ДИРЕКТИВА (ЕС) 2024/2881 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 23 октомври 2024 година относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа (преработен текст)

(1)

Директиви 2004/107/ЕО (4) и 2008/50/ЕО (5) на Европейския парламент и на Съвета бяха съществено изменени. Тъй като трябва да бъдат направени допълнителни изменения, посочените директиви следва да бъдат преработени с оглед на постигане на яснота.

(2)

В своето съобщение от 11 декември 2019 г., озаглавено „Европейският зелен пакт“, Комисията определи амбициозна пътна карта за превръщане на Съюза в справедливо и благоденстващо общество с модерна, ресурсно ефективна и конкурентоспособна икономика, която има за цел опазването, съхранението и увеличаването на природния капитал на Съюза и защитата на здравето и благосъстоянието на гражданите от свързани с околната среда рискове и въздействия. По-специално по отношение на чистия въздух Комисията пое ангажимент за по-нататъшно подобряване на качеството на въздуха и за привеждане на стандартите на Съюза за качество на въздуха в по-голямо съответствие с препоръките на Световната здравна организация (СЗО). В Европейския зелен пакт Комисията обяви също така въвеждането на по-строги разпоредби относно мониторинга на качеството на въздуха, моделирането и планирането.

(3)

В своето съобщение от 12 май 2021 г., озаглавено „Път към здравословна планета за всички – План за действие на ЕС: Към нулево замърсяване на въздуха, водата и почвата“ Комисията създаде „План за действие за нулево замърсяване“, в който, наред с другото, се разглеждат аспектите на Европейския зелен пакт, свързани със замърсяването, и се поема допълнителен ангажимент до 2030 г. да се намали с повече от 55 % въздействието на замърсяването на въздуха върху здравето, както и да се намали въздействието на замърсяването на въздуха с 25 % в екосистемите в Съюза, в които замърсяването на въздуха застрашава биологичното разнообразие.

(4)

В Плана за действие за нулево замърсяване също така се определя визия за 2050 г., при която замърсяването на въздуха се намалява до нива, които вече не се смятат за вредни за здравето и природните екосистеми. За целта е необходимо да се следва поетапен подход за определяне на настоящите и бъдещите стандарти на Съюза за качество на въздуха, като се установят стандарти за качество на въздуха за 2030 г. и след това и се разработи перспектива за привеждане в съответствие с най-актуалните насоки на СЗО за качеството на въздуха най-късно до 2050 г. въз основа на механизъм за редовен преглед, за да се вземат предвид най-новите научни доказателства. Като се имат предвид връзките между намаляването на замърсяването и декарбонизацията, дългосрочната цел за постигане на амбицията за нулево замърсяване следва да се преследва заедно с намаляването на емисиите на парникови газове, както е установено в Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета (6).

(5)

През септември 2021 г. СЗО актуализира своите насоки за качество на въздуха, въз основа на систематичен преглед на научни доказателства за въздействието на замърсяването на въздуха върху здравето. В актуализираните насоки на СЗО за качеството на въздуха се изтъкват нови доказателства за последиците, възникващи при ниски нива на експозиция на замърсяване на въздуха, и се формулират по-ниски ориентировъчни нива за качеството на въздуха за прахови частици (ПЧ10 и ПЧ2,5) и за азотен диоксид в сравнение с предишните насоки. В настоящата директива се вземат предвид най-новите научни доказателства, включително най-актуалните насоки на СЗО за качеството на въздуха.

(6)

През последните три десетилетия законодателството на Съюза и националното законодателство доведоха до постоянно намаляване на вредните емисии на замърсители на въздуха и до съответните подобрения в качеството на въздуха. Вариантите на политиката, анализирани в рамките на оценката на въздействието, придружаваща настоящата директива, показват допълнителни нетни социално-икономически ползи от по-нататъшното намаляване на замърсяването на въздуха, като прогнозираните ползи за здравето и околната среда в парично изражение значително надвишават очакваните разходи за изпълнение.

