b) Corporate planning assumptions for own equity capital for the purpose of IRRBB

Ако институциите решат да приемат политика с цел стабилизиране на доходите, произтичащи от счетоводния капитал им, те следва:

• (а) да разполагат с подходяща методология за определяне на това кои елементи от счетоводния капитал следва да се водят приемливи за подобно третиране;
• (б) да определят какъв да бъде консервативният инвестиционен падежен профил за приемливия счетоводен капитал, който отчита ползите от стабилизирането на дохода, произтичащи от заемането на по - дългосрочни позиции с фиксирана възвръщаемост срещу допълнителната чувствителност към икономическата стойност на тези позиции при лихвен стрес, и риска от занижени приходи, ако лихвите се покачат;
• (в) да разполагат с подходяща документация на тези допускания в политиките и процедурите си и с процес за тяхното преразглеждане;
• (г) да разбират въздействието на избрания матуритетен профил върху избраните от институцията изходни данни за измерване на риска, включително чрез редовно изчисляване на измерванията без включване на счетоводния капитал за изолиране на ефектите върху перспективите на различните измерители за ЛРБП; и
• (д) да извършват стрес тестове за разбиране на чувствителността на рисковите измерители към промени в ключовите допускания за счетоводния капитал, вземайки предвид резултатите от тези тестове при решенията за разпределение на вътрешния капитал за ЛРБП.

При извършването на допускания за инвестиционните срокове за счетоводния капитал, институциите следва да избягват позиции за стабилизиране на доходите, които значително намаляват способността им да се нагаждат към значителни промени в базисната икономическа и бизнес среда.

Допусканията за инвестиционни срокове, използвани за управление на рисковете за чувствителността на различните измерители за ЛРБП, произтичащи от счетоводния капитал, следва да се разглеждат като част от нормалния корпоративен цикъл на планиране и тези допускания не трябва да се променят само за да отразяват промяна в очакванията на институцията за развитието на бъдещите лихвени проценти. Всяка употреба на портфейли от деривати или активи за постигането на желания инвестиционен профил следва да е ясно документирана и протоколирана.

Ако институцията не е определила изрични допускания за инвестиционния срок на счетоводния капитал или определя допускания, които са изрично краткосрочни, тя следва да се увери, че нейните системи и управленска информация могат да установят последиците от избрания подход за променливостта на лихвения доход, както и на икономическата стойност.