|
+ПРИЛОЖЕНИЕ I КРИТЕРИИ ЗА ХАРАКТЕРИЗИРАНЕ И ОЦЕНКА НА ПОТЕНЦИАЛНИТЕ КОМПЛЕКСИ ЗА СЪХРАНЕНИЕ И НА ЗАОБИКАЛЯЩИТЕ ГИ ЗОНИ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 4, ПАРАГРАФ 3 |
ПРИЛОЖЕНИЕ I КРИТЕРИИ ЗА ХАРАКТЕРИЗИРАНЕ И ОЦЕНКА НА ПОТЕНЦИАЛНИТЕ КОМПЛЕКСИ ЗА СЪХРАНЕНИЕ И НА ЗАОБИКАЛЯЩИТЕ ГИ ЗОНИ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 4, ПАРАГРАФ 3ПРИЛОЖЕНИЕ I КРИТЕРИИ ЗА ХАРАКТЕРИЗИРАНЕ И ОЦЕНКА НА ПОТЕНЦИАЛНИТЕ КОМПЛЕКСИ ЗА СЪХРАНЕНИЕ И НА ЗАОБИКАЛЯЩИТЕ ГИ ЗОНИ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 4, ПАРАГРАФ 3 Характеризирането и оценката на посочените в член 4, параграф 3 потенциални комплекси за съхранение и заобикалящите ги зони се извършват на три етапа съгласно най-добрите практики към момента на оценката и посочените по-долу критерии. Отклонения от един или повече от тези критерии могат да бъдат разрешени от компетентния орган, при условие че операторът е доказал, че не е засегната способността на характеризирането и оценката да позволят да бъде направена преценката, посочена в член 4. Етап 1: Събиране на данни Събират се достатъчно данни за изработване на статичен пространствен и триизмерен (3-D) геоложки модел на мястото за съхранение и комплекса за съхранение, включително покриващи скали, и заобикалящата ги зона, включително хидравлично свързаните зони. Тези данни обхващат най-малко следните характеристики, присъщи на комплекса за съхранение: а) геология и геофизика; б) хидрогеология (в частност наличие на подпочвени води, предназначени за консумация); в) инженеринг на резервоара (включително пространствени изчисления на обема на порите за инжектиране на CO2 и краен капацитет за съхранение); г) геохимия (скорости на разтваряне и минерализация); д) геомеханика (пропускливост, налягане на разрушаване); е) сеизмичност; ж) наличие и състояние на естествени или причинени от човека пътеки, включително кладенци и сонди, които могат да послужат като пътеки за изтичане; Документират се следните характеристики за околностите на комплекса: з) домени, обкръжаващи комплекса за съхранение, които могат да бъдат засегнати от съхранението на CO2 в мястото за съхранение; и) разпределение на населението в района, разположен над мястото за съхранение; й) близост до ценни природни ресурси (включително и по-конкретно райони от Натура 2000 съгласно Директива 79/409/ЕИО на Съвета от 2 април 1979 г. относно опазването на дивите птици ( 4 ) и Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна ( 5 ), питейни подпочвени води и въглеводороди); к) дейности около комплекса за съхранение и евентуално взаимодействие с тези дейности (например проучване, производство и съхранение на въглеводороди, геотермална употреба на водоносните хоризонти и използване на подпочвените водни запаси); л) близост до евентуален(и) източник(ци) на CO2 (включително оценки за общата потенциална маса на наличния CO2 с възможност за съхранение) и подходящи преносни мрежи. Етап 2: Изработване на статичен триизмерен геоложки модел Със събраните при етап 1 данни се изработва триизмерен статичен геоложки модел, или комплект модели, включително на покриващите скали и хидравлично свързаните зони и на флуидите, с помощта на компютърни симулатори на резервоара. Статичният(те) геоложки модел(и) характеризират комплекса по отношение на: а) геоложката структура на естествения капан; б) геомеханичните, геохимичните свойства на резервоара, както и свойствата за циркулация в него, покриващи формации (покриващи скали, уплътнения, порести и пропускливи хоризонти) или прилежащи формации; в) характеристиката на разломната система и наличието на създадени от човека пътеки; г) размер на площта и вертикален размер на комплекса за съхранение; д) обем на порестото пространство (включително разпределение на порестостта); е) изходно разпределение на флуидите; ж) други характеристики от значение. Несигурността при всеки един от параметрите, използвани при изработката на модела, се оценява посредством разработване на сценарии за всеки параметър и изчисляване на съответните граници на достоверност. Оценява се и несигурността във връзка със самия модел. Етап 3: Характеризиране на динамичното поведение на обекта, характеризиране на чувствителността, оценка на риска Характеризирането и оценката се основават на динамично моделиране, съчетаващо множество симулации на етапите на инжектиране на CO2 в мястото за съхранение с помощта на триизмерен(ни) статичен(ни) геоложки модел(и) в компютърния симулатор на комплекса за съхранение, изработен при етап 2. Етап 3.1: Характеризиране на динамичното поведение на обекта Отчитат се най-малко следните фактори: а) вероятните стойности на инжектиране и свойства на потока от CO2; б) ефективността на съчетано моделиране на процеса (т.