(7)

При предприемането на съответните мерки на равнището на Съюза и на национално равнище за постигане на целта за нулево замърсяване на въздуха държавите членки, Европейският парламент, Съветът и Комисията следва да се ръководят от „принципа на предпазните мерки“ и от принципите, че следва да се вземат превантивни мерки, че екологичните щети следва приоритетно да се отстраняват още при източника и че замърсителят следва да плаща, установени в Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), както и от принципа за ненанасяне на вреда, предвиден в Европейския зелен пакт, като същевременно признават правото на хората на чиста, здравословна и устойчива околна среда, както е признато в Резолюция 76/300, приета от Общото събрание на ООН на 28 юли 2022 г. Те следва, наред с другото, да вземат под внимание следните елементи: приноса на подобреното качество на въздуха за човешкото здраве, качеството на околната среда и устойчивостта на екосистемата, благосъстоянието на гражданите, равенството и защитата на чувствителните лица и уязвимите групи, разходите за здравеопазване, просперитета на обществото, заетостта и конкурентоспособността на икономиката; енергийния преход, повишената енергийна сигурност и борбата с енергийната бедност; продоволствената сигурност и финансовата достъпност; разработването на устойчиви и интелигентни решения за мобилност и транспорт и свързаната с тях инфраструктура; въздействието на промените в поведението; въздействието на фискалните политики; справедливостта и солидарността в отношенията между държавите членки и в самите тях предвид икономическата им способност, националните обстоятелства, например особеностите на островите, и необходимостта от сближаване с течение на времето; необходимостта преходът да бъде справедлив и социално приемлив с помощта на подходящи програми за образование и обучение, включително и за специалистите в областта на здравеопазването; най-добрите налични и най-новите научни доказателства, по-специално констатациите, докладвани от СЗО; необходимостта от интегриране на рисковете, свързани със замърсяването на въздуха, в решенията за инвестиции и планиране; икономическата ефективност, най-добрите налични технологични решения и технологичната неутралност за постигане на намаляване на емисиите на замърсители на въздуха, както и постепенния напредък по отношение на екологосъобразността и равнището на амбиция.

(8)

Настоящата директива допринася за постигането на целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР), по-специално на ЦУР 3, 7, 10, 11 и 13.

(9)

В Общата програма на Европейския съюз за действие за околната среда до 2030 г., създадена с Решение (ЕС) 2022/591 на Европейския парламент и на Съвета (7) (Осмата програма за действие за околната среда), се установява, наред с другото, целта за постигане на нетоксична околна среда и за защита на здравето и благосъстоянието на хората, животните и екосистемите от свързани с околната среда рискове и отрицателно въздействие, и за целта се посочва, че наред с другото, са необходими допълнителни подобрения на методите за мониторинг, по-добро международно сътрудничество, по-добра информираност на обществеността и достъп до правосъдие. Това ръководи целите, определени в настоящата директива.

(10)

Комисията следва редовно да прави преглед на научните доказателства, свързани със замърсителите, тяхното въздействие върху човешкото здраве и околната среда и, наред с другото, преките и непреките разходи за здравеопазване, свързани със замърсяването на въздуха, социално-икономическото въздействие, разходите за околната среда и поведенческото, фискалното и технологичното развитие. Въз основа на своя преглед Комисията следва да оценява дали приложимите стандарти за качество на въздуха все още са подходящи за постигане на целите на настоящата директива. Комисията следва да извърши първия преглед до 31 декември 2030 г. При извършването на преглед Комисията следва да оцени вариантите и сроковете за привеждане в съответствие на стандартите за качество на въздуха с най-новите насоки на СЗО за качеството на въздуха, дали стандартите за качество на въздуха трябва да бъдат актуализирани с оглед на най-актуалната научна информация, дали следва да бъдат обхванати допълнителни замърсители на въздуха и дали следва да бъдат изменени разпоредбите относно удължаването на крайните срокове за постигане на резултати и за трансграничното замърсяване на въздуха. След своя преглед Комисията следва, ако счете това за необходимо, да представи предложение за преразглеждане на стандартите за качество на въздуха или за обхващане на други замърсители на въздуха. Когато Комисията счете за необходимо, тя следва също така да представи предложения за въвеждане или преразглеждане на съответното законодателство относно източниците, за да допринесе за постигането на предложените преразгледани стандарти за качество на въздуха на равнището на Съюза, и да предложи допълнителни действия, които да бъдат предприети на равнището на Съюза.

