|
+Член 458 2. |
Член 458 2.Когато определеният в съответствие с параграф 1 орган установи промени в интензивността на макропруденциалния или системния риск във финансовата система, който може да има сериозни отрицателни последици за финансовата система и реалната икономика в конкретна държава членка и който според този орган не може да се преодолее толкова ефективно чрез други макропруденциални инструменти, предвидени в настоящия регламент и в Директива 2013/36/ЕС, колкото чрез прилагането на по-строги национални мерки, то той уведомява съответно Комисията и ЕССР. ЕССР незабавно препраща уведомлението на Европейския парламент, на Съвета и на ЕБО. Уведомлението се придружава от следните документи и включва, както е приложимо, съответните количествени или качествени доказателства относно:
a)
промените в интензивността на макропруденциалния или системния риск;
б)
причините, поради които тези промени биха могли да представляват заплаха за финансовата стабилност на национално равнище или за реалната икономика;
в)
основанията, поради които органът смята, че макропруденциалните инструменти, предвидени в член 124 и член 164 от настоящия регламент и в член 133 и член 136 от Директива 2013/36/ЕС, са по-малко подходящи и ефективни за справяне със съответните рискове от проектите на национални мерки, посочени в буква г) от настоящия параграф;
г)
проектите на национални мерки за лицензирани на национално равнище институции или подгрупа от такива институции, предназначени да редуцират промените в интензивността на риска и отнасящи се до:
i)
нивото на собствения капитал, посочено в член 92;
ii)
изискванията за големите експозиции, посочени в член 392 и членове 395—403;
iii)
ликвидните изисквания, посочени в шеста част;
iv)
рисковите тегла за справяне със нереално високите цени на активите в сектора на жилищните имоти и търговските недвижими имоти;
v)
изискванията за публично оповестяване, посочени в осма част;
vi)
размера на предпазния капиталов буфер, посочен в член 129 от Директива 2013/36/ЕС; или
vii)
експозициите в рамките на финансовия сектор;
д)
обяснение защо определените в съответствие с параграф 1 органи считат проектите за мерки за подходящи, ефективни и пропорционални за справяне със ситуацията; и
е)
оценка на възможното положително или отрицателно въздействие на проектите за мерки върху вътрешния пазар въз основа на информацията, с която разполага съответната държава членка. 1. Преглед
1.1 Препратки1.2 Идентифицирани изисквания1.3 Свързани стандарти2. Идентифицирани изисквания
3. Свързани стандарти
|