19. Hedging

С цел изчисляване на допълнителния риск от неизпълнение и миграционния риск, институциите могат да нетират дълги и къси позиции само когато те се отнасят до напълно идентични финансови инструменти.

Ефектите от диверсификацията, свързани с дългите и късите позиции, могат да бъдат признати само чрез изрично моделиране на брутните дълги и къси позиции в различните инструменти. При всички случаи институциите следва да докажат, че ефектите от диверсификацията или хеджирането не са надценени; по-специално, падежните несъответствия следва да бъдат отразени в моделите.

За да се отрази по подходящ начин базисния риск, когато той е съществен, оценката за целите на изискването за допълнителен риск от неизпълнение и миграционен риск за свързани позиции (напр. облигации и суапове за кредитно неизпълнение (CDS) на един и същ длъжник) следва да се диференцира. Следователно нетните дълги и нетните къси позиции, които се отнасят до подобни — но не идентични — базисни активи, не следва да доведат до мярка за допълнителен риск от неизпълнение и миграционен риск, която е равна на нула. Когато базисният риск не е отчетен, институциите следва да представят доказателство, че този риск не е съществен.

Институциите следва да отразяват въздействието в рамките на ликвидния хоризонт на падежните несъответствия между дългите и късите позиции (напр. ако суапът за кредитно неизпълнение падежира преди базисните облигации и неизпълнението се случва след падежа на суапа за кредитно неизпълнение), в случай че произтичащите от тях рискове са съществени. Следователно всяка институция следва да може да изчисли печалбите и загубите, като вземе предвид въздействието на възможните падежни несъответствия между дългите и късите позиции. Дадена институция би следвало да може да докаже поне, че посоченият по-горе риск не е съществен, в противен случай трябва да моделира риска в съответствие с това.