Статут на настоящите насоки

Съгласно секторното законодателство, компетентните органи следва да прилагат настоящите съвместни насоки в съответствие с принципа на пропорционалност (⁴ ).

(¹ ) Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 338, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2013/36/oj).

(² ) Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 година относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II) (ОВ L 335, 17.12.2009 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2009/138/oj).

(³ ) Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2013/575/oj).

(⁴ ) Тъй като настоящите насоки са предназначени за компетентните органи, прилагането на пропорционалността следва да отговаря на изискванията за пропорционалност, заложени в секторното законодателство.

Компетентните органи следва да вземат предвид всички ЕСУ рискове и потенциалното им развитие при разработването на своята рамка за надзорни стрес тестове и да правят преглед на значението на ЕСУ рисковете за тази рамка, особено като същевременно напредват към постепенно разширяване на обхвата, така че да включва други ЕСУ фактори. Компетентните органи следва точно да определят своите цели при извършването на ЕСУ стрес тестове, като вземат предвид два основни вида стрес тестове:

• ▪ тестване на надеждността на капиталовата адекватност и ликвидността и способността за покриване на загуби на финансовите субекти при икономически и финансови сътресения, свързани с всички съществени рискове, включително ЕСУ рисковете, в краткосрочен план (например до пет години);
• ▪ изпитване на устойчивостта на стратегията и бизнес модела на финансовите субекти спрямо редица сценарии, свързани с ЕСУ, в дългосрочен план (най - малко 10 години (⁵ )).

Оценка на съществеността