15.6 Политика на задържане

Периодът на задържане, прилаган за променливото възнаграждение, изплатено в инструменти следва да бъде определен с подходяща продължителност, за да изравни стимулите с дългосрочните интереси на инвестиционния посредник.

Инвестиционният посредник трябва да бъде в състояние да обясни по какъв начин политиката за задържане е свързана с други мерки за отчитане на риска и как те правят разграничение между инструменти, платени авансово и разсрочени инструменти.

При определянето на периода на задържане инвестиционните посредници следва да отчитат общата продължителност на разсрочването и планирания период на задържане и въздействието на категорията на категоризирания персонал върху рисковия профил на инвестиционните посредници и продължителността на икономическия цикъл от значение за категорията на персонала.

По - дълъг период на задържане, както се прилага по принцип за целия категоризиран персонал, следва да се вземе предвид в случаите, когато рисковете, които съпътстват изпълнението, може да се проявят след края на разсрочването и стандартен период на задържане, поне за персонала с най - голямо въздействие върху рисковия профил на инвестиционните посредници.

За предоставени инструменти следва да бъде определен период на задържане от най - малко една година. По - дълги периоди следва да бъдат определени по - специално, когато последващите корекции на риска основно зависят от промени в стойността на инструментите, които са били предоставени. Когато периодът на разсрочване е най - малко пет години, период на задържане на разсрочената част от поне шест месеца може да бъде наложен за категоризирания персонал, различен от членовете на ръководния орган и висшето ръководство, за които следва да бъде приложен минимален период на задържане от една година.