8.2 Наблюдение на кредитни експозиции и кредитополучатели

Като част от наблюдението на кредитните експозиции и кредитополучателите институциите следва да извършват наблюдение на всички непогасени суми и лимити, както и на това дали кредитополучателят изпълнява задълженията за изплащане, посочени в кредитното споразумение, и дали отговаря на условията, определени при предоставянето на кредита, например спазването на кредитните показатели и договорни клаузи .

Институциите следва също така да следят дали кредитополучателят и обезпечението са в съответствие с политиките и условията за кредитния риск, определени в момента на отпускане на кредита, например дали стойността на обезпечението и другите техники за кредитно подобрение се запазват, дали се запазват приложимите договорни клаузи и дали е налице неблагоприятно развитие на тези или на други фактори, които оказват влияние върху рисковия профил на кредитополучателя и/или кредитните улеснения .

Институциите следва да извършват постоянно наблюдение и оценка на качеството на кредитните експозиции и финансовото състояние на кредитополучателите, за да гарантират, че последващите промени в кредитния риск по отношение на първоначалното признаване на кредитните експозиции могат да бъдат идентифицирани и количествено определени.

Текущото наблюдение следва да се основава на вътрешна информация относно кредитните улеснения и практиките на плащане на кредитополучателите, както и на използването на външни източници (напр. кредитни бюра, пряко от кредитополучателя), когато е относимо .

Освен това институциите следва също да извършват наблюдение на мерките за концентрация спрямо стойностите, посочени в апетита им за кредитен риск, политиките и процедурите, включително, ако е относимо, по отношение на продукт, географски характеристики, отрасъл, характеристики на обезпечението (вид, местоположение) и качество на портфейлите, подпортфейлите и експозициите.

Институциите, активни в синдикирането на сделки с ливъридж, следва да прилагат вътрешни стандарти и функции за наблюдение във връзка с тези дейности. Институциите следва да определят сделките, при които не е осъществено синдикиране — т.е. сделка, която не е била синдикирана в рамките на 90 дни от датата на поемане на задължението. Институциите следва да създадат специална рамка, предназначена за тези „неосъществени сделки“ от гледна точка на стратегия за държане, практики за осчетоводяване и счетоводни практики, регулаторна класификация и последващо изчисляване на капиталовите изисквания.