+13.2 Съотношение между постоянно и променливо възнаграждение

13.2 Съотношение между постоянно и променливо възнаграждение

206.Институциите следва предварително да определят в политиката си за възнагражденията подходящото ниво на максималното съотношение между променливите и постоянните елементи на общото възнаграждение за идентифицирания персонал, в съответствие с ограниченията и процедурите, предвидени в член 94, параграф 1, буква ж) от Директива 2013/36/ЕС и националното законодателство, като се вземат предвид дейностите, рисковете и въздействието, което различните категории персонал имат върху рисковия профил. Институциите могат да определят различни съотношения за различните юрисдикции, различни бизнес звена, корпоративни функции и функции за вътрешен контрол и различните категории идентифициран персонал. Определянето на съотношението е съотношението между променливата част от възнаграждението, което може да бъде предоставено като максимално за следващия период на изпълнение и постоянния елемент на възнаграждението за следващия период на изпълнение.

207.Максималното съотношение следва да се изчислява като сумата на всички променливи елементи на възнаграждението, което може да се предостави като максимална сума в дадена година за изпълнение, включително сумата, която се взема предвид за бонус, разделена на сумата на всички постоянни елементи на възнаграждението, което следва да бъде предоставено за една и съща година на изпълнение. Във всеки случай, всички елементи на възнаграждението следва да бъдат правилно разпределени към променливо или постоянно възнаграждение в съответствие с настоящите насоки. Институциите могат да пропуснат някои от постоянните елементи на възнаграждението, когато те не са от съществено значение, например когато са предоставени пропорционални непарични облаги.

208.В изключителни и надлежно обосновани случаи, политиката за възнагражденията може да предвижда различно съотношение за отделни членове на идентифицирания персонал, които принадлежат към определена категория персонал в сравнение с други членове на персонала, включени в същата категория персонал.

209.Съотношенията между променливите и постоянните елементи на възнаграждението за категориите персонал или членове на персонала, следва да бъдат одобрени от ръководния орган в контролната му функция или, когато е необходимо, от общото събрание на акционерите. Съотношението между променливите и постоянните елементи на възнаграждението следва да бъде независимо от всякакви потенциални бъдещи последващи корекции за риск или колебание в цената на инструментите.

210.Действителното съотношение следва да бъде изчислено като сбор от всички променливи елементи на възнаграждението, които са били предоставени за последната година на изпълнение, както е посочено в настоящите насоки, включително суми, предоставени за дългогодишни периоди на атестиране, разделена на сумата на постоянните елементи на възнаграждението, предоставено за същата година на изпълнение. За дългогодишни периоди на атестиране, които не се подновяват ежегодно, институциите могат алтернативно да вземат предвид за всяка година от периода на изпълнение максималния размер на променливото възнаграждение, което може да бъде предоставено в края на периода на изпълнение, разделен на броя години от периода на изпълнение.

211.Действителното съотношение между предоставеното променливо възнаграждение и постоянното възнаграждение следва да се увеличи с постигнатите резултати и включва нива на предоставени възнаграждения, които биха могли да бъдат постигнати единствено за изпълнение, което е „над целта“ или „изключително“. Действителното съотношение не трябва да надвишава максималното съотношение, определено в съответствие с член 94, параграф 1, буква ж) от Директива 2013/36/ЕС, националното законодателство и политиката за възнагражденията на институцията.

212.При изчисляване на максимално допустимото или действителното съотношение, институциите следва да прилагат насоките на ЕБО относно приложимия условен дисконтов процент за променливото възнаграждение съгласно член 94, параграф 1, буква ж), подточка iii) от Директива 2013/36/ЕС, само когато държавите членки са приложили член 94, параграф 1, буква ж), подточка iii) от Директива 2013/36/ЕС или когато съотношението се изчислява за идентифицирания персонал на дадена институция, намираща се в трета страна, която е дъщерно предприятие на институция майка от ЕС.

1. Преглед

,
Наименование Регулация

1.1 Препратки

1.2 Идентифицирани изисквания

1.3 Свързани стандарти

2. Идентифицирани изисквания

Изисквания
Източник Изискване

3. Свързани стандарти

Стандарти
Източник Изискване
  • EBA - Published by the European Banking Authority at https://www.eba.europa.eu/