4.5 Установяване и оценка на РКСБП

РКСБП обхваща комбинация от два елемента:

• (а) Промените в „пазарния кредитен спред“ или „пазарната цена на кредитния риск“ (различен от идиосинкратичен кредитен спред)⁸ , представляващи премията за кредитен риск, изисквана от участниците на пазара за дадено кредитно качество;⁹
• (б) Промените в „пазарния ликвиден спред“, представляващи премията за ликвидност, която поражда пазарен апетит за инвестиции и присъствие на желаещи купувачи и продавачи;

⁸ Идиосинкратичният кредитен спред отразява специфичния кредитен риск, свързан с кредитното качество на отделния кредитополучател (който ще отразява и оценките на рисковете, произтичащи от сектора и географското местоположение на кредитополучателя) и спецификата на кредитния инструмент (напр. дали е облигация или дериват).

⁹ Например, допълнителната доходност, която даден дългов инструмент, емитиран от дружество с рейтинг АА, трябва да генерира над безрисковата алтернатива.

РКСБП не включва ефекта от промените в кредитното качество през периода на наблюдение (т.е. понижаване/повишаване на рейтинговата категория за конкретен контрагент или инструмент, считано за представляващо миграционен риск). По - специално влошаването на кредитното качество на институцията не следва да оказва положително въздействие върху измерителя за риска от кредитния спред. При оценката на РКСБП институциите следва да избягват всякакво припокриване с рамката за управление на риска от корекция на кредитната оценка.

РКСБП изключва необслужваните експозиции.

Когато оценяват промените в премиите за кредитен риск и за ликвидност, институциите могат да вземат предвид специфични за валутата измерения (т.е. евро, щатски долари и др.) като подходящо измерение за пазарния кредитен спред и пазарния ликвиден спред.

Институциите не следва да изключват предварително нито един инструмент в банковия портфейл от периметъра на РКСБП, включително активи, пасиви, деривати и други задбалансови позиции, като например ангажименти за отпускане на кредити, независимо от тяхното счетоводно третиране. Всяко потенциално изключване на инструменти от съответния периметър следва да се извършва в случай на липса на чувствителност към риска от кредитния спред и следва да бъде надлежно документирано и обосновано. Във всеки случай институциите не следва да изключват активи, отчитани по справедлива стойност.

Без да се засяга точка 12, малкият търговски портфейл съгласно определението в член 94, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013 се включва, освен ако неговият риск от кредитния спред не е обхванат в друга мярка за риска.

4.5.2 Управление и стратегия за РКСБП

Стратегията за РКСБП на институцията, включително рисковия апетит за РКСБП, следва да бъде част от цялостната стратегия, по - специално стратегическите цели и рисковите цели, които ръководният орган трябва да одобри, както е посочено в алинея 2, буква а) от член 88, параграф 1 от Директива 2013/36/ЕС.

Рисковият апетит на институцията за РКСБП следва да бъде изразен по отношение на въздействието на променливите кредитни спредове върху различните измерители за РКСБП. Институциите, които са изложени в значителна степен на РКСБП, следва да отразят това по подходящ начин в рамките на рисковия си апетит.

Институциите следва да гарантират, че при предлагането на нови продукти или дейности са установени процедури за установяване, измерване и наблюдение на РКСБП. Следва да се осигури добро познаване на характеристиките към РКСБП на тези нови продукти и дейности.

Консолидиращите институции следва да осигурят съвместимостта на системите и процесите за вътрешно управление за РКСБП, както и правилното им интегриране на консолидирана и подконсолидирана основа.

4.5.3 Рамка и отговорности за оценка на РКСБП

За да разполагат със системи за вътрешно управление съгласно членове 74 и 88 от Директива 2013/36/ЕС, институциите следва да осигурят следното по отношение на РКСБП:

• (а) че техният ръководен орган носи крайната отговорност за наблюдението на рамката за управление на РКСБП и рамката за рисковия апетит на институцията, за да се обхванат рисковете по подходящ начин. Въпреки това ръководният орган може да делегира наблюдението и управлението на РКСБП на висшето ръководство, отделни експерти или комитет за управление на активите и пасивите при условията, допълнително уточнени в точка 132.
• (б) че разполагат с рамка за управление на РКСБП, която установява ясни линии на отговорности и се състои от политики, процеси и механизми за вътрешен контрол, включително редовни независими прегледи и оценки на ефективността на рамката.
• (в) че системите, процесите и механизмите, посочени в оценката на РКСБП, са всеобхватни и пропорционални на естеството, мащаба и сложността на рисковете, присъщи на бизнес модела и дейностите на институцията.