(11)

Следва да се възприеме общ подход при оценката на качеството на атмосферния въздух като се прилагат общи критерии за оценка. При оценката на качеството на атмосферния въздух следва да се вземе предвид броят на населението и екосистемите, изложени на замърсяване на въздуха. Затова е уместно територията на всяка държава членка да бъде разделена на зони, отразяващи гъстотата на населението, и териториални единици със средна експозиция.

(12)

Постоянните измервания следва да бъдат задължителни в зони, в които оценъчните прагове са превишени. Приложенията за моделиране и индикативните измервания в добавка към информацията от постоянните измервания, дават възможност за интерпретиране на данните от гледна точка на географското разпределение на концентрациите. Използването на такива допълнителни методи за оценка следва да направи възможно намаляването на изисквания минимален брой пунктове за вземане на проби за постоянно измерване в зони, в които пределно допустимите стойности или целевите стойности са постигнати, но оценъчните прагове са превишени. В зоните, където пределно допустимите стойности или целевите стойности са превишени, считано от 2 години след приемането на актове за изпълнение относно приложенията за моделиране и за определяне на пространствената представителност на пунктовете за вземане на проби следва да се използват приложения за моделиране или индикативни измервания в допълнение към задължителните постоянни измервания за оценка на качеството на атмосферния въздух. Следва също така да се извършва допълнителен мониторинг на фоновата концентрация и отлагането на замърсители в атмосферния въздух, за да се даде възможност за по-добро разбиране на нивата на замърсяване и дисперсия.

(13)

Когато е приложимо, следва да се използват приложения за моделиране, за да може да се интерпретират данните от пунктовете в зависимост от географското разпределение на концентрациите на замърсители, което може да подпомогне откриването на нарушаване на стандартите за качество на въздуха и да осигури информация за плановете за качество на въздуха и за пътните карти за качество на въздуха и за разполагането на пунктовете за вземане на проби. В допълнение към изискванията за мониторинг на качеството на въздуха, установени в настоящата директива, за целите на мониторинга държавите членки се насърчават да използват информационни продукти и допълнителни инструменти, като например редовни доклади за оценка и оценка на качеството или онлайн приложения за съответната политика, предоставени от компонента за наблюдение на Земята на космическата програма на ЕС, по-специално услугата за мониторинг на атмосферата на „Коперник“.

(14)

Важно е новите замърсители, които пораждат безпокойство, като ултрафините частици, индустриалните сажди и елементарния въглерод, както и амонякът и окислителния потенциал на праховите частици, да бъдат измервани в комплекси за мониторинг в градски фонови пунктове за мониторинг и във фонови пунктове за мониторинг в извънградски райони, за да се подпомогне научното разбиране за тяхното въздействие върху здравето и околната среда, както се препоръчва от СЗО. За държавите членки, чиято територия е под 10 000 km2, измерванията в комплекси за мониторинг в градски фонови пунктове за мониторинг са достатъчни.

(15)

Подробни измервания на фини прахови частици (ПЧ2,5) следва да се извършат, за да се постигне по-добро разбиране на влиянието на този замърсител и да се разработят подходящи политики. Такива измервания следва да се извършват по начин, съобразен с методите на Съвместната програма за наблюдение и оценка на разпространението на замърсители на въздуха на далечни разстояния в Европа (ЕМЕР), създадена съгласно Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния от 1979 г. на Икономическата комисия за Европа на Организацията (ИКЕ на ООН), одобрена с Решение 81/462/ЕИО на Съвета (8) и протоколите към нея, включително Протокола за намаляване на подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон от 1999 г., който беше преразгледан през 2012 г.

(16)

За обезпечаване събирането на достатъчно представителни данни за замърсяването на въздуха, които да бъдат сравними в Съюза като цяло, е важно да се използват стандартизирани измервателни методи и общи критерии за броя и разположението на пунктовете за вземане на проби за оценка на качеството на атмосферния въздух. Освен измерванията могат да се използват и други методи за оценка на качеството на атмосферния въздух и затова е необходимо да се определят критерии за прилагането на такива методи, както и изисквания за тяхната точност.

