Дял II – Насоки относно установяването на влоговете на дребно, за които се предвиждат по - високи изходящи потоци

Част 1 – Общи съображения

Част 2 – Фактори, влияещи върху стабилността на влоговете на дребно

5.1. Институциите следва да считат за влогове с висока стойност влогове, които едновременно :

• a) надвишават по - ниската от следните две стойности :
• (i) 100 000 евро или
• (ii) стойността на местната схема за гарантиране на депозитите
• б) не надвишават 500 000 евро .

5.2. Институциите следва да считат за влогове с много висока стойност влогове , чийто размер е минимум 500 000 евро .

5.3. За да определят стойността на влоговете на клиент , институциите следва да включат в изчислението всички депозитни сметки на клиента в съответната институция .

5.4. Освен това институциите следва да извършат анализ на концентрацията на депозитната си база ; за вътрешни цели е необходимо да въведат целесъобразни прагове и/или лимити за определяне на влоговете на дребно с висока стойност .

5.5. За установяване на концентрацията на депозитната база могат да се използват редица методи . Институциите могат например да определят „конкретен брой“ големи влогове на дребно или „брой на най - големите влогове на дребно“, които представляват определен процент от депозитната база . За да установят влоговете на дребно с висока стойност институциите могат да използват пригодените към местния пазар прагове за стойността на гарантиране на влоговете , сумата , над която се договаря лихвеният процент, или специален, договорен с вложителя механизъм, който може да ограничи риска от изходящи потоци .

Страница 6 от 10

6.1. За лихвено обусловен се счита влог, по отношение на който институция предлага лихвен процент : а ) съществено надвишаващ средния лихвен процент за подобни продукти на дребно, предлагани от еквивалентни институции , предвид особеностите на местния пазар на депозити , б ) или чиято възвръщаемост произтича от възвръщаемостта на пазарен индекс или комплекс от индекси , в ) или чиято възвръщаемост произтича от пазарна променлива, различна от плаващ лихвен процент .

6.2. Институциите могат да установят „лихвено обусловените“ продукти, като сравнят приложимия към всеки влог лихвен процент със средния лихвен процент, изплащан от равностойни институции за подобни продукти . Понятието „равностойни институции“ се отнася до институции със сравним бизнес модел и размер, които следва да се определят от институцията и утвърдят от компетентния орган (ако е необходимо) .

7.1. Следните влогове следва да се считат за принадлежащи към тази категория :

• а) влогове, първоначално депозирани като срочни с падеж до 30 дни или
• б) влогове с фиксирани срокове за предизвестяване под 30 дни съгласно договорни споразумения , различни от влоговете, които отговарят на изискванията за третиране по член 421, параграф 5.

7.2. Когато оценяват изходящите потоци във връзка с влоговете на дребно , институциите следва да вземат предвид въздействието на :

• a) лимитите за изтегляне или сроковете на предизвестие ; б ) цената за изтегляне на влоговете на дребно, които може да бъдат законно прекратени предсрочно преди първоначално уговорения падеж . в ) последствията за репутацията на институцията , ако не допусне изтеглянето на влогове
• – в случаите на институции, установили практиката да допускат предсрочно издължаване по отношение на такива влогове .

8. Високорискови канали на дистрибуция , включително банки, осъществяващи дейността си единствено онлайн , други форми на дистанционен достъп и брокерски влогове

Институциите следва да причислят към по - високите изходящи потоци влогове на дребно, достъпът до които се осъществява чрез високорискови канали на дистрибуция като банки, осъществяващи дейността си единствено онлайн, други форми на дистанционен достъп и брокерски влогове ( при които брокери набират средствата от физически лица или малки и средни предприятия), като вземат предвид следното :

Страница 7 от 10

• а) приемливи лимити за изтегляне по съществуващи договорни взаимоотношения ;
• б) последствията за репутацията на институцията, ако не допусне изтеглянето на влогове
• – в случаите на институции, установили практиката да допускат по - високи равнища на издължаване по отношение на такива продукти .

Институциите следва да разграничават влоговете на дребно в местна валута и влоговете на дребно, деноминирани в чуждестранна валута .

Институциите следва да правят разграничение между влогове на дребно на резиденти и нерезиденти . Това разграничение трябва да се определи от гледна точка на характеристиката „нерезидент на ЕС“ и „резидент на ЕС“ по отношение на влогове в институции със седалище в ЕС . Определението за „резидентност“ за целите на изискванията за ликвидно покритие трябва да е принципно съобразено с приложимото определение за статистически или данъчни цели.

Институциите следва да установят резидентността на вложителя на ниво индивидуален субект .

Институциите следва да установят влогове на дребно, свързани с други фактори, които може да се променят през 30 - дневния срок и да породят риск от по - високи изходящи потоци .

12.1. Институциите следва да вземат предвид своята депозитна база на влоговете на дребно, за да установят всякакви други характеристики, които указват или може да указват вид влог на дребно с по - висока норма на изходящите потоци в сравнение с тези, предвидени в член 421, параграфи 1 и 2 от РКИ . Установяването на наличие или липса на други характеристики трябва да бъде документирано .

