+Член 1 Приложно поле и процедура
---+Article 1 1.
---+Article 1 2.
---+Article 1 3.
---+Article 1 4.
---+Article 1 5.
---+Article 1 6.
---+Article 1 7.
---+Article 1 8.
---+Article 1 9.
---+Article 1 10.
---+Article 1 11.
---+Article 1 12.
---+Article 1 13.
---+Article 1 14.
---+Article 1 15.
---+Article 1 16.

Член 1 Приложно поле и процедура

Член 1

Приложно поле и процедура

1.  Плащания на лихви и роялти в държава-членка се освобождават от всякакви данъци, налагани върху такива плащания в тази държава, независимо дали се събират чрез удържането им при източника или чрез определянето им на базата на данъчни декларации, при условие че бенефициерът на лихвите или роялтите е дружество от друга държава-членка или е място на стопанска дейност в друга държава-членка на дружество от държава-членка.

2.  Плащане, направено от дружество на държава-членка или от място на стопанска дейност в друга държава-членка, се счита за възникнало в тази държава-членка, наричана по-долу „държава източник“.

3.  Място на стопанска дейност се третира като платец на лихви или роялти, само доколкото тези плащания представляват данъчно признат разход за мястото на стопанска дейност в държавата-членка, в която то се намира.

4.  Дружество от държава-членка се третира като бенефициер на плащанията на лихви или роялти, само ако получава тези плащания в своя полза, а не като посредник, като например представител, фидуциарен собственик или пълномощник, за друго лице.

5.  Място на стопанска дейност се третира като бенефициер на лихви или роялти в следните случаи:

а) ако вземането по дълг, правото или използването на информация, по отношение на които възникват плащания на лихви или роялти, са ефективно свързани с това място на стопанска дейност; и

б) ако плащанията на лихви или роялти представляват доход, по отношение на който това място на стопанска дейност се облага в държавата-членка, в която се намира, с някои от данъците, посочени в член 3, буква а), iii), или в Белгия — с „impôt des non-résidents/belasting der niet-verblijfhouders“, или в Испания — с „Impuesto sobre la Renta de no Residentes“, или с данък, който е идентичен, или който по същество е подобен, и който се налага след датата на влизане в сила на настоящата директива в допълнение към или вместо тези съществуващи данъци.

6.  Когато място на стопанска дейност на дружество от държава-членка се третира като платец или като бенефициер на лихви или роялти, никоя друга част от дружеството не се третира като платец или бенефициер на тези лихви или роялти за целите на настоящия член.

7.  Този член се прилага само ако дружеството, което е платец, или дружеството, чието място на стопанска дейност се третира като платец, на лихви или роялти, е свързано дружество на дружеството, което е бенефициер, или чието място на стопанска дейност се третира като бенефициер на тези лихви или роялти.

8.  Този член не се прилага, когато лихвите или роялтите се плащат от или на място на стопанска дейност на дружество от държава-членка, което се намира в трета страна, и дейност на дружеството се извършва изцяло или частично чрез това място на стопанска дейност.

9.  Нищо в настоящия член не препятства една държава-членка да вземе под внимание, при прилагане на данъчните си закони, лихвите и роялтите, получени от нейни дружества, от места на стопанска дейност на нейни дружества или от места на стопанска дейност, които се намират в тази държава-членка.

10.  Една държава-членка има възможност да не прилага настоящата директива спрямо дружество от друга държава-членка или място на стопанска дейност на дружество от друга държава-членка, когато условията, определени в член 3, буква б), не са били изпълнявани в продължение на две години непрекъснато.

11.  Държавата източник може да изисква изпълнението на изискванията, предвидени в настоящия член и в член 3, да бъде доказано с удостоверение в момента на плащането на лихвите или роялтите. Ако изпълнението на изискванията, предвидени в настоящия член, не бъде удостоверено в момента на плащането, държавата-членка е свободна да иска удържане на данък при източника.

12.  Държавата източник може да постави като условие за освобождаване от данъци съгласно настоящата директива това, че тя е издала решение, което понастоящем разрешава освобождаване след удостоверяване на изпълнението на условията, предвидени в настоящия член и член 3. Решение за освобождаване от данъци се издава в срок най-късно до три месеца след удостоверяването, и след като такава допълнителна информация, която държавата източник може да поиска, бъде предоставена. Решението е валидно за срок най-малко една година след издаването му.