(17)

Като важен въпрос в това отношение се признава осигуряването на контролни измерителни методи. Комисията вече е възложила мандат за разработването на стандарти, съобразени с изискванията на Европейския комитет по стандартизация (стандарти EN), за измерване на полицикличните ароматни въглеводороди и за оценка на ефективността на системите с датчици за определяне на концентрациите на газообразни замърсители и прахови частици (ПЧ10 и ПЧ2,5) в атмосферния въздух с оглед на разработването на стандарти на по-ранен етап и тяхното приемане. При липса на стандартизирани методи EN, следва да се допуска използването на референтни методи за измерване, посочени в международни или национални стандарти или техническите спецификации на Европейския комитет по стандартизация (CEN).

(18)

За опазване на човешкото здраве и околната среда като цяло от особено значение е борбата с емисиите от замърсители при самия им източник, както и определянето и изпълнението на най-ефективните мерки за намаляване на емисиите на местно и национално равнище, на равнището на Съюза, по-специално по отношение на емисиите от селското стопанство, промишлеността, транспорта, отоплителните и охладителните системи и производството на енергия. Поради това емисиите на вредни замърсители на въздуха следва да се избягват, предотвратяват или намаляват и следва да се определят подходящи стандарти за качество на въздуха въз основа, наред с другото, на най-актуалните научни доказателства, включително препоръките на СЗО.

(19)

Научните доказателства сочат, че серният диоксид, азотният диоксид, азотните оксиди, праховите частици (ПЧ10 и ПЧ2,5), бензенът, въглеродният оксид, арсенът, кадмият, оловото, никелът, някои полициклични ароматни въглеводороди и озонът са причина за редица съществени неблагоприятни въздействия върху здравето на хората и са свързани с някои незаразни болести, здравословни проблеми и повишена смъртност. Въздействието върху здравето на хората и върху околната среда се проявява посредством концентрациите на тези вещества в атмосферния въздух и чрез отлаганията на тези вещества.

(20)

Въпреки че замърсяването на въздуха е всеобщ здравен проблем, рисковете не са равномерно разпределени сред населението, като чувствителните лица и уязвимите групи са изложени на по-голям риск от увреждане, отколкото други. Настоящата директива отчита повишените рискове и специфичните нужди на чувствителните лица и уязвимите групи от населението във връзка със замърсяването на въздуха и цели да ги информира и защити.

(21)

Според доклад № 22/2018 на Европейската агенция за околна среда, озаглавен „Неравномерно излагане и неравномерно въздействие: социална уязвимост по отношение на замърсяването на въздуха, шума и крайните температури в Европа“ здравето на хората с по-нисък социално-икономически статус обикновено е по-засегнато от замърсяването на въздуха, отколкото здравето на населението като цяло в резултат както на по-голямото им излагане, така и на по-голямата им уязвимост. Настоящата директива отчита социалните аспекти на замърсяването на въздуха и социално-икономическото въздействие на предприетите мерки.

(22)

Въздействията на арсена, кадмия, оловото, живака, никела и полицикличните ароматни въглеводороди върху здравето на хората, включително чрез хранителната верига, и върху околната среда, се проявяват също и чрез отлаганията от тях; Трябва да се вземе под внимание и натрупването на тези вещества в почвите и опазването на подпочвените води.

(23)

Средната експозиция на населението на замърсителите с най-голямо документирано въздействие върху човешкото здраве — фините прахови частици (ПЧ2,5) и азотният диоксид, следва да бъде намалена въз основа на най-актуалните препоръки на СЗО. За тази цел следва да се въведе задължение за намаляване на средната експозиция като допълнителен стандарт за качество на въздуха в допълнение, но не и като заместител на пределно допустимите стойности.

