4.5 Надзорен тест на твърде отклоняващи се елементи

Институциите следва периодично, поне веднъж на тримесечие, да изчисляват въздействието върху тяхната ИСК от внезапно паралелно изменение в кривата на доходността от +/ - 200 базисни точки. Институциите следва да докладват периодично, поне веднъж годишно, на компетентните органи относно промяната в ИСК, която е получена при изчислението. Когато спадът на ИСК е по - голям от 20% от собствения капитал на институцията, институцията следва да уведоми незабавно компетентния орган.

Институциите следва периодично, поне веднъж на тримесечие, да изчисляват въздействието върху тяхната ИСК от шоковете в лихвения процент, като прилагат сценарии 1 — 6, както е определено в Приложение III. Институциите следва да докладват периодично, поне веднъж годишно, чрез своя ВААК доклад на компетентните органи относно промяната в ИСК, която е получена при изчислението. Когато спадът на ИСК е по - голям от 15% от капитала от първи ред на институцията при който и да е от шестте сценария, институцията следва да уведоми компетентния орган.

При изчисляването на промяната в ИСК за целите на параграфи 113 и 114 институциите следва по - специално да приложат следните принципи:

• (а) Всички позиции от чувствителни към лихвения процент инструменти следва да бъдат взети предвид.
• (б) Дребните дейности от търговския портфейл следва да бъдат включени освен ако техния лихвен риск не е обхванат от друга рискова мярка.
• (в) Всички CET1 инструменти и друг постоянен собствен капитал без дати на изкупуване следва да бъдат изключени от изчислението на стандартния тест на твърде отклоняващи се елементи за ИСК.
• (г) Институциите следва да отразят автоматичните и поведенческите опции в изчислението. Институциите следва да коригират ключовите поведенчески допускания при моделирането спрямо характеристиките на различните лихвени сценарии.
• (д) Пенсионните задължения и активите от пенсионни планове следва да бъдат включени освен ако техния лихвен риск не е обхванат от друга рискова мярка.
• (е) Паричните потоци от чувствителни на лихвения процент инструменти следва да включват всяко погасяване на главница, всяка преоценка на главница и всички лихвени плащания.
• (ж) Институциите със съотношение на необслужваните експозиции⁸ от 2% или повече следва да включат необслужваните експозиции като общи чувствителни на риска инструменти, чието моделиране следва да отразява прогнозните парични потоци и тяхното време. Необслужваните експозиции следва да бъдат включени нетно от провизии.
• (з) Институциите следва да вземат предвид специфичните за инструментите долни граници на лихвения процент.
• (и) Третирането на търговските маржове и други компоненти на спреда при лихвените плащания по отношение на тяхното изключване или включване в паричните потоци следва да бъде в съответствие с вътрешното управление и подхода за измерване на лихвения риск извън търговския портфейл на институцията. Институциите следва да уведомят компетентния орган дали изключват търговските маржове и други компоненти на спреда от своите изчисления или не. Ако търговските маржове и други компоненти на спреда са изключени, институциите следва (i) да използват прозрачна методология за установяване на безрисковия процент при създаването на всеки инструмент; (ii) да използват методология, която се прилага последователно за всички бизнес единици; и (iii) да се уверят, че изключването на търговските маржове и други компоненти на спреда от паричните потоци е в съответствие с това как институцията управлява и хеджира ЛРБП.
• (й) Промяната в ИСК следва да бъде изчислена с допускането за баланс с преустановяващи позиции.
• (к) За всяка валута следва да се прилага зависеща от падежа следшокова долна граница за лихвения процент, започвайки с - 100 базисни точки за непосредствени падежи. Тази долна граница следва да се увеличава с 5 базисни точки на година, като накрая следва да стигне 0% за падежи от 20 години или повече. Ако наблюдаваните проценти са по - ниски от текущия по - нисък референтен процент от - 100 базисни точки, институциите следва да приложат по - нисък наблюдаван процент⁹ .
• (л) Институциите следва да изчислят промяната в ИСК най - малко за всяка валута, при която активите или пасивите, деноминирани в тази валута, са в размер на 5% или повече от общите финансови активи (без материалните активи) или пасиви извън търговския портфейл, или по - малко от 5%, ако сборът на активите или пасивите, включени в изчислението, е по - нисък от 90% от общите финансови активи (без материалните активи) или пасиви (съществени позиции) извън търговския портфейл.
• (м) При изчислението на обобщената промяна на ИСК за всеки лихвен шоков сценарий, институциите следва да съберат всички отрицателни и положителни промени на ИСК, които възникват във всяка валута. Положителните промени следва да бъдат претеглени с фактор от 50%.
• (н) Следа да бъде приложена подходяща обща безрискова крива на доходността за всяка валута (напр. криви на суаповия процент). Тази крива не следва да включва кредитни или ликвидни спредове, специфични за даден инструмент или предприятие.
• (о) Приетата дата за поведенческа преоценка за депозити на дребно и нефинансови депозити на едро без специфични дати за преоценка (безсрочни депозити) следва да се ограничи до максимален усреднен срок от 5 години. Горната граница от 5 години се прилага отделно за всяка валута. Безсрочните депозити от финансови инструменти следва да не подлежат на поведенческо моделиране.

⁸ Съотношението на необслужваните експозиции (необслужвани дългови ценни книжа и кредити и аванси/общо брутни дългови ценни книжа и кредити и аванси), изчислено на нивото на институцията.

⁹ ЕБО може да обсъди преразглеждането на тази долна граница, за да гарантира, че по - ниския референтен процент е достатъчно пруденциален, предвид бъдещите промени на лихвените проценти.

При изчисляването на ефектите на стандартния тест на твърде отклоняващи се елементи за ИСК институциите следва да използват методите за изчисление, определени в разделите за икономическа стойност на капитала в Приложение I и Приложение II.