4.4 Съответствие на самоличността на клиента като част от процеса на проверка

Решенията за дистанционно установяване на делови взаимоотношения с клиенти, прилагани от кредитни и финансови институции, следва като минимум да позволяват следното, като част от процеса на проверка:

• а) налице е съответствие между видимата информация на физическото лице и предоставената документация;
• б) когато клиентът е юридическо лице, той е публично регистриран, когато е приложимо;
• в) когато клиентът е юридическо лице, физическото лице, което го представлява, има право да действа от негово име.

Когато решението за дистанционно установяване на делови взаимоотношения с клиента включва използването на биометрични данни за проверка на самоличността на клиента, кредитните и финансовите институции следва да гарантират, че биометричните данни са достатъчно уникални, за да бъдат недвусмислено свързани с едно и също физическо лице. Кредитните и финансовите институции следва да използват силни и надеждни алгоритми за проверка на съответствието между биометричните данни в представения документ за самоличност и клиента, с който са установени делови взаимоотношения. В случаите, когато решението не осигурява необходимото ниво на доверие, следва да се прилагат допълнителни проверки.

В ситуации, в които предоставените доказателства са с недостатъчно качество, което води до двусмислие или несигурност, така че е засегнато извършването на дистанционни проверки, процесът на дистанционно установяване на делови взаимоотношения с отделен клиент следва да бъде прекъснат и възобновен или пренасочен към проверка лице в лице.

Когато кредитните и финансовите институции използват неприсъствени решения за дистанционно установяване на делови взаимоотношения с клиенти, при които клиентът не взаимодейства със служител за извършване на процеса на проверка, те следва:

• а) да гарантират, че всички снимки или видеоматериали са направени при подходящи условия на осветяване и че необходимите характеристики са заснети с необходимата яснота, за да се даде възможност за правилна проверка на самоличността на клиента;
• б) да гарантират, че всички снимки или видеоматериали са направени в момента, в който клиентът извършва процеса на верификация;
• в) да извършват проверки за присъствие, които могат да включват процедури, при които се изисква конкретно действие от страна на клиента, за да се провери дали той/тя присъства на комуникационната сесия или които могат да се основават на анализ на получените данни и не се изисква конкретно действие от страна на клиента;
• г) да използват силни и надеждни алгоритми, за проверка дали направената(ите) снимка(и) или видеоматериали съответства(т) на снимката(ите), извлечена(и) от официалния(те) документ(и) на клиента.

Когато кредитните и финансовите институции използват присъствени решения за дистанционно установяване на делови взаимоотношения с клиенти, при които клиентът взаимодейства със служител за извършване на процеса на проверка, те следва:

• а) да гарантират, че качеството на изображението и звука е достатъчно, за да се даде възможност за правилна проверка на самоличността на клиента и че се използват надеждни технологични системи;
• б) да предвидят участие на служител, който е достатъчно запознат с приложимото регулиране на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма и свързаните със сигурността аспекти на дистанционната проверка и който е достатъчно обучен, за да предвижда и предотвратява умишленото или преднамереното използване на техники за измама, свързани с дистанционната проверка, както и да открива и реагира в случай на възникването им;
• в) да разработят ръководство за интервю, определящо последователните стъпки от процеса на дистанционна проверка, както и действията, изисквани от служителя. Ръководството за интервю следва да включва насоки за наблюдение и идентифициране на психологически фактори или други характеристики, които биха могли да характеризират подозрително поведение по време на дистанционна проверка.

Когато е възможно, кредитните и финансовите институции следва да използват решения за дистанционно установяване на делови взаимоотношения с клиенти, които включват случайност в последователността на действията, които клиентът трябва да извърши за целите на проверката за предпазване от рискове, като например използването на несъществуващи самоличности или принуда. Когато е възможно, кредитните и финансовите институции следва също така да предоставят случайни задачи на служителя, отговорен за процеса на дистанционна проверка за избягване на тайно споразумение между клиента и отговорния служител.

В допълнение към горепосоченото и когато е съизмеримо с риска от ИП/ФТ, свързан с деловите взаимоотношения, кредитните и финансовите институции следва да използват една или повече от следните проверки или подобна мярка, за да повишат надеждността на процеса на проверка. Тези проверки или мерки могат да включват, но не се ограничават до следното:

• а) първото плащане се извършва по сметка на името на клиента или съвместна сметка в регулирана кредитна или финансова институция от ЕИП или от трета държава, която има изисквания за БИП/БФТ, които са не по - малко строги от тези, изисквани от Директива (ЕС) 2015/849;
• б) изпращане на случайно генерирана парола на клиента за потвърждаване на наличието по време на процеса на дистанционна проверка. Паролата следва да бъде код за еднократна употреба, ограничен във времето;
• в) снемане на биометрични данни с цел сравняване с данни, събрани чрез други независими и надеждни източници;
• г) телефонни контакти с клиента;
• д) директно изпращане (с електронна и обикновена поща) до клиента.

Кредитните и финансовите институции следва да считат, че критериите по точки 38 — 43 са изпълнени, когато решението използва едно от следните:

• а) схеми за електронна идентификация, нотифицирани в съответствие с член 9 от Регламент (ЕС) № 910/2014 и отговарящи на изискванията за нива на осигуреност „значително“ или „високо“ в съответствие с член 8 от същия Регламент;
• б) съответните квалифицирани удостоверителни услуги, които отговарят на изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014, по - специално глава III, раздел 3 и член 24, параграф 1, алинея 2, буква б) от същия Регламент.