Вътрешна отчетност

Вътрешните системи за отчитане на риска на институциите следва да предоставят навременна, точна и изчерпателна информация относно тяхната експозиция към РКСБП. Честотата на вътрешните отчети следва да бъде поне тримесечна.

Вътрешните отчети следва да се представят на ръководния орган или неговите пълномощници с подходящи нива на обобщаване на информацията (по ниво на консолидация) и да се преглеждат редовно. Отчетите следва да съдържат информация, насочена към конкретното ръководно ниво (напр. ръководен орган, висше ръководство) и към конкретната ситуация на институцията и икономическата среда.

Отчетите за РКСБП следва да предоставят обобщена информация, както и достатъчно поддържаща информация, за да се позволи на ръководния орган или неговите пълномощници да оценят чувствителността на институцията към промени в пазарните условия и други важни рискови фактори. Съдържанието на отчетите следва да отразява промените в рисковия профил на институцията и в икономическата среда и да сравнява текущата експозиция с позволените лимити.

Отчетите за РКСБП следва редовно да включват резултатите от прегледите на моделите и одитите, както и сравнения на миналите прогнози или рискови оценки със случилите се стойности, за да се разпознаят потенциалните недостатъци на моделирането. Портфейлите, които могат да бъдат засегнати от значителни движения в оценката по пазарна стойност, следва да бъдат ясно установени, а въздействието следва да бъде следено в рамките на УИС на институцията и да подлежи на наблюдение в съответствие с другите портфейли с експозиция към пазарен риск.

Макар че видовете отчети, изготвяни за ръководния орган или неговите пълномощници, варират в зависимост от състава на портфейла на институцията, те следва да включват, като се вземат предвид точки 146 и 147, следното:

• (а) Кратко изложение на обобщените експозиции към РКСБП на институцията по отношение на различните измерители за РКСБП. Следва да бъдат установени и обяснени активите, пасивите, задбалансовите експозиции и стратегиите, които определят нивото и посоката на РКСБП; и
• (б) основни допускания от моделирането.

Въз основа на тези отчети ръководният орган или неговите пълномощници следва да могат да оценят чувствителността на институцията към промени в пазарните условия и други важни рискови фактори, по - специално по отношение на портфейлите, които потенциално биха били засегнати от значителни движения в оценката по пазарна стойност.

Вътрешната система за измерване на риска следва да генерира отчети във формат, който позволява на различните нива на управление на институцията да разбират лесно отчетите и своевременно да вземат подходящи решения. Отчетите следва да представляват основата за редовно наблюдение на това дали институцията работи в съответствие със стратегията си.