Дял I — Предмет, обхват и определения

Член 10 , параграф 3, алинея 2 от Директива 2014/49/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно схемите за гарантиране на депозити възлага мандат на ЕБО със задачата да издава насоки относно ангажиментите за плащане. За тази цел в настоящите насоки се представят условията, които да бъдат включени в договорните или нормативни разпоредби, съгласно които кредитна институция предоставя ангажименти за плащане на схема за гарантиране на депозитите, както и критериите за приемливост и управление на обезпеченията.

Тези насоки са адресирани до:

• а) схемите за гарантиране на депозити и определените органи, по смисъла на определението в точки 1 и 18 съответно в член 2, параграф 1 от Директива 2014/49/ЕС;
• б) органите за преструктуриране, както са определени в член 4, параграф 2, подточка (iv) от Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейския надзорен орган (Европейски банков орган), с последващи изменения (Регламент на ЕБО); и за
• в) компетентните органи по смисъла на член 4, параграф 2, подточка ( i) от Регламент (ЕС) 1093/2010, доколкото засяга пруденциалното третиране на ангажиментите за плащане.

Тези насоки се прилагат съгласно националната правна рамка, осигуряваща на схемите за гарантиране на депозити или определените органи правомощията да приемат ангажименти за плащания в рамките на наличните финансови средства, които се взимат предвид за постигане на целевото равнище.

Ако дейността на схемите за гарантиране на депозити (СГД) се управлява от частен субект, определените органи следва да установят, че съгласно законодателството, приложимо към такова споразумение, схемите за гарантиране на депозити се ползват със защита като кредитори, дадена им съгласно Директива 2002 /47/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 юни 2002 г. относно споразуменията за финансово обезпечение.

Органите за преструктуриране следва да уведомят определените органи, че при упражняване на правомощията си съгласно членове 69, 70 и 71 от Директива 2014/59/ЕС за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, те са длъжни да направят надлежна оценка за осигуряването на СГД на ефективна защита като кредитори .

За целите на настоящите насоки се прилагат следните определения:

• i. „ ангажименти за плащане “ означава ангажименти за плащане, както са определени в точка 13 от член 2, параграф 1 на Директива 2014/49/ЕС;
• ii. „ нискорискови активи “ означава нискорискови активи, както са определени в точка 14 от член 2, параграф 1 от Директива 2014/49/ЕС. Нискорисковите активи с цел обезпечение в тези насоки може да са съставени от финансови инструменти или парични средства;
• iii. „ споразумение за ангажимент за плащане“ означава споразумението, което се сключва между СГД и кредитна институция, за определяне на реда и условията за включването на ангажимент за плащане на кредитната институция в рамките на наличните финансови средства на СГД, и по - специално (1) посочването от схемата за гарантиране на депозити на сумата на ангажимента за плащане, и (2) неотменимото и обезпечено задължение на кредитната институция към СГД за заплащане на сумата на ангажимента за плащане при поискване от СГД в рамките на срока, посочен в споразумението;
• iv. „ сума на ангажимента за плащане “ означава делът и паричната сума на вноската към СГД, определена от СГД, която кредитната институция се задължава да осигури посредством ангажимента за плащане съгласно реда и условията на споразумението за ангажимент за плащане;
• v. „ споразумение за финансово обезпечение с предоставяне на залог “ , в съответствие с определението, изложено в член 2, параграф 1, подточка в) от Директива 2002/47/E О, означава споразумение, уредено от законодателството, транспониращо Директива 2002/47/E О, съгласно ко e то кредитната институция гарантира задълженията по споразумението за ангажимент за плащане, като осигурява обезпечения, съставени от нискорискови активи, като залог към СГД, като пълното притежание на нискорисковите активи, предоставени като обезпечение, остава в кредитната институция, към момента на определяне на правото на обезпечение;
• vi. „ споразумение за финансово обезпечение с прехвърлително действие “ , съгласно определението, изложено в член 2, параграф 1, подточка б) от Директивата относно финансовите обезпечения, означава споразумение, уредено от законодателството за транспониране на Директивата относно финансовите обезпечения, съгласно което кредитната институция гарантира задълженията по споразумението за ангажимент за плащане, като прехвърля пълната собственост на нискорисковите активи към схемата за гарантиране на депозити;
• vii. „ Споразумение за предоставяне на финансово обезпечение “ означава „ споразумение за предоставяне на финансово обезпечение под формата на залог “ или „ споразумение за финансово обезпечение с прехвърлително действие “ ;
• viii. „ изпълнително събитие “ означава събитие, което включва ускоряването на задължението за заплащане на сумата на ангажимента за плащане, така че той става незабавно изискуем. Съгласно условията на Споразуменията за финансови обезпечения и в съответствие с член 2, параграф 1, подточка л) от Директива 2002/47/E О или по силата на закона, появата на изпълнително събитие дава право на СГД да реализира нискорисковите активи, предоставени от кредитната институция, посредством продажба или усвояване без необходимост от предварително юрисдикционно известие или лиценз;
• ix. „ производство по ликвидация “ означава производство по ликвидация, както е определено в член 2 от Директива 2001/24/E О относно оздравяването и ликвидацията на кредитни институции;
• x. „ мерки за оздравяване “ означава мерки за оздравяване, както са определени в член 2 от Директива 2001/24/E О относно оздравяването и ликвидацията на кредитни институции;
• xi. „ мерки за ранна намеса “ означава мерки, предприети от компетентните органи съгласно членове 27 до 30 от Директива 2014/59/ЕС за установяване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници;
• xii. „ мерки за управление на кризи “ означава мерки за управление на кризи, както са определени в член 2, параграф 102 от Директива 201 4/59/ЕС за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници.