+Член 221 Използване на подхода на вътрешните модели за рамкови споразумения за нетиране
---+Член 221 1.
---+Член 221 2.
---+Член 221 3.
---+Член 221 4.
---+Член 221 5.
---+Член 221 6.
---+Член 221 7.
---+Член 221 9.

Член 221 Използване на подхода на вътрешните модели за рамкови споразумения за нетиране

-

1. Преглед

,
Член 221 1.
За целите на изчисляването на рисково претегления размер на експозициите и размера на очакваната загуба за сделки за финансиране с ценни книжа или други обусловени от капиталовия пазар сделки, различни от сделки с деривати, обхванати от приемливо рамково споразумение за нетиране, което отговаря на изискванията, посочени в глава 6, раздел 7, институцията може да изчисли напълно коригираната стойност на експозицията (E*) по споразумението, като използва подхода на вътрешния модели, при условие че институцията отговаря на условията, посочени в параграф 2.
Член 221 2.

Институцията може да използва подхода на вътрешния модел, когато е изпълнено всяко едно от следните условия:

a) 

институцията използва този подход само за експозициите, чийто рисково претеглен размер се изчислява съгласно вътрешнорейтинговия подход, предвиден в глава 3;

б) 

институцията е получила разрешение от своя компетентен орган да използва този подход.
Член 221 3.
Институция, която използва подхода на вътрешния модел, го прилага за всички контрагенти и ценни книжа, с изключение на несъществени портфейли, за които може да използва подхода на надзорните корекции за променливост, предвиден в член 220.
Член 221 4.

Компетентните органи разрешават на институцията да използва подхода на вътрешните модели само когато считат, че системата на институцията за управление на рискове, произтичащи от сделки, предмет на рамковото споразумение за нетиране, е концептуално надеждна и цялостно прилагана и когато са изпълнени следните стандарти за качество:

а) 

вътрешният модел за оценка на риска, използван за изчисляването на потенциалната променливост на цените за сделките, е тясно интегриран в ежедневния процес по управлението на риска на институцията и служи като основа за отчитане на рисковите експозиции пред висшето ръководство на институцията;

б) 

институцията разполага със звено за контрол на риска, което отговаря на всяко едно от следните изисквания:

i) 

то е независимо от звената, участващи в търговската дейност, и се отчита пряко пред висшето ръководство;

ii) 

то отговаря за разработването и внедряването на системата за управление на риска на институцията;

iii) 

то изготвя и анализира ежедневни отчети за резултатите от модела за оценка на риска и предлага подходящи мерки за спазване на лимитите на позициите;

в) 

ежедневните отчети, изготвяни от звеното за контрол на риска, се преглеждат от орган с правомощия за вземане на решения за намаляване на поетите позиции и на общата рискова експозиция;

г) 

институцията разполага с достатъчно на брой квалифицирани служители за работа с усъвършенстваните модели в звеното за управление на риска;

д) 

институцията е въвела процедури за наблюдение и гарантиране на спазването на документиран набор от вътрешни политики и контролни механизми за цялостното функциониране на системата за оценяване на риска;

е) 

историческите резултати от моделите на институцията са доказано надеждни и измерват риска с приемлива точност, което се потвърждава от бек-тестове, използващи данни за най-малко една година;

ж) 

институцията провежда периодично изчерпателни стрес тестове, резултатите от които се преглеждат от висшето ръководство и се отразяват при определяне на политиката и лимитите;

з) 

като част от редовния си вътрешен одит институцията провежда независима проверка на системата си за измерване на риска. Този преглед обхваща дейностите на звената,участващи в търговската дейност, и на независимото звено за контрол на риска;

и) 

поне веднъж годишно институцията осъществява преглед на системата си за управление на риска;

й) 

вътрешният модел отговаря на изискванията, определени в член 292, параграфи 8 и 9 и в член 294.
Член 221 5.
За да обхване всички съществени ценови рискове, вътрешният модел на институцията за измерване на риска обхваща достатъчен брой рискови фактори.

Институциите могат да използват емпирични корелации в рамките на рисковите категории и между категориите, когато техните системи за измерване на корелациите са надеждни и цялостно прилагани.
Член 221 6.

Институциите, използващи подхода на вътрешните модели, изчисляват E* съгласно следната формула:

image

където:

Ei

=

стойността на всяка отделна експозиция i по споразумението, която би била приложена при липса на кредитна защита, когато институциите изчисляват размера на рисково претеглените експозиции съгласно стандартизирания подход или когато изчисляват размера на рисково претеглените експозиции и размера на очакваната загуба съгласно вътрешнорейтинговия подход;

Ci

=

стойността на получените в заем, закупени или получени парични средства или ценни книжа по отношение на всяка такава експозиция i.

При изчисляването на размера на рисково претеглените експозиции чрез вътрешни модели институциите използват данните от модела към предишния работен ден.
Член 221 7.

При изчисляването на потенциалната промяна в стойността, посочена в параграф 6, се съблюдава всеки едно от следните правила:

а) 

то се извършва най-малко веднъж на ден;

б) 

то се базира на 99-процентов едностранен доверителен интервал;

в) 

то се базира на петдневен период на реализация, с изключение на сделките, различни от репо сделки или сделки за предоставяне/получаване в заем на ценни книжа, при които се използва десетдневен период на реализация;

г) 

то се базира на ефективен исторически период на наблюдение от най-малко една година, освен когато съществено увеличение в променливостта на цените налага по-къс период на наблюдение;

д) 

множеството от използваните за изчислението данни се актуализира поне веднъж на всеки три месеца.

Когато институцията е сключила репо сделка, сделка по предоставяне/получаване в заем на ценни книжа или стоки, маржин заемна сделка или сходна сделка или нетираща съвкупност, която отговаря на изложените в член 285, параграфи 2, 3 и 4 критерии, минималният период на държане се привежда в съответствие с рисковия маржин период, който ще се прилага по тези параграфи, в комбинация с член 285, параграф 5.
Член 221 9.

ЕБО разработва проекти за регулаторни технически стандарти за определяне на следното:

а) 

какво представлява несъществен портфейл за целите на параграф 3;

б) 

критериите, определящи дали вътрешният модел е надежден и цялостно прилаган за целите на параграфи 4 и 5 и рамковите споразумения за нетиране.

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 31 декември 2015 г.

На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

1.1 Препратки

1.2 Идентифицирани изисквания

1.3 Свързани стандарти

2. Идентифицирани изисквания

Изисквания

3. Свързани стандарти

Стандарти