|
+ПРИЛОЖЕНИЕ X ПОТЕНЦИАЛ ЗА ЕФЕКТИВНО ОТОПЛЕНИЕ И ОХЛАЖДАНЕ |
ПРИЛОЖЕНИЕ X ПОТЕНЦИАЛ ЗА ЕФЕКТИВНО ОТОПЛЕНИЕ И ОХЛАЖДАНЕ
ПРИЛОЖЕНИЕ X ПОТЕНЦИАЛ ЗА ЕФЕКТИВНО ОТОПЛЕНИЕ И ОХЛАЖДАНЕ Всеобхватната оценка на потенциала за енергийна ефективност при отоплението и охлаждането на национално равнище, посочена в член 25, параграф 1, включва и се основава на следното: Част I ПРЕГЛЕД В ОБЛАСТТА НА ОТОПЛЕНИЕТО И ОХЛАЖДАНЕТО 1. търсенето в областта на отоплението и охлаждането с оглед на оценка на полезната енергия ( 20 ) и количествено определяне на крайното енергийно потребление в GWh годишно ( 21 ) по сектори:
a)
жилищен сектор;
б)
сектор на услугите;
в)
сектор на промишлеността;
г)
всеки друг сектор, който самостоятелно представлява повече от 5 % от общото национално търсене на полезна топлинна енергия и енергия за охлаждане; 2. определянето, или в случая на буква а), точка i), определянето или оценката на настоящото предлагане на отопление и охлаждане:
a)
по технологии, в GWh годишно ( 22 ), в секторите, посочени в точка 1, когато това е възможно, като се прави разграничение между енергията, добивана от изкопаеми и от възобновяеми източници:
i)
предоставяна на място в жилищни обекти и в обекти с обслужваща функция чрез:
—
отоплителни котли,
—
високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия,
—
термопомпи,
—
други технологии и източници на място;
ii)
предоставяна на място в обекти без обслужваща функция и в нежилищни обекти чрез:
—
отоплителни котли,
—
високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия,
—
термопомпи,
—
други технологии и източници на място;
iii)
предоставяна извън мястото на потребление чрез:
—
високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия,
—
отпадна топлина,
—
други технологии и източници извън мястото на потребление;
б)
определянето на инсталациите, които генерират отпадна топлина или отпаден студ, както и предлагания от тях потенциал за отопление или охлаждане, в GWh годишно:
i)
топлоелектрически инсталации, които могат да доставят или могат да бъдат преоборудвани да доставят отпадна топлина, със сумарна входяща топлинна мощност над 50 MW;
ii)
инсталации за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, при които се използват технологии, посочени в част II от приложение II, със сумарна входяща топлинна мощност над 20 MW;
iii)
инсталации за изгаряне на отпадъци;
iv)
инсталации за енергия от възобновяеми източници със сумарна входяща топлинна мощност над 20 MW, различни от инсталациите, посочени в точки i) и ii), генериращи топлинна енергия или енергия за охлаждане и използващи енергия от възобновяеми източници;
v)
промишлени инсталации със сумарна входяща топлинна мощност над 20 MW, които могат да предоставят отпадна топлина;
в)
докладван дял на енергията от възобновяеми източници и от отпадна топлина или отпаден студ в крайното потребление на енергия от сектора на централните отоплителни и охладителни системи ( 23 ) през последните пет години, в съответствие с Директива (ЕС) 2018/2001; 3. агрегирани данни за агрегатите за комбинирано производство на енергия в съществуващите централни отоплителни и охладителни мрежи в пет диапазона на капацитет, обхващащи:
а)
първичното енергийно потребление;
б)
общата ефективност;
в)
икономиите на първична енергия;
г)
емисионните фактори на CO2. 4. агрегирани данни за съществуващите централни отоплителни и охладителни мрежи, захранвани от комбинирано производство на енергия, в пет диапазона на капацитет, обхващащи:
а)
общото първично енергийно потребление;
б)
първичното енергийно потребление на агрегатите за комбинирано производство на енергия;
в)
дела на комбинираното производство на енергия в енергията, подавана от централните отоплителни или охладителни системи
г)
загубите на централните отоплителни системи;
д)
загубите на централните охладителни системи;
е)
гъстотата на връзките;
ж)
дела на системите според групите с различна температура на експлоатация. 5. карта, обхващаща цялата националната територия, на която, при наличие на защита на чувствителната търговска информация, да са посочени:
a)
областите на търсене на топлинна енергия и енергия за охлаждане въз основа на анализа, посочен в точка 1, като се използват съгласувани критерии за насочване на вниманието към районите с висока енергийна интензивност в общините и агломерациите;
