16 Рамка за управление на риска

Като част от общата рамка за вътрешен контрол инвестиционните посредници следва да разполагат с цялостна рамка за управление на риска, обхващаща всички негови бизнес линии и вътрешни звена, включително звената за вътрешен контрол, като се отчита изцяло икономическата същност на всички негови рискови експозиции, включително рисковете, които инвестиционният посредник създава за себе си, за клиентите и пазарите си, и за ликвидните рискове, по - специално тези, които могат да окажат съществено въздействие върху наличния собствен капитал или да го изчерпят. Рамката за управление на риска следва да позволява на инвестиционния посредник да взема напълно информирани решения относно поемането на рискове. Рамката за управление на риска следва да включва всички рискове, както и настоящите, и бъдещите рискове, на които инвестиционният посредник може да е изложен. Рисковете следва да се оценяват от долу нагоре и от горе надолу, в рамките на бизнес линиите и между тях, като се използва съгласувана терминология и съвместими методологии на ниво инвестиционен посредник и на консолидирано ниво. Всички относими рискове следва да бъдат включени в рамката за управление на риска, като се отделя подходящо внимание както на финансовите, така и на нефинансовите рискове, включително пазарния, ликвидния риск, риска от концентрация, операционния, ИТ, репутационния, правния, поведенческия риск и риска от неспазване на изискванията относно борбата с изпирането на пари/финансирането на тероризма и други финансови престъпления, ЕСУ и стратегическите рискове.

Рамката за управление на риска на даден инвестиционен посредник следва да включва политики, процедури, рискови лимити и механизми за контрол на риска, които осигуряват подходящо, своевременно и непрекъснато идентифициране, измерване или оценка, наблюдение, управление, редуциране и докладване на рисковете на ниво бизнес линия, на ниво инвестиционен посредник и на консолидирано ниво.

Рамката за управление на риска на инвестиционния посредник следва да предоставя конкретни насоки относно прилагането на неговите стратегии. Тези насоки следва, ако е подходящо, да създават и поддържат вътрешни лимити, които съответстват на рисковия апетит на инвестиционния посредник и са съизмерими с неговото надеждно функциониране, финансово състояние, капиталова база и стратегически цели. Рисковият профил на инвестиционния посредник следва да се поддържа в рамките на тези установени лимити. Рамката за управление на риска следва да гарантира, че когато възникнат нарушения на рисковите лимити, съществува определен процес за тяхното съобщаване и за справянето с тях, придружен от подходяща процедура за проследяване.

Рамката за управление на риска следва да подлежи на независим вътрешен преглед, например извършен от функцията за вътрешен одит, и на редовно преразглеждане съобразно рисковия апетит на инвестиционния посредник, като се взема предвид информацията от функцията за управление на риска и от комитета по риска, ако е създаден такъв. Факторите, които следва да бъдат взети под внимание, включват вътрешни и външни промени, включително промени в приходите; всякакво усложняване на дейността на инвестиционния посредник, неговия рисков профил или оперативна структура; географска експанзия; сливания и придобивания; и въвеждане на нови продукти или бизнес линии.

При идентифицирането и измерването или оценяването на рисковете, инвестиционният посредник следва да разработи подходящи методологии, включващи както прогнозни, така и инструменти, основани на исторически данни. Инструментите следва да включват оценката на настоящия рисков профил съобразно рисковия апетит на инвестиционния посредник, както и идентифицирането и оценката на потенциалните и стресираните рискови експозиции в резултат на редица неблагоприятни обстоятелства спрямо капацитета на инвестиционния посредник за поемане на риск. Инструментите следва да предоставят информация относно корекциите на рисковия профил, които могат да бъдат необходими. Инвестиционните посредници следва да правят достатъчно консервативни допускания при изготвянето на неблагоприятни сценарии.

Инвестиционните посредници следва да отчитат факта, че резултатите от методологиите за количествена оценка, включително стрес тестовете, са силно зависими от ограниченията и допусканията на моделите (вкл. степента и продължителността на шока и свързаните с него рискове). Например модели, които показват много висока възвръщаемост на икономическия капитал, може да са следствие от слаби места в моделите (напр. изключване на някои значими рискове), а не от по - добра стратегия или отлично изпълнение на стратегия от страна на инвестиционния посредник. Следователно определянето на нивото на поетия риск не трябва да се основава единствено на количествена информация или изходни данни от модела; то трябва да се състои и от качествен подход (вкл. експертна оценка и критичен анализ). На съответните отнасящи се до околната среда макроикономически тенденции следва да се обърне изрично внимание, за да се установи тяхното потенциално въздействие върху експозициите и портфейлите.

Крайната отговорност за оценката на риска принадлежи единствено на инвестиционния посредник, който съответно следва да оцени критично рисковете си и да не разчита единствено на външни оценки.

Инвестиционните посредници следва да бъдат напълно наясно с ограниченията на моделите и показателите и да използват не само количествени, но и качествени инструменти за оценка на риска (вкл. експертна оценка и критичен анализ).

В допълнение към собствените оценки на инвестиционните посредници те могат да използват външни оценки на риска (вкл. външни кредитни рейтинги или рискови модели, закупени от външни доставчици). Инвестиционните посредници следва да бъдат напълно запознати с точния обхват на тези оценки и техните ограничения.

Редовните и прозрачните механизми за докладване следва да бъдат определени така, че ръководният орган, неговият комитет по риска, ако е създаден такъв, и всички относими звена в инвестиционния посредник да могат да получават своевременно доклади, които са изготвени в точна, кратка, разбираема и съдържателна форма, и да могат да съобщят съответната информация за идентифициране, измерване или оценка, наблюдение и управление на рисковете. Рамката за докладване следва да бъде добре определена и документирана.

Ефективната комуникация и осведомеността по отношение на рисковете и рисковата стратегия са от решаващо значение за целия процес по управление на риска, включително процесите за преглед и вземане на решения, и помагат за предотвратяването на решения, които могат несъзнателно да увеличат риска. Ефективното докладване на рисковете включва надеждно вътрешно разглеждане и съобщаване на рисковата стратегия и съответните данни за риска (напр. експозиции и ключови показатели за риска), както хоризонтално в рамките на инвестиционните посредници, така и нагоре и надолу в управленската йерархия.