(24)

Проверката за пригодност на директивите за качеството на атмосферния въздух, обхващаща директиви 2004/107/ЕО и 2008/50/ЕО, показа, че пределно допустимите стойности са по-ефективни за намаляване на концентрациите на замърсители, отколкото други видове стандарти за качество на въздуха, като целевите стойности. С цел да се минимизира вредното въздействие върху здравето на хората и като се обръща специално внимание на уязвимите и чувствителните групи от населението, както и на околната среда, следва да се установят пределно допустими стойности за концентрацията на серния диоксид, азотния диоксид, праховите частици (ПЧ10 и ПЧ2,5), бензена, въглеродния оксид, арсена, кадмия, оловото, никела и полицикличните ароматни въглеводороди в атмосферния въздух. Бензо(а)пиренът трябва да се използва като маркер за канцерогенния риск от съдържанието на полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух.

(25)

За да се даде възможност на държавите членки да се подготвят за преразгледаните стандарти за качество на въздуха, определени с настоящата директива, и за да се гарантира правна приемственост, за преходен период пределно допустимите стойности и целевите стойности следва да бъдат идентични с определените съгласно отменените директиви, докато започнат да се прилагат новите пределно допустими стойности.

(26)

Озонът е трансграничен замърсител, образуващ се в атмосферата от емисиите на първични замърсители. Някои от тези атмосферни замърсители са предмет на Директива (ЕС) 2016/2284 на Европейския парламент и на Съвета (9). Тропосферният озон оказва неблагоприятно въздействие не само върху човешкото здраве, но и върху растителността и екосистемите. Напредъкът в постигането на целевите стойности и дългосрочните цели за озона, определени в настоящата директива, следва да се определя с оглед на целите и ангажиментите за намаляване на емисиите, предвидени в Директива (ЕС) 2016/2284, и посредством изпълнението на разходно ефективни мерки, пътни карти за качество на въздуха и планове за качество на въздуха, когато това е целесъобразно.

(27)

Целевите стойности и дългосрочните цели за озона за осигуряване на ефективна защита срещу вредното въздействие от експозицията на озон върху човешкото здраве, растителността и екосистемите следва да се актуализират с оглед на най-съвременните научни доказателства, включително препоръките на СЗО.

(28)

По отношение на серния диоксид, азотния диоксид, праховите частици (ПЧ10 и ПЧ2,5) и озона следва да се определят алармен праг и информационен праг с оглед защита на населението, и по-специално на чувствителните лица и уязвимите групи, от кратка експозиция до повишени концентрации на замърсители. Тези прагове следва да се обвържат с разпространение на информация сред населението относно свързаните със здравето рискове от експозиция и вземането, когато е приложимо, на краткосрочни мерки за намаляване на нивото на замърсяването в случай на превишаване на алармения праг.

(29)

В съответствие с член 193 от ДФЕС държавите членки могат да продължат да прилагат, или могат да въвеждат по-строги предпазни мерки, при условие че тези мерки са съвместими с Договорите и Комисията е информирана за тях. Това уведомление може да се придружава от обяснение на процеса на определяне на тези стандарти за качество на въздуха и на използваната научна информация.

(30)

Когато състоянието на качеството на въздуха вече е добро, то следва да се поддържа или подобрява. Когато има опасност стандартите за качество на въздуха, предвидени в настоящата директива, да не бъдат спазени или не са били спазени, държавите членки следва да приемат подходящи мерки в съответствие с относимите срокове, установени в настоящата директива, за да се съобразят с пределно допустимите стойности, задълженията за намаляване на средната експозиция и критичните нива и по възможност да достигнат целевите стойности и дългосрочните цели за озона.

(31)

Живакът е особено опасно вещество за здравето на хората и за околната среда. Той присъства навсякъде в околната среда, като под формата на метилживак има способността да се натрупва в организмите, и по-специално в организмите, разположени по-високо в хранителната верига. Изпусканият в атмосферата живак може да бъде транспортиран на далечни разстояния.

(32)

С Регламент (ЕС) 2017/852 на Европейския парламент и на Съвета (10) се цели опазването на здравето на хората и околната среда от изпускането на живак, на основата на подхода за жизнения цикъл, като се вземат под внимание неговото производство, употреба, третиране на отпадъците и емисии в атмосферата. Разпоредбите относно мониторинга на живака в настоящата директива допълват посочения регламент и осигуряват информация за него.