б)
съществуващите точки на подаване на топлинна енергия и енергия за охлаждане, определени съгласно точка 2, буква б), и централните отоплителни топлопреносни инсталации;
в)
планираните точки на подаване на топлинна енергия и енергия за охлаждане от вида, описан в точка 2, буква б), и определените нови зони за централните отоплителни и охладителни системи; 6. прогноза за тенденциите в търсенето на топлинна енергия и енергия за охлаждане за изготвяне на перспектива за следващите 30 години, в GWh, като се вземат предвид по-специално прогнозите за следващите десет години, промяната на търсенето в областта на сградния фонд и различните промишлени сектори, както и въздействието на политиките и стратегиите, свързани с управление на търсенето, като например дългосрочните стратегии за санирането на сгради съгласно Директива (ЕС) 2018/844 на Европейския парламент и на Съвета ( 24 ); Част II ЦЕЛИ, СТРАТЕГИИ И МЕРКИ НА ПОЛИТИКАТА 7. планирания принос на държавата членка за постигането на нейните национални общи цели, конкретни цели и принос във връзка с петте измерения на енергийния съюз съгласно член 3, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕС) 2018/1999, осигурен чрез ефективно отопление и охлаждане, по-специално във връзка с член 4, буква б), точки 1—4 и с член 15, параграф 4, буква б) от същия регламент, като се определи кой от тези елементи е допълнителен в сравнение с интегрирания национален план в областта на климата и енергетиката, съобщен съгласно член 3 и членове 7—12 от същия регламент; 8. общ преглед на съществуващите политики и мерки, описани в последния доклад, представен в съответствие с членове 3, 20 и 21 и член 27, буква а) от Регламент (ЕС) 2018/1999; Част III АНАЛИЗ НА ИКОНОМИЧЕСКИЯ ПОТЕНЦИАЛ ЗА ЕФЕКТИВНО ОТОПЛЕНИЕ И ОХЛАЖДАНЕ 9. анализ на икономическия потенциал ( 25 ) на различните технологии за отопление и охлаждане се извършва за цялата национална територия чрез използване на анализа на разходите и ползите, посочен в член 25, параграф 3, и се определят алтернативни сценарии за прилагане на по-ефективни технологии за отопление и охлаждане с използване на възобновяеми източници, като се прави разграничение между енергията, добивана от изкопаеми и от възобновяеми източници, когато това е възможно. Следва да бъдат разгледани следните технологии:
a)
промишлена отпадна топлина и промишлен отпаден студ;
б)
изгаряне на отпадъци;
в)
високоефективно комбинирано производство на енергия;
г)
възобновяеми енергийни източници, например геотермална енергия, слънчева топлинна енергия и биомаса, различни от тези, които се използват за високоефективно комбинирано производство на енергия);
д)
термопомпи;
е)
намаляване на топлинните загуби и загубите при охлаждане от съществуващи централни мрежи;
ж)
централни отоплителни и охладителни системи; 10. анализът на икономическия потенциал включва следните стъпки и съображения:
a)
Съображения:
i)
анализът на разходите и ползите за целите на член 25, параграф 3 включва икономически анализ, при който се вземат предвид факторите от социално-икономически и екологичен характер ( 26 ), и финансов анализ, извършван с цел оценяване на проекти от инвеститорска гледна точка. Както при икономическия, така и при финансовия анализ като критерий за оценката се използва нетната настояща стойност;
ii)
базовият сценарий следва да служи като отправна точка, като при него се вземат предвид съществуващите политики към момента на изготвяне на тази всеобхватна оценка ( 27 ), и е свързан с данните, събрани съгласно част I и част II, точка 6 от настоящото приложение;
iii)
при сценариите, които са алтернативни спрямо базовия сценарий, се вземат предвид целите на Регламент (ЕС) 2018/1999 във връзка с енергийната ефективност и енергията от възобновяеми източници, като при всеки от сценариите се представят следните елементи в сравнение с базовия сценарий:
—
икономически потенциал на разглежданите технологии, при които като критерий се използва нетната настояща стойност;
—
намаляване на емисиите на ПГ;
—
икономии на първична енергия в GWh на година;
—
въздействие върху дела на възобновяемите енергийни източници в националния енергиен микс.
