7. Категории възнаграждения

129.Съгласно Директива 2013/36/ЕС, възнаграждението е постоянно или променливо възнаграждение; не съществува трета категория възнаграждение. Без да се засяга прилагането на национално равнище на освобождаванията по член 94, параграфи 3— 5 от Директива 2013/36/ЕС, когато възнаграждението е променливо и се изплаща на идентифицирания персонал, всички изисквания на член 94 от Директива 2013/36/ЕС също трябва да бъдат изпълнени и в допълнение към общите изисквания, съдържащи се в член 92 от нея. За тази цел институциите следва да разпределят в съответствие с настоящите насоки елементите на възнаграждението към постоянно или променливо възнаграждение и техните политики за възнагражденията следва да определят ясни, обективни, предварително определени и прозрачни критерии за разпределяне на всички елементи на възнаграждението до постоянни или променливи категории в съответствие с критериите, предвидени в член 92, параграф 2, буква ж) от Директива 2013/36/ЕС и настоящите насоки.

130.Когато не е възможно ясно разпределение на елемент на постоянното възнаграждение въз основа на критериите, установени в тези насоки, то следва да се разглежда като променливо възнаграждение.

131.Възнаграждението е постоянно, когато условията за неговото присъждане и размер:

• а. се основават на предварително определени критерии;
• б. са недискреционни, като отразяват нивото на професионалния опит и старшинството на служителите;
• в. са прозрачни по отношение на отделната сума, отпусната на отделен член на персонала;
• г. са постоянни, т.е. поддържани за период, свързан със специфичната роля и организационните отговорности;
• д. са неотменяеми; постоянната сума се променя единствено чрез колективно договаряне или след предоговаряне в съответствие с националните критерии за определяне на заплатите;
• е. не могат да бъдат намалени, отложени или анулирани от институцията;
• ж. не предоставят стимули за поемане на риск; и
• з. не зависят от резултатите.

132.Елементи на възнаграждението, които или са част от основна общоинституционална политика, когато те отговарят на условията, посочени в точка 131 или плащания, които са задължителни съгласно националното законодателство, се считат за постоянно възнаграждение. Това включва плащания, които са част от стандартните работни пакети, определени в настоящите насоки.

133.Следните елементи на възнаграждението трябва също да се разглеждат като постоянни, когато всички сходни ситуации се третират по последователен начин:

• а. възнагражденията, изплащани на командированите служители предвид разходите за живот и данъчните ставки в друга държава;
• б. надбавки, използвани за увеличаване на основната постоянна заплата в ситуации, в които персоналът работи в чужбина и получава по - малко заплащане от това, което би било платено на местния пазар на труда за сравнима позиция, когато всяко от следните условия е изпълнено:
• i. надбавката се изплаща на недискриминационна основа за целия персонал в подобно положение;
• ii. надбавката се предоставя, тъй като служителите работят временно в чужбина или на различна позиция с ниво на възнаграждението, което изисква корекция, която отразява нивата на заплащане на съответния пазар;
• iii. нивото на допълнителни плащания се основава на предварително определени критерии;
• iv. продължителността на помощта е свързана с продължителността на ситуацията, посочена по - горе.

1. Преглед

1.1 Препратки

1.2 Идентифицирани изисквания

1.3 Свързани стандарти

2. Идентифицирани изисквания

3. Свързани стандарти

• EBA - Published by the European Banking Authority at https://www.eba.europa.eu/