13.  За целите на параграфи 11 и 12 удостоверението, което трябва да бъде представено във връзка с всеки договор за плащане, е валидно за период най-малко една година, но не повече от три години от датата на издаване и съдържа следната информация:

а) доказателство за седалището за данъчни цели на дружеството получател и, когато е необходимо, за съществуването на място на стопанска дейност, удостоверено от данъчния орган на държавата-членка, в която дружеството получател се е установило за данъчни цели, или в която се намира мястото на стопанска дейност;

б) удостоверение за качеството на бенефициер в лицето на дружеството получател, съгласно параграф 4, или наличието на условия, съгласно параграф 5, когато място на стопанска дейност е получателят на плащането;

в) за дружеството получател изпълнение на изискванията съгласно член 3, буква а), iii);

г) минимално участие или критерий за минимално участие с право на глас съгласно член 3, буква б);

д) периодът, в който участието по буква г) е съществувало.

Освен това държавите-членки могат да изискват посочване на правното основание за плащанията съгласно договора (например договор за заем или лицензионен договор).

14.  Ако изискванията за освобождаване не бъдат изпълнени, дружеството получател или мястото на стопанска дейност незабавно информират дружеството платец или мястото на стопанска дейност и, ако държавата източник изисква това — компетентния орган на тази държава.

15.  Ако на дружеството платец или на мястото на стопанска дейност е удържан данък при източника, от който трябва да бъдат освободени съгласно настоящия член, може да бъде отправено искане за връщане на този данък при източника. Държавата-членка може да изисква информацията, определена в параграф 13. Заявлението за връщане трябва да се представи в определения срок. Този срок е най-малко две години от датата на плащане на лихвата и роялтите.

16.  Държавата източник връща надвзетия при източника данък в срок от една година след надлежно получаване на заявлението и на такава допълнителна информация, каквато би сметнала за разумно да поиска. Ако данъкът, удържан при източника, не бъде върнат в този срок, дружеството получател или мястото на стопанска дейност имат право, след изтичането му, на лихва върху данъка с процент, съответстваща на основния лихвен процент, който се прилага в подобни случаи съгласно местното законодателство на държавата източник.

1. Преглед

,
Article 1 1.
Interest or royalty payments arising in a Member State shall be exempt from any taxes imposed on those payments in that State, whether by deduction at source or by assessment, provided that the beneficial owner of the interest or royalties is a company of another Member State or a permanent establishment situated in another Member State of a company of a Member State.
Article 1 2.
A payment made by a company of a Member State or by a permanent establishment situated in another Member State shall be deemed to arise in that Member State, hereafter referred to as the ‘source State’.
Article 1 3.
A permanent establishment shall be treated as the payer of interest or royalties only insofar as those payments represent a tax-deductible expense for the permanent establishment in the Member State in which it is situated.
Article 1 4.
A company of a Member State shall be treated as the beneficial owner of interest or royalties only if it receives those payments for its own benefit and not as an intermediary, such as an agent, trustee or authorised signatory, for some other person.
Article 1 5.

A permanent establishment shall be treated as the beneficial owner of interest or royalties:

(a) 

if the debt-claim, right or use of information in respect of which interest or royalty payments arise is effectively connected with that permanent establishment; and

(b) 

