8.3 Use of internal ratings and default and loss estimates

В съответствие с член 144, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) № 575/2013 и членове 18 — 21 от РТС за методологията за оценка на базата на IRB институциите следва да използват същите оценки на рисковите параметри за целите на изчисляването на изискванията за собствен капитал и за вътрешни цели, включително управлението на риска и процесите за вземане на решения освен ако не са налице всички от следните условия:

• (а) отклонението е обосновано и подходящо за конкретната област на употреба;
• (б) отклонението не води до промяна на подредбата на ранговете в разпределянето на длъжници и улеснения към категории и групи в един сегмент на калибриране освен в рамките на всяка категория или група;
• (в) отклонението се дължи на използването на параметри за вътрешни цели, без да се засяга степента на консервативност, без регулаторни долни граници, без корекция за спад в случая на оценките на LGD или се дължи на използването на различен метод на калибриране, който може да включва определянето на различни сегменти на калибриране.

За целите на точка 208 може да бъде счетено за уместно да се групират непрекъснатите оценки на рисковите параметри в хомогенни рангове за вътрешни цели.

Когато институциите използват за вътрешни цели оценки на рисковите параметри, които са различни от тези, използвани при изчисляването на изискванията за собствен капитал, те следва периодично да отразяват това в своята вътрешна отчетност към висшето ръководство, като предоставят информация относно двете групи параметри. При всички случаи вътрешната отчетност следва да включва всички елементи, посочени в член 189, параграф 3, от Регламент (ЕС) № 575/2013 на основата на оценките на рисковите параметри, използвани за целите на изчисляването на изискванията за собствен капитал.