12.2. За да установят такива характеристики, институциите следва да оценят отчетената ( историческата ) и очакваната стабилност / променливост за предлаганите конкретни влогове на дребно и да определят видовете продукти, които са се доказали като нестабилни или за които се смята, че може да се окажат нестабилни .

12.3. За тази цел институциите следва да изготвят сценарий за стрес тестове , като допуснат едновременното възникване на сериозни стресирани обстоятелства, характерни за самата институция и за целия пазар . Съществуващите вътрешни статистически и математически модели може да се използват за оценяване на променливостта на влоговете на дребно . Изходящата информация за тези методи по принцип трябва да включва данни, извлечени предвид историческото поведение на влоговете и предвид хипотетични допускания въз основа на стрес сценарии .

Страница 8 от 10 12.4. Малките институции и тези с по - опростена дейност могат да прилагат опростени методи, основани на статистически модели , например модели, чрез които се установява максималното намаление, отчетено в рамките на 30 - дневен период, по отношение на даден влог при даден времеви хоризонт, включително стрес период .

12.5. Насърчава се използването на експертна оценка, за да се обхванат неотчитани от даден модел фактори , особено в случаите на прилагани отскоро иновативни продукти .

12.6. Много полезен за анализа инструмент би било класирането на влоговете на дребно от гледна точка на променливостта или предполагаемата променливост . Това би способствало за последователното прилагане спрямо всички влогове на дребно в институцията . Сравняването на резултатите, получени за различните продукти, и установяването на отклонения може да помогне за установяването на по - малко стабилни влогове .

12.7. Допусканията, на които се основават тези методи, следва да включват 30- дневна прогноза и да бъдат преглеждани често , по - конкретно с цел да се отчете съществена промяна в пазарните условия . Освен това институциите следва да вземат предвид корелациите , верижните ефекти и сезонните ефекти, за да подобрят качеството на оценката .

Част 3

13.1. Институциите следва да прилагат следната методология при категоризиране на влоговете, за които се предвиждат по - високи изходящи потоци :

13.2. Факторите, описани по - горе в част 2 от тези насоки, следва да бъдат обособени в две категории :

• a) Категория „Висок риск“, която включва следните рискови фактори :
• (i) валута на влоговете ;
• (ii) свързани с продукти влогове ;
• (iii) продукти, които са лихвено обусловени или имат преференциални условия ;
• (iv) високорискови канали на дистрибуция, включително влогове, които се обслужват единствено онлайн, и брокерски влогове ;
• (v) влогове с висока стойност ;
• (vi) други характеристики, преценявани от институцията за високорискови в съответствие с точка 13 от насоките по - горе .
• б) Категория „Много висок риск“, която включва следните рискови фактори :

Страница 9 от 10

• (i) срочни влогове с падеж или с изискване за предизвестие ;
• (ii) влогове на нерезиденти ;
• (iii) много висока стойност на влога .

13.3. Институциите следва да оценят влоговете на дребно, като ги съпоставят с описания по - горе комплекс от фактори .

13.4. Институциите следва да причислят влоговете на дребно към една от трите диференцирани групи, определени въз основа на броя на рисковите фактори, относими към базисния влог :

• a) влогове с два фактора от категория 1; б ) влогове с три фактора от категория 1 или алтернативно с един фактор от категория 1 и един фактор от категория 2; б ) влогове с три фактора от категория 2 или алтернативно с два фактора от категория 1 и един фактор от категория 2 (или с каквато и да е друга комбинация от фактори) .

13.5. Институциите следва да оценят съответните по - високи норми на изходящите потоци за всяка група според оценката на историческата и очакваната променливост.

Part 3

13.1. Institutions should apply the following methodology in categorising deposits subject to higher outflows:

Page 14 of 29 13.2. Factors described above in Part 2 of these Guidelines should be divided into two categories:

• (a) High Risk, comprising the following risk factors:
• (i) the currency of deposits;
• (ii) product-linked deposits;
• (iii) products that are rate-driven or have preferential conditions;
• (iv) high-risk distribution channels, including Internet only access and brokered deposits;
• (v) high value deposits;
• (vi) other characteristics that the institution considers of high risk in accordance with paragraph 13 of the Guidelines above.
• (b) Very High Risk, comprising the following risk factors:
• (i) maturing fixed-term or notice period deposits;
• (ii) non-resident deposits;
• (iii) very high value of the deposit.

13.3. Institutions should assess retail deposits against the set of factors described above.

13.4. Institutions should assign retail deposits to one of the three following tiered buckets defined on the basis of the number of risk factors attributed to the underlying deposit:

• (a) deposits with two factors from category 1;
• (b) deposits with three factors from category 1, or with one factor from category 1 and one factor from category 2;
• (c) deposits with two factors from category 2, or with two factors from category 1 and one factor from category 2, or with any other mix of factors.

13.5. Institutions should estimate the corresponding higher outflow rates for each bucket according to the historical and expected volatility assessment.