(33)

Рисковете, които замърсяването на въздуха поражда за растителността и естествените екосистеми са най-големи в места, отдалечени от градските райони. Затова оценката на такива рискове и съобразяването с критичните нива за опазване на растителността следва да се съсредоточат на местата извън застроените райони. При тази оценка следва да се вземат предвид и да се допълнят изискванията, произтичащи от Директива (ЕС) 2016/2284 за наблюдение на въздействието на замърсяването на въздуха върху сухоземните и водните екосистеми и за докладване на тези въздействия.

(34)

Емисиите от природни източници могат да бъдат оценени, но не могат да бъдат контролирани. Затова когато делът на природните емисии от замърсители в атмосферния въздух може да бъде определен с достатъчна сигурност и когато превишените нива се дължат изцяло или частично на тези природни емисии, те следва да могат, при изложените в настоящата директива условия, да бъдат приспаднати при оценката на спазването на пределно допустимите стойности за качеството на въздуха и задълженията за намаляване на средната експозиция. Емисиите, допринасящи за превишаване на пределно допустимите стойности на прахови частици (ПЧ10) и приписвани на зимното опесъчаване или зимното осоляване на пътищата, следва също да могат да бъдат приспаднати при оценката на спазването на пределно допустимите стойности на качеството на въздуха, при условие че са били взети достатъчни мерки за намаляване на концентрациите. Приспадането на тези емисии не възпрепятства държавите членки да предприемат действия за намаляване на въздействието им върху здравето.

(35)

От решаващо значение е да се извършва систематичен мониторинг на качеството на въздуха в горещите точки на замърсяване на въздуха, включително там, където нивото на замърсяване е силно повлияно от емисиите от източници на значително замърсяване, които биха могли да изложат отделни лица и групи от населението на повишени рискове от неблагоприятни последици за здравето. За тази цел държавите членки следва да инсталират пунктове за вземане на проби в горещите точки на замърсяване на въздуха и да предприемат подходящи мерки за свеждане до минимум на въздействието на замърсяването на въздуха върху човешкото здраве в тези горещи точки.

(36)

В зони с особено тежки условия следва по изключение да се удължи крайният срок за постигане на съответствие с пределно допустимите стойности за качество на въздуха в случаите, при които в конкретни зони, независимо от прилагането на подходящи мерки за намаляване на замърсяването, съществуват остри проблеми, свързани със съответствието. Всякакво удължаване на срока за дадена зона следва да бъде придружено от подробна пътна карта за качеството на въздуха, подлежаща на оценка от страна на Комисията. В такъв случай в пътната карта за качеството на въздуха следва да бъдат определени подходящи мерки за постигане на възможно най-кратък период на превишаване. Държавите членки следва също така да докажат, че мерките от пътните им карти за качеството на въздуха са били приложени, за да се гарантира съответствие.

(37)

Плановете за качество на въздуха следва да бъдат изготвени и актуализирани за зони или териториални единици със средна експозиция, в които концентрациите на замърсителите в атмосферния въздух надвишават относимите пределно допустими стойности за качество на въздуха, целевите стойности или задълженията за намаляване на средната експозиция. Плановете за качество на въздуха следва също така да бъдат разработени и актуализирани за превишаването на целевите стойности за озона, освен ако не е налице значителен потенциал за намаляване на концентрациите на озон при дадените обстоятелства и мерките за справяне с превишаването биха довели до прекомерни разходи.

(38)

Замърсителите на въздуха представляват емисии от най-различни източници и дейности. За да се осигури последователността между различните политики, плановете за качеството на въздуха или пътните карти за качество на въздуха следва да бъдат съгласувани по възможност с плановете и програмите, изготвени съгласно директиви 2002/49/ЕО (11) и 2010/75/ЕС (12) на Европейския парламент и на Съвета и Директива (ЕС) 2016/2284.

(39)

Както е установено от съдебната практика на Съда на ЕС (13), фактът, че е изготвен план за качество на въздуха, сам по себе си не означава, че дадена държава членка е изпълнила задълженията си да гарантира, че нивата на замърсителите на въздуха не превишават стандартите за качество на въздуха, установени с настоящата директива.