е. начина, по който взаимодействат различни единични ефекти в симулатора); в) реактивните процеси (т.е. начина, по който се предоставя обратна информация от реакцията на инжектирания CO2 в съчетание с минералите in situ в модела); г) използвания симулатор на резервоара (може да са необходими множество симулации, за да се потвърдят някои заключения); д) краткосрочните и дългосрочните симулации (за да се установи какво се случва с CO2 и как той реагира в течение на десетилетия и хилядолетия, включително степента на разтваряне на CO2 във вода). Динамичното моделиране предоставя информация относно: е) налягане и температура във формацията за съхранение като функция от стойностите на инжектиране и натрупаното инжектирано количество с течение на времето; ж) размера на площта и вертикалния размер на CO2 спрямо времето; з) естеството на потока от CO2 в резервоара, включително фазово поведение; и) механизмите и стойностите на улавяне на CO2 (включително граници на преливане и странични и вертикални уплътнения); й) вторичните системи за задържане в общия комплекс за съхранение; к) капацитета за съхранение и градиентите на налягането в мястото за съхранение; л) риска от напукване във формацията(ите) за съхранение и покриващите скали; м) риска от навлизане на CO2 в покриващите скали; н) риска от изтичане от мястото за съхранение (напр. през изоставени или недостатъчно добре уплътнени кладенци); о) скоростите на миграция (в отворени резервоари); п) скоростите на уплътняване на пукнатините; р) промените в химичния състав на флуидите във формацията(ите) и последващи реакции (напр. промяна в нивото на pH, образуване на минерали), както и включване на реактивно моделиране за оценка на последиците; с) преместване на флуидите във формацията; т) повишена сеизмичност и издигане на повърхността. Етап 3.2: Характеризиране на чувствителността Предприемат се множество симулации с цел установяване на чувствителността на оценката спрямо предположенията, направени за определени параметри. Симулациите се основават на изменение на параметрите в статичния(те) геоложки модел(и) и промяна на функциите на стойностите и предположенията при динамичното моделиране. Всяка значителна чувствителност се взема предвид при оценката на риска. Етап 3.3: Оценка на риска Оценката на риска включва, inter alia, следното: 3.3.1. Характеризиране на опасността Характеризирането на опасността се извършва чрез характеризиране на възможността за изтичане от комплекса за съхранение, установена посредством описаните по-горе динамично моделиране и характеризиране на сигурността. При него, inter alia, се отчитат: а) потенциалните пътеки за изтичане; б) потенциалният обем на изтичането за констатираните пътеки за изтичане (скорости на потока); в) критичните параметри, отразяващи се върху потенциалното изтичане (напр. максимално налягане на резервоара, максимални скорости на инжектиране, температура, чувствителност спрямо различни предположения в статичния(те) геоложки модел(и) и т.н.); г) вторичните ефекти от съхранението на CO2, включително разместване на съдържащите се във формацията флуиди и нови вещества, създадени при съхранението на CO2; д) други фактори, които могат да изложат на опасност човешкото здраве или околната среда (напр. свързани с проекта физически структури). Характеризирането на опасността обхваща пълния спектър от потенциални условия на експлоатация, за да се провери сигурността на комплекса за съхранение.
1. Преглед
1.1 Препратки1.2 Идентифицирани изисквания1.3 Свързани стандарти2. Идентифицирани изисквания
3. Свързани стандарти
|