15.2 Период на разсрочване и дял на разсроченото възнаграждение

258.Периодът на разсрочване започва след предоставяне на възнаграждението (например момента, в който се изплаща предварителната част от променливото възнаграждение). Разсрочване може да се приложи и към двата вида променливо възнаграждение, парични средства и инструменти.

259.При определяне на действителния период на разсрочване и частта, която да бъде разсрочена в съответствие с минималните изисквания съгласно член 94, параграф 1, буква м) и член 94, параграф 3 от Директива 2013/36/ЕС, институциите следва да разгледат:

• а. отговорностите и правата на идентифицирания персонал и задачите, които се изпълняват от него;
• б. икономическия цикъл и характера на дейностите на институцията;
• в. очаквани колебания в икономическата дейност и изпълнението и рисковете за институцията и отделните бизнес звена и въздействието на идентифицирания персонал върху тези колебания;
• г. одобреното съотношение между променливите и постоянните елементи на общото възнаграждение и абсолютния размер на променливото възнаграждение.

260.Институциите следва да определят за кои категории идентифициран персонал, като се вземат предвид техните роли и отговорности, следва да се прилагат периоди на разсрочване, по - дълги от изисквания минимален период от най - малко от четири до пет години, за да се гарантира, че променливото възнаграждение е съобразено с рисковия профил в дългосрочен план. Когато се използват по - продължителни дългогодишни периоди на атестиране и когато по - дългият период на атестиране предоставя повече сигурност за рискове, които са се проявили от началото на периода на атестиране, институциите следва да вземат предвид този факт при определянето на периодите на разсрочване и задържане и могат, когато е уместно, да въведат периоди на разсрочване, които са по - кратки от периодите на разсрочване, които биха били целесъобразни, когато се използва едногодишен период на атестиране. Във всички случаи се прилага минималното изискване за четиригодишен период на разсрочване и петгодишен период на разсрочване за членовете на ръководния орган и висшето ръководство в значими институции.

261.За членовете на ръководния орган и висшето ръководство значимите институции, които не се възползват от освобождаването по член 94, параграф 3 от Директива 2013/36/ЕС, следва да разсрочат значително по - голям дял от 50 % от променливото възнаграждение, изплащано в инструменти. 262.Институциите следва да определят съответната част от възнаграждението, която следва да бъде разсрочена за дадена категория идентифициран персонал или един член на идентифицирания персонал в размер на или над минималната ставка от 40 %. В случай на особено високи суми на променливо възнаграждение, делът на разсрочването за такива членове на персонала следва да бъде най - малко 60 %.

263.Институциите следва да определят какво ниво на променливото възнаграждение представлява особено висок размер, като вземат предвид средния размер на възнагражденията, изплатени в рамките на институцията, доклада на ЕБО относно сравнителния анализ на възнагражденията и, когато са налични, националните и други резултати от сравнителния анализ на възнагражденията и праговете, определени от компетентните органи. При прилагането на насоките, компетентните органи следва да установят абсолютен или относителен праг, като се отчитат горепосочените критерии. Възнаграждение в рамките на този праг или над него следва винаги да се разглежда като отличаващо се с особено висок размер.

264.Когато институциите определят частта, която е разсрочена с поредица от абсолютни стойности (напр. част между 0 и 100: 100% авансово; част между 100 и 200: 50% авансово и останалата част разсрочено; и част над 200: 25 % авансово и останалата част разсрочено), институциите следва да могат да покажат пред компетентния орган, че на средно претеглена база за всеки член на идентифицирания персонал институцията спазва минимален праг за разсрочване от 40% до 60% и че разсрочената част е подходяща и надлежно съобразена с естеството на дейността, нейните рискове и дейностите на въпросния член на идентифицирания персонал.

265.Когато общите принципи на националното договорно и трудово законодателство не позволяват значително намаляване на променливото възнаграждение при слаби или отрицателни финансови резултати на институцията, институциите следва да прилагат схема за разсрочване и да използват инструменти за предоставянето на променливо възнаграждение, които гарантират, че са приложени последващи корекции за риск доколкото е възможно. Това може да включва всяко от следните:

• а. определянето на по - дълги периоди на разсрочване;
• б. избягване на употребата на пропорционално придобиване в ситуации, когато може да се прилага удържане, но за прилагането на възстановяване на изплатени суми ще съществуват правни пречки;
• в. предоставяне на по - голяма част от променливото възнаграждение в инструменти, което е приведено в съответствие с резултатите на институцията и подлежи на достатъчно дълги периоди на разсрочване и задържане.

1. Преглед

1.1 Препратки

1.2 Идентифицирани изисквания

1.3 Свързани стандарти

2. Идентифицирани изисквания

3. Свързани стандарти

• EBA - Published by the European Banking Authority at https://www.eba.europa.eu/