(40)

Пътните карти за качеството на въздуха следва да бъдат изготвени преди 2030 г., когато съществува риск държавите членки да не постигнат пределно допустимите стойности или, когато това е целесъобразно, целевите стойности за озона до тази дата, за да се гарантира, че нивата на замърсителите ще бъдат съответно намалени. Пътната карта за качество на въздуха следва да определи политики и мерки, за да се постигне съответствие с тези пределно допустими стойности и, по целесъобразност, с целевите стойности, до крайния срок за постигане. От съображения за правна яснота и независимо от използваната специфична терминология пътната карта за качество на въздуха е вид план за качество на въздуха, както е определено в настоящата директива.

(41)

Следва да бъдат изготвени краткосрочни планове за действие, в които да се посочват необходимите краткосрочни мерки в случай на риск от превишаване на един или повече алармени прагове, за да се намали рискът и да се ограничи неговото времетраене. При определени обстоятелства държавите членки следва да могат да се въздържат от изготвянето на такива краткосрочни планове за действие за озона, ако не е налице значителен потенциал за намаляване на риска, продължителността или сериозността на такова превишаване.

(42)

Замърсяването на въздуха няма граници и се споделя в целия Съюз. В повечето държави членки значителна част от замърсяването се генерира извън тяхната територия. Когато е целесъобразно, държавите членки следва да си сътрудничат, ако след значително замърсяване, произтекло в друга държава членка, нивото на замърсителя надвишава или има вероятност да надвиши някоя пределна стойност, целева стойност, задължение за намаляване на средната експозиция или алармения праг. Трансграничният характер на специфичните замърсители, като например озон и прахови частици (ПЧ10 и ПЧ2,5), налага на съответните държави членки да сътрудничат помежду си, за да определят източниците на замърсяване на въздуха и мерките, които трябва да се предприемат по отношение на тези източници, както и да изготвят координирани дейности, като например координиране на планове за качество на въздуха и краткосрочни планове за действие, при които всяка държава членка следва да се справи с източниците на замърсяване на своята територия, за да се отстранят такива превишавания, както и за да се информира обществеността. Когато това е целесъобразно, държавите членки следва да си сътрудничат с трети държави, като ранното ангажиране на страните кандидатки е от особено значение. Комисията следва да бъде информирана своевременно и да бъде поканена да присъства и да съдейства за такова сътрудничество, както и да може да предоставя техническа подкрепа на държавите членки при поискване, когато това е целесъобразно.

(43)

Необходимо е държавите членки и Комисията да събират, обменят и разпространяват информация относно качеството на въздуха с цел да се опознае по-добре въздействието на замърсяването на въздуха и да се изработят подходящи политики. На обществеността следва също така да бъде предоставяна по съгласуван и лесноразбираем начин актуална информация, когато такава е на разположение, за концентрацията на всички регламентирани замърсители на атмосферния въздух, информация относно въздействието върху здравето, както и планове за качество на въздуха, пътни карти за качество на въздуха и краткосрочни планове за действие.

(44)

За да се гарантира широк публичен достъп до информация за качеството на въздуха, посочената информация следва да се оповестява публично чрез цифрови и, когато е приложимо, нецифрови комуникационни канали.

(45)

На Комисията следва да се изпраща информация за концентрациите и отлаганията на регламентираните замърсители, която да служи като основа за изготвянето на редовните доклади. За да се улесни използването и сравняването на информация относно качеството на въздуха, данните трябва да се предават на Комисията в стандартизиран формат.

(46)

Необходимо е да се адаптират процедурите за предоставяне, оценка и докладване на данни за качеството на въздуха, за да се направи възможно използването на електронни средства и интернет като основни пътища за предоставяне на информация, така че тези процедури да съответстват на Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (14).

(47)

Целесъобразно е да се предвиди възможността за адаптиране на използваните критерии и методи за оценка на качеството на атмосферния въздух и на предоставяната информация към научния и техническия прогрес.

(48)

Както е установено в съдебната практика на Съда на ЕС (15), държавите членки не могат да ограничават процесуалната легитимация във връзка с оспорването на решение на орган на публичната власт само до онези членове на заинтересованата общественост, които са участвали в предходната административна процедура по приемане на въпросното решение. В допълнение всяка процедура на обжалване е справедлива, безпристрастна и своевременна и не е прекомерно скъпа, като предоставя адекватни средства за правна защита, включително при необходимост правна защита под формата на съдебна възбрана. Освен това, в съответствие със съдебната практика на Съда на Европейския съюз (16), достъп до правосъдие следва да се предоставя най-малко на заинтересованата част от обществеността.

