишлени площадки или други източници, като летища;

в)

Когато се цели извършването на оценка на качеството на въздуха в горещите точки на замърсяване на въздуха, пунктовете за вземане на проби биват разполагани в районите в рамките на зоните с най-високата концентрация, на която населението е вероятно да бъде изложено пряко или косвено за период, който е значим в сравнение с периода на осредняване на пределно допустимите стойности или на целевите стойности; такива пунктове за вземане на проби се разполагат, когато е уместно и доколкото е възможно, в райони, в които е вероятно чувствителното население и уязвимите групи да бъдат пряко или непряко изложени на риск за период, който е значителен спрямо периода на осредняване на пределно допустимите стойности или целевите стойности, включително, но не само, жилищни райони, училища, болници, заведения за помощ в ежедневието или офис пространства;

г)

пунктовете за вземане на проби в градските фонови пунктове за мониторинг се разполагат така, че техните нива на замърсяване да се повлияват от интегрираните емисии от всички имащи значение източници; нивото на замърсяване не бива да е доминирано от един източник, освен ако това не е обичайна ситуация за по-голям градски район; тези пунктове за вземане на проби следва, по общо правило, да са представителни за няколко квадратни километра;

д)

пунктовете за вземане на проби във фонови пунктове за мониторинг в извънградските райони се разполагат така, че тяхното ниво на замърсяване да се влияе от интегрирания принос от съответни източници, но не от градски райони, главни пътища или промишлени обекти в близост до тях, т.е. на разстояние по-малко от 5 km;

е)

когато се цели извършване на оценка на емисиите от автомобилния транспорт, пунктовете за вземане на проби се разполагат по такъв начин, че да предоставят данни за улиците, където се наблюдават най-високите концентрации, като се взема предвид обемът на трафика (представляващ най-голямата гъстота на трафика в зоната), местните условия за разсейване и пространственото земеползване (напр. в улици тип „каньон“);

ж)

когато целта е да бъде извършвана оценка на емисиите от битовото отопление, пунктовете за вземане на проби се разполагат от подветрената страна на основните източници в рамките на съответната преобладаваща посока на вятъра за тези източници;

з)

когато целта е да бъде оценяван приносът на промишлени източници, пристанища или летища, се инсталира поне един пункт за вземане на проби от подветрената страна на основния източник в съответната преобладаваща посока на вятъра в най-близкия жилищен район; когато фоновата концентрация не е известна, се разполага допълнителен пункт за вземане на проби от наветрената страна спрямо основния източник срещу преобладаващата посока на вятъра; пунктовете за вземане на проби могат да се разполагат по начин, който да позволява наблюдение на прилагането на НДНТ;

и)

пунктовете за вземане на проби, когато е възможно, също са представителни за сходни места, които не се намират в непосредствена близост до пунктовете за вземане на проби; в зоните, в които нивото на замърсителите на въздуха е над оценъчния праг, зоната, за която е представителен всеки пункт за вземане на проби, трябва да бъде ясно определена; цялата зона, когато е възможно, е обхваната от различните райони на представителност, определени за тези пунктове за вземане на проби; концентрациите в райони в дадена зона, които не са обхванати от пунктовете за вземане на проби в тази зона, се оценяват с подходящи методи;

й)

отчита се необходимостта от разполагане на пунктовете за вземане на проби на острови, когато това се налага поради съображения за опазване на човешкото здраве;

к)

когато е възможно, точките за вземане на проби, измерващи арсен, кадмий, олово, живак, никел и полициклични ароматни въглеводороди, се разполагат съвместно с пунктовете за вземане на проби за ПЧ10.