6.2.2 Ефикасност и ефективност на дейностите по преструктуриране

Кредитните институции следва да наблюдават качеството на дейностите по преструктуриране, за да се уверят, че не се използват за забавяне на оценката, че експозицията е несъбираема. Наблюдението следва да обхваща дейности по преструктуриране, свързани както с обслужваните, така и с необслужваните експозиции, и да прави разграничение между видовете мерки по преструктуриране и портфейлите.

Кредитните институции следва да измерват ефективността на процеса на предоставяне на мерки по преструктуриране и да наблюдават продължителността на процеса на вземане на решения и обемите на мерките по преструктуриране на всеки етап от процеса на предоставяне.

Кредитните институции следва да наблюдават ефективността на предоставените мерки по преструктуриране. Това наблюдение следва да измерва степента на успех на мярката по преструктуриране и дали са изпълнени изменените договорни задължения на кредитополучателя и експозицията е обслужвана. Следва да се използват следните показатели по портфейл и по вид мярка по преструктуриране:

• а) степен на възстановяване при преструктурирането и степен на експозицията, прекласифицирана като необслужвана: кредитните институции следва да извършват анализ на датата на издаване и да наблюдават поведението на преструктурираните експозиции от датата на изменението, за да определят степента на възстановяване. Този анализ следва да се извършва отделно за възстановени експозиции със и без мерки по преструктуриране;
• б) степен на събиране на парични средства: кредитните институции следва да наблюдават паричните средства, събирани от преструктурираните експозиции;
• в) отписване: когато предоставянето на мярка по преструктуриране води до частично отписване, кредитните институции следва да записват и наблюдават тези експозиции в рамките на одобрен бюджет за загуби. Нетната настояща загуба на стойност, свързана с решението за отписване на невъзстановима експозиция, следва да се наблюдава спрямо степента на възстановяване.

Кредитните институции следва да наблюдават показателите, свързани с дейности по преструктуриране, като използват съдържателно разпределение, което може да включва вида и продължителността на просрочените задължения, вида на експозицията, вероятността за възстановяване, размера на експозициите или общия размер на експозициите към един и същ кредитополучател или група от свързани клиенти, както и броя на решенията за преструктуриране, приложени в миналото.