Сценарии, които са неосъществими поради технически причини, финансови причини или национални правила, може да се изключат на ранен етап от анализа на разходите и ползите, ако това е обосновано въз основа на внимателно подбрани, ясни и добре документирани съображения. При оценката и вземането на решение следва да се вземат предвид икономиите на разходи и енергия от повишената гъвкавост на енергийните доставки и от оптимизираната работа на електроенергийните мрежи в анализираните сценарии, включително избегнатите разходи и спестяванията от намалените инвестиции в инфраструктурата.
б)
Разходи и ползи В разходите и ползите, посочени в буква а), се включват най-малко следните разходи и ползи:
i)
разходи:
—
капиталови разходи за централи и оборудване,
—
капиталови разходи за свързаните енергийни мрежи,
—
променливи и фиксирани оперативни разходи,
—
разходи за енергия,
—
разходи по отношение на околната среда, здравето и безопасността, доколкото е възможно,
—
разходи за пазара на труда, енергийната сигурност и конкурентоспособността, доколкото е възможно;
ii)
ползи:
—
стойност на произведеното за потребителя (топлинна енергия, енергия за охлаждане и електрическа енергия),
—
външни ползи, като ползи за околната среда, за намаляване на емисиите на парникови газове и за здравето и безопасността, доколкото е възможно,
—
последици за пазара на труда, енергийната сигурност и конкурентоспособността, доколкото е възможно.
в)
Сценарии, относими към базовия сценарий: Разглеждат се всички сценарии, относими към базовия сценарий, включително мястото на ефективното индивидуално отопление и охлаждане. Анализът на разходите и ползите може да обхване оценка на проект или на съвкупност от проекти за разширена оценка на местно, регионално или национално равнище, за да се установи икономически най-ефективното и изгодно по отношение на разходите решение за отопление или охлаждане спрямо определен базов сценарий за даден географски район за целите на планирането.
г)
Граници и интегриран подход:
i)
географските граници обхващат подходящ и ясно определен географски район;
ii)
при анализите на разходите и ползите се вземат предвид всички съответни централизирани или децентрализирани производствени ресурси, налични в границите на системата и в географските граници, включително технологиите, разгледани в част III, точка 9 от настоящото приложение, както и тенденциите в търсенето в областта на отоплението и охлаждането и неговите характеристики.
д)
Допускания:
i)
за целите на анализите на разходите и ползите държавите членки представят допускания за цените на основните входни и изходни елементи и сконтовия процент;
ii)
сконтовият процент, използван в икономическия анализ за изчисляване на нетната настояща цена, се избира в съответствие с европейските или националните насоки;
iii)
държавите членки използват национални, европейски или международни прогнози за промените в цените на енергията, ако е целесъобразно, като отчитат националните, регионалните или местните особености;
iv)
цените, използвани в икономическия анализ, отразяват разходите и ползите от социално-икономически характер. Следва да се включат, доколкото е възможно, външните разходи, като въздействието върху околната среда и здравето, по-специално когато съществува пазарна цена или когато тя вече е включена в европейски или национални правила.
е)
Анализ на чувствителността: анализ на чувствителността се включва, за да се оценят разходите и ползите от даден проект или съвкупност от проекти, и се основава на променливи фактори, оказващи съществено въздействие върху резултатите от изчисленията, като различни цени на енергията, равнища на търсене, сконтови проценти и други. Част IV ВЪЗМОЖНИ НОВИ СТРАТЕГИИ И МЕРКИ НА ПОЛИТИКАТА 11. преглед на нови законодателни и незаконодателни мерки на политиката ( 28 ) с цел оползотворяване на икономическия потенциал, установен в съответствие с точки 9 и 10, заедно с прогноза за:
a)
намаляване на емисиите на парникови газове;
б)
икономии на първична енергия в GWh на година;
в)
въздействие върху дела на високоефективното комбинирано производство на енергия;
г)
въздействие върху дела на възобновяемите енергийни източници в националния енергиен микс и в сектора на отоплението и охлаждането;
д)
връзки към финансовото планиране на национално равнище и икономиите на разходи за държавния бюджет и участниците на пазара;
е)
очаквани мерки за публична подкрепа, ако има такива, с техния годишен бюджет и определяне на потенциалния елемент на помощта. 1. Преглед
1.1 Препратки1.2 Идентифицирани изисквания1.3 Свързани стандарти2. Идентифицирани изисквания
3. Свързани стандарти
|