7. Общи принципи при определяне на подгрупа от секторни експозиции

При определяне на подгрупа от секторни експозиции в съответствие с раздели 4 — 6 съответният орган следва да гарантира точния баланс между преодоляването на макропруденциалните или системните рискове, произтичащи от целевата подгрупа, и непредвидените последици от прилагането на буфер за системен риск към тази подгрупа.

За да се улесни правилното определяне на подгрупите от секторни експозиции, за които може да се прилага буфер за системен риск, и по - специално за да се избегне припокриване и двойно отчитане на рисковете, съответните органи следва да си сътрудничат с компетентните органи, когато те са различни.

7.1. Нежелани взаимодействия с други макропруденциални мерки

За целите на точка 32 съответните органи следва по - специално:

• а) да гарантират, че рисковете, за които се прилага секторен буфер за системен риск, определен в съответствие с настоящите насоки, са ясно и подробно определени;
• б) да вземат предвид и да уточняват, когато планират да въведат секторен буфер за системен риск, взаимодействието с други активни макропруденциални мерки, за да се избегне нежеланото активиране на буфера за системен риск за рискове, които вече са били покрити чрез тези макропруденциални мерки;
• в) да избягват нежелани взаимодействия, които могат да възникнат между буферите за системен риск, ако множество буфери за системен риск са насочени към едни и същи системни рискове (секторни и/или по - обхватни буфери за системен риск), или ако в множество секторни буфери за системен риск се използва един и същ елемент за определяне на подгрупа от секторни експозиции.

7.2. Реципрочност

При определяне на подходяща подгрупа от секторни експозиции, към която съответните органи могат да прилагат буфер за системен риск, те следва да вземат предвид следното:

• а) Прекаленото детайлизиране при прилагане на секторен буфер за системен риск ще демотивира други органи от това да прилагат реципрочност в съответствие с член 134 от Директива 2013/36/ЕС, ако прилагането на мярката от институциите и последващото наблюдение от страна на съответните органи е вероятно да бъдат свързани с високи разходи,
• б) Между юрисдикциите може да съществуват несъответствия в данните, произтичащи от нехармонизирани определения, което да поражда предизвикателства в реципрочността на мярката, а оттам — и в ефективността на мярката. За да се намалят подобни несъответствия, съответните органи следва да използват вече съществуващи източници на данни.

За да се направи реципрочността възможно най - лесна за органите, които я осъществяват, съответните органи на активиращата държава членка следва да се стремят да предоставят цялата информация (включително определенията и съответните изчисления), която считат за относима и не е на разположение на други държави членки, така че осъществяващите реципрочност органи да могат адекватно да преценят дали да извършат реципрочност по отношение на нивото на буфера за системен риск.

Съответните органи следва да вземат предвид Препоръка 2015/2 на ЕССР относно оценката на трансграничните последици от мерките на макропруденциалната политика и доброволната реципрочност по отношение на тях и, когато е целесъобразно, да прилагат реципрочни мерки във връзка с буфера за системен риск на тези, които са въведени в други държави членки.

7.3. Оповестяване

Съответните органи следва да се стремят да оповестяват публично всички правила или общи насоки, включително праговете на същественост, посочени в раздел 5 от настоящите насоки, когато е приложимо, издадени с цел прилагане на разпоредбите, предвидени в настоящите насоки, при условие че оповестяването на такава информация не застрашава стабилността на финансовата система.