14. Процес на отчитане на риска

213.Процесът на отчитане на риска включва изпълнението и процеса на измерване на риска (раздел 14.1); процеса на предоставяне на възнаграждението (раздел 14.2); и процеса на изплащане (раздел 15). На всеки етап от процеса на отчитане на риска променливото възнаграждение следва да се коригира с всички поети настоящи и бъдещи рискове. Институциите следва да гарантират, че стимулите за поемане на рискове са балансирани със стимули за управление на риска.

214.Институциите следва да приведат в съответствие времевия хоризонт на риска и измерването на изпълнението с бизнес цикъла на институцията в дългогодишна рамка. Институциите следва да определят период на атестиране и периоди на изплащане на възнагражденията с подходяща продължителност, като правят разграничение между възнаграждението, което следва да бъде платено авансово и възнаграждението, което следва да бъде платено след сроковете на разсрочване и задържане. Периодите на атестиране и изплащане следва да отчитат дейността и позицията на категорията идентифициран персонал или в изключителни случаи на отделен член на идентифицирания персонал.

215.В рамките на процеса на отчитане на риска подходяща комбинация от количествени и качествени критерии под формата на абсолютни и относителни критерии следва да бъде използвана на всички етапи за гарантиране, че са отразени всички рискове, резултати и необходимите корекции за риск. Абсолютните показатели за изпълнение следва да бъдат определени от институцията въз основа на собствената ѝ стратегия, включително нейните рисков профил и рисков апетит. Относителните показатели за изпълнение следва да бъдат определени за сравняване на резултатите с конкурентите, както „вътрешни” (т.е. в рамките на организацията), така и „външни“ (т.е. сходни институции). Количествените и качествените критерии и прилаганите процеси следва да бъдат прозрачни и колкото е възможно предварително определени. Както количествените, така и качествените критерии може отчасти да се основават на преценка.

216.Когато се използват базирани на преценки подходи, институциите следва да гарантират достатъчно равнище на прозрачност и обективност, когато преценките се правят посредством:

• а. създаване на ясна писмена политика, която очертава параметрите и основните съображения, на които се основава преценката;
• б. предоставяне на ясна и пълна документация на окончателното решение по отношение на риска и измерването на изпълнението или приложените корекции с оглед на риска;
• в. с участието на съответните контролни функции;
• г. отчитане на личните стимули на служителите, които правят преценката и евентуалните конфликти на интереси;
• д. прилагане на подходящи механизми за контрол и противодействие, включително извършване на такива корекции в рамките на група, които включват служители на бизнес звена, корпоративни и контролни функции и др.;
• е. одобряване на оценката, извършена от контролна функция или на подходящо йерархично ниво над функцията, която извършва оценката, напр. в ръководния орган в неговата управленска или контролна функция или в комитета за възнагражденията.

217.Институциите следва да направят процеса на отчитане на риска прозрачен за идентифицирания персонал, включително всички елементи, които се основават на преценка, а не на обективни факти или данни.

218.Ако крайният резултат след прилагане на мерки по преценка значително се различава от първоначалния резултат чрез използването на предварително определени мерки, институциите следва да предоставят подробна информация на комитета за възнагражденията или на контролната функция.

1. Преглед

1.1 Препратки

1.2 Идентифицирани изисквания

1.3 Свързани стандарти

2. Идентифицирани изисквания

3. Свързани стандарти

• EBA - Published by the European Banking Authority at https://www.eba.europa.eu/