Ръководният орган или неговите пълномощници следва по - специално да отговорят за следното:

• (а) да разбират естеството и нивото на експозицията към РКСБП. Ръководният орган следва да осигури наличието на ясни насоки относно рисковия апетит за РКСБП по отношение на бизнес стратегиите на институцията.
• (б) да се уверят, че се предприемат подходящи действия за оценка и наблюдение на РКСБП, които са в съответствие с одобрените стратегии и политики. В това отношение ръководният орган или неговите пълномощници следва да определят:
• i. системи и стандарти за наблюдение на РКСБП, оценяване на позиции и измерване на представянето, включително процедури за актуализиране на шоковите и стрес сценариите, параметрите и ключовите базисни допускания, определящи анализа на РКСБП на институцията;
• ii. изчерпателен процес за отчитане и преглед на РКСБП; и
• iii. ефективни механизми за вътрешен контрол и управленски информационни системи (УИС).
• (в) одобряване на основните инициативи за поемане на риск, свързани с РКСБП преди прилагането им. Позициите, свързани с вътрешно прехвърляне на риск между банковия и търговския портфейл, следва да бъдат правилно документирани.
• (г) да отговаря за контрола на одобряването, приложението и прегледа на политиките и процедурите за управление за РКСБП. Нивото и промените в експозицията на институцията към РКСБП следва да се съобщават редовно на ръководния орган.
• (д) да гарантира, че утвърждаването на методите за измерване на РКСБП и оценката на съответстващия риск, свързан с модела, се включват във формален процес за поддържане на политики, който следва да бъде преглеждан и одобряван от ръководния орган или негови пълномощници.
• (е) да разбира и оценява дейността на своите пълномощници при наблюдението и контролирането на РКСБП в съответствие с политиките, одобрени от ръководния орган, на основата на редовни прегледи на навременна и достатъчно подробна информация.
• (ж) да разбира последствията от стратегиите за РКСБП на институцията и потенциалната им връзка с пазарния, ликвидния, кредитния и операционния риск, но без да се изисква всички членове на ръководния орган да бъдат експерти в областта. Някои от членовете следва да имат достатъчно технически познания, за да поставят въпроси и да направят критичен преглед на отчетите, изготвени за ръководния орган. Институцията следва да гарантира, че членовете на ръководния орган са отговорни за гарантиране, че висшето ръководство разполага с необходимата компетентност, за да разбира РКСБП, и че управлението на РКСБП се осигурява с адекватни ресурси.

Институциите следва, за всяко упълномощаване, да имат системи и процедури за упълномощаване от страна на ръководния орган на оценката и наблюдението на РКСБП, включително, но без да се ограничава до следното:

• (а) лицата или комитетите, на които са упълномощени задачи на ръководния орган за разработване на политики и практики за РКСБП, като висше ръководство, отделни експерти или КУАП, следва да бъдат установени и да имат цели, ясно зададени от ръководния орган.
• (б) ръководният орган следва да се увери, че има адекватно разделение на отговорностите в процеса за управление на риска. Функциите за установяване, оценка, наблюдение и контрол на РКСБП следва да имат ясно определени отговорности, следва да са независими от функциите за поемане на риск относно РКСБП и следва да докладват експозициите към РКСБП пряко на ръководния орган или неговите пълномощници.
• (в) Институцията следва да се увери, че пълномощниците на ръководния орган имат ясни линии на правомощия над звената, отговорни за поемането на риск относно РКСБП. Каналът за комуникация за предаване на нарежданията на пълномощниците към тези звена следва да е ясен; и
• (г) Ръководният орган следва да се увери, че структурата на институцията позволява на неговите пълномощници да изпълняват своите отговорности и спомага за ефективен процес за вземане на решение и управление. В това отношение КУАП или неговия еквивалент следва да се среща редовно и неговият състав следва да включва всички основни отдели, свързан с РКСБП. Ръководният орган следва да насърчава обсъжданията относно процеса за управление на РКСБП, както между членовете и пълномощниците му, така и между пълномощниците му и другите служители в институцията. Ръководният орган следва също да се увери, че редовната комуникация между отделите за управление на риска и за стратегическо планиране спомага за наблюдението на риска, произтичащ от бъдещи дейности.

4.5.4 Политики, процеси и контрол върху РКСБП

Политики и процеси за риска

Вътрешен контрол

Информационни системи за РКСБП и качество на данните

Вътрешна отчетност

Управление на модела