a) Поведенчески допускания за клиентски сметки с внедрена опционалност за клиента

При разработването на поведенчески допускания за сметки без специфични дати за преоценка за целите на управлението на лихвения риск институциите следва:

• (а) Да могат да определят „неснижаемите“ салда т.е. депозитите, които са стабилни и няма вероятност да бъдат преоценени дори при значителни промени в лихвената среда и/или други депозити, чиято ограничена еластичност към промените в лихвените проценти би могла да бъде моделирана от банките.
• (б) Допусканията при моделирането за тези депозити следва да отразяват характеристиките на вложителите (напр. на дребно/на едро) и характеристиките на сметката (напр. транзакционна/нетранзакционна). Описание на горните категории може да бъде открито по - долу:
• i. Транзкационните депозити на дребно включват безлихвени и други сметки на физически лица, чиито компонент на възнаграждението не оказва влияние върху решението на клиента да държи пари в сметката си.
• ii. Нетранзкационните депозити на дребно включват сметки на физически лица (включително регулирани), чиито компонент на възнаграждението оказва влияние върху решението на клиента да държи пари в сметката си.
• iii. Депозитите на едро включват сметки от корпоративни клиенти или други клиенти на едро, без междубанкови сметки или други такива, изцяло чувствителни към цената.
• (в) Да оценят потенциалната миграция между депозитите без конкретни дати за преоценка и други депозити, които биха могли да модифицират ключовите поведенчески допускания при моделирането при различни сценарии на лихвения процент.
• (г) Да вземат предвид потенциалните ограничения върху преоценяването на депозити на дребно в среди с нисък или отрицателен лихвен процент.
• (д) Да гарантират, че допусканията относно влошаването на неснижаемите и други моделирани салда са разумни и подходящи при балансиране на ползите за доходите спрямо допълнителния риск за икономическата стойност, породен от фиксирането на бъдещата лихвена възвращаемост на активите, финансирани от тези салда, и потенциалния пропуснат приход в среда на нарастващи лихви.
• (е) Да не разчитат единствено на статистически или количествени методи за определянето на поведенческите дати за преоценка и профила на паричните потоци на безсрочните депозити. Освен това определянето на подходящи допускания при моделирането за безсрочните депозити може да изисква сътрудничеството на различни експерти в институцията (напр. отдели за управление на риска и контрол на риска, продажби и ковчежничество).
• (ж) Да разполагат с подходяща документация на тези допускания в политиките и процедурите си и с процес за тяхното преразглеждане.
• (з) Да разбират въздействието на допусканията върху избраните от институцията резултати за измерване на риска и върху решенията за разпределяне на вътрешен капитал, включително чрез периодични анализи на чувствителността за ключови параметри (напр. процент и падеж на неснижаемите салда по сметки и междинния процент) и измерване чрез договорни условия, а не чрез поведенчески допускания, за да се изолира въздействието на допусканията върху икономическата стойност и доходността.
• (и) Да извършват стрес тестове за разбиране на чувствителността на избраните рискови измервания към промени в ключовите допускания, вземайки предвид резултатите от тези тестове при вътрешни решения за разпределяне на капитала.
• в) Допускания за собствен капитал при корпоративното планиране