(49)

Настоящата директива зачита основните права и съблюдава принципите, признати по-специално в Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“). Когато е настъпила вреда за човешкото здраве в резултат на нарушение на националните правила за транспониране на член 19, параграфи 1–5 и член 20 параграфи 1 и 2 от настоящата директива, и това нарушение е било извършено с умисъл или по невнимание, държавите членки следва да гарантират, че лицата, засегнати от такива нарушения, имат право да поискат и получат обезщетение за тези щети от съответния компетентен орган. Правилата за обезщетение, достъп до правосъдие и санкции, установени в настоящата директива, имат за цел да се избегне, предотврати и намали вредното въздействие на замърсяването на въздуха върху човешкото здраве и околната среда в съответствие с член 191, параграф 1 от ДФЕС. Тези правила имат за цел политиките на Съюза да интегрират в себе си високо равнище на опазване на околната среда и подобряване на качеството на околната среда в съответствие с принципа на устойчиво развитие, установен в член 37 от Хартата, както и да се конкретизира задължението за защита на правото на живот и на неприкосновеност на личността и правото на здравни грижи, предвидено в членове 2, 3 и 35 от Хартата. Настоящата директива допринася и за правото на ефективни правни средства за защита пред съд, установено в член 47 от Хартата, във връзка със защитата на човешкото здраве. Предвидените в настоящата директива санкции са ефективни, пропорционални и възпиращи.

(50)

С цел да се осигурят еднакви условия за прилагането на настоящата директива, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия по отношение на допълнителните технически детайли за приложенията за моделиране; за определяне на пространствената представителност на пунктовете за вземане на проби; относно доказването и приспадането на превишенията, дължащи се на природни източници; за определяне на емисиите от повторното суспендиране на прахови частици след зимното опесъчаване или зимното осоляване на пътищата; относно изискванията за прогнозите, извършвани с цел удължаване на крайните срокове за постигане на резултати, и относно информацията, която да бъде включена в докладите за изпълнение; и относно изискванията за предаване на информация и докладване за качеството на въздуха по отношение на i) установяването на правила за информацията за качеството на атмосферния въздух, която трябва да се предоставя от държавите членки на Комисията, както и за сроковете, в които тази информация трябва да се съобщава, и ii) рационализирането на начина на докладване на данните и на взаимния обмен на информация и данни от мрежите и отделните пунктове за вземане на проби, измерващи замърсяването на атмосферния въздух в рамките на държавите членки. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (17).

(51)

За да се гарантира, че настоящата директива продължава да изпълнява целите си, по-специално за избягване, предотвратяване и намаляване на вредните последици от качеството на атмосферния въздух върху човешкото здраве и околната среда, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС във връзка с изменението на приложения III – VII, IX и X към настоящата директива, за да се вземат предвид техническият и научният напредък, свързан оценката на качеството на атмосферния въздух, мерките, които да бъдат обсъдени за включване в краткосрочните планове за действие и информацията за обществеността. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (18). По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(52)

Задължението за транспониране на настоящата директива в националното законодателство трябва да бъде ограничено до разпоредбите, които представляват изменение по същество в сравнение с предходните директиви. Задължението за транспониране на разпоредбите, които не са изменени, произтича от предходните директиви.

(53)

Настоящата директива не следва да засяга задълженията на държавите членки по отношение на сроковете за транспониране в националното право на директивите, посочени в част Б от приложение XI към настоящата директива.

(54)

Доколкото целта на настоящата директива, а именно да се установят разпоредби относно качеството на въздуха с цел постигане на целта за нулево замърсяване, така че качеството на въздуха в рамките на Съюза постепенно да се подобри и да достигне равнища, които вече да не се считат за вредни за човешкото здраве, природните екосистеми или биологичното разнообразие, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки поради трансграничния характер на замърсителите на въздуха, а поради своя обхват и последици може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тази цел,