if the interest or royalty payments represent income in respect of which that permanent establishment is subject in the Member State in which it is situated to one of the taxes mentioned in Article 3(a)(iii) or in the case of Belgium to the ‘impôt des non-résidents/belasting der niet-verblijfhouders’ or in the case of Spain to the ‘Impuesto sobre la Renta de no Residentes’ or to a tax which is identical or substantially similar and which is imposed after the date of entry into force of this Directive in addition to, or in place of, those existing taxes.
Article 1 6.
Where a permanent establishment of a company of a Member State is treated as the payer, or as the beneficial owner, of interest or royalties, no other part of the company shall be treated as the payer, or as the beneficial owner, of that interest or those royalties for the purposes of this Article.
Article 1 7.
This Article shall apply only if the company which is the payer, or the company whose permanent establishment is treated as the payer, of interest or royalties is an associated company of the company which is the beneficial owner, or whose permanent establishment is treated as the beneficial owner, of that interest or those royalties.
Article 1 8.
This Article shall not apply where interest or royalties are paid by or to a permanent establishment situated in a third State of a company of a Member State and the business of the company is wholly or partly carried on through that permanent establishment.
Article 1 9.
Nothing in this Article shall prevent a Member State from taking interest or royalties received by its companies, by permanent establishments of its companies or by permanent establishments situated in that State into account when applying its tax law.
Article 1 10.
A Member State shall have the option of not applying this Directive to a company of another Member State or to a permanent establishment of a company of another Member State in circumstances where the conditions set out in Article 3(b) have not been maintained for an uninterrupted period of at least two years.
Article 1 11.
The source State may require that fulfilment of the requirements laid down in this Article and in Article 3 be substantiated at the time of payment of the interest or royalties by an attestation. If fulfilment of the requirements laid down in this Article has not been attested at the time of payment, the Member State shall be free to require deduction of tax at source.
Article 1 12.
The source State may make it a condition for exemption under this Directive that it has issued a decision currently granting the exemption following an attestation certifying the fulfilment of the requirements laid down in this Article and in Article 3. A decision on exemption shall be given within three months at most after the attestation and such supporting information as the source State may reasonably ask for have been provided, and shall be valid for a period of at least one year after it has been issued.
Article 1 13.

For the purposes of paragraphs 11 and 12, the attestation to be given shall, in respect of each contract for the payment, be valid for at least one year but for not more than three years from the date of issue and shall contain the following information:

(a) 

proof of the receiving company's residence for tax purposes and, where necessary, the existence of a permanent establishment certified by the tax authority of the Member State in which the receiving company is resident for tax purposes or in which the permanent establishment is situated;

(b) 

beneficial ownership by the receiving company in accordance with paragraph 4 or the existence of conditions in accordance with paragraph 5 where a permanent establishment is the recipient of the payment;

(c) 

fulfilment of the requirements in accordance with Article 3(a)(iii) in the case of the receiving company;

(d) 

a minimum holding or the criterion of a minimum holding of voting rights in accordance with Article 3(b);

(e) 

the period for which the holding referred to in (d) has existed.

Member States may request in addition the legal justification for the payments under the contract (e.g. loan agreement or licensing contract).
Article 1 14.
If the requirements for exemption cease to be fulfilled, the receiving company or permanent establishment shall immediately inform the paying company or permanent establishment and, if the source State so requires, the competent authority of that State.
Article 1 15.
If the paying company or permanent establishment has withheld tax at source to be exempted under this Article, a claim may be made for repayment of that tax at source. The Member State may require the information specified in paragraph 13. The application for repayment must be submitted within the period laid down. That period shall last for at least two years from the date when the interest or royalties are paid.
Article 1 16.
The source State shall repay the excess tax withheld at source within one year following due receipt of the application and such supporting information as it may reasonably ask for. If the tax withheld at source has not been refunded within that period, the receiving company or permanent establishment shall be entitled on expiry of the year in question to interest on the tax which is refunded at a rate corresponding to the national interest rate to be applied in comparable cases under the domestic law of the source State.

1.1 Препратки

1.2 Идентифицирани изисквания

1.3 Свързани стандарти

2. Идентифицирани изисквания

Изисквания

3. Свързани стандарти

Стандарти
  • Builddate: 01.07.2013 00:00:00 -Doknr: CELEX:32003L0049
  • EULAW -

    EN: Legal acts of the European Union from EUR-Lex, https://eur-lex.europa.eu/. © European Union. Re-use is authorised by Decision 2011/833/EU, provided the source is acknowledged; the consolidated texts are licensed under CC BY 4.0 (EUR-Lex legal notice). Divided into sections and converted into the GRCA format, the wording unchanged. Only the legislation published in the Official Journal of the European Union is deemed authentic.

    DE: Rechtsakte der Europäischen Union aus EUR-Lex, https://eur-lex.europa.eu/. © Europäische Union. Weiterverwendung nach Beschluss 2011/833/EU mit Quellenangabe gestattet; die konsolidierten Fassungen stehen unter CC BY 4.0 (Rechtlicher Hinweis von EUR-Lex). In Abschnitte aufgeteilt und in das GRCA-Format umgewandelt, der Wortlaut unverändert. Verbindlich sind allein die im Amtsblatt der Europäischen Union veröffentlichten Rechtsakte.