5.2 Стратегии и бизнес модели

Институциите следва да вземат под внимание ЕСУ рисковете при разработването и прилагането на своите цялостни бизнес стратегии и рискови стратегии, които следва да включват най - малко следното:

• а) разбиране и оценяване на бизнес средата, в която осъществяват дейност, както и изложеността им на структурни промени в икономиката, финансовата система и конкурентната среда в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план в резултат на ЕСУ фактори;
• б) разбиране и оценяване на това как ЕСУ рисковете, по - специално факторите на екологичните рискове, включително рисковете, свързани с прехода, и физическите рискове, могат да окажат неблагоприятно въздействие върху жизнеспособността на техния бизнес модел и устойчивостта на тяхната бизнес стратегия, включително рентабилността и източниците на приходи, в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план;
• в) отчитане как тези ЕСУ рискове, по - специално факторите на екологичните рискове, включително рисковете, свързани с прехода, и физическите рискове, могат да повлияят на способността им да постигнат стратегическите си цели и да останат в рамките на рисковия си апетит;
• г) формулиране, изпълнение и наблюдение на плановете и целите, както е посочено в раздел 6.

За целите на точка 47 и с оглед на осигуряването на достатъчно информирани стратегии институциите следва да вземат предвид изводите, достигнати чрез комбинация от ориентирани към бъдещето методи за оценка на риска, включително:

• а) методиките за съответствие на портфейлите, както е описано в раздел 4.2;
• б) сценарийните анализи за екологичните рискове, като се вземе предвид (потенциалната) бизнес среда, в която те биха могли да извършват дейност в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план, включително във времеви хоризонт от най - малко 10 години;
• в) климатичните или екологичните стрес тестове, извършени от институцията.

Институциите следва да имат цялостно разбиране за своя бизнес модел, стратегически цели и рискова стратегия от гледна точка на ЕСУ рисковете и следва да гарантират, че тяхното управление, процесът на планиране на прехода и рамката за управление на риска, включително рисковият апетит, са подходящи за тяхното прилагане.