6.3 Сложни структури и нестандартни или непрозрачни дейности

Ръководният орган на дадена консолидираща институция следва да гарантира, че различните субекти от групата (вкл. самата консолидираща институция) получават достатъчно информация, за да придобият ясна представа за общите цели, стратегии и рисков профил на групата и за това по какъв начин съответният субект от групата е включен в структурата и оперативното функциониране на групата. Тази информация и нейните изменения следва да бъдат документирани и предоставени на съответните функции, включително на ръководния орган, бизнес линиите и функциите за вътрешен контрол. Членовете на ръководния орган на дадена консолидираща институция следва да се информират относно рисковете, произтичащи от структурата на групата, като вземат предвид критериите, посочени в раздел 7 от насоките. Това включва получаването на:

• а. информация за основните рискови фактори ;
• б. редовни доклади за оценка на цялостната структура на институцията и оценка на съответствието на дейностите на отделните субекти с одобрената стратегия на групата; и
• в. редовни доклади по въпроси, по които регулаторната рамка изисква съответствие на индивидуална, подконсолидирана и консолидирана основа.

Институциите следва да избягват да създават сложни и потенциално непрозрачни структури. Когато вземат решения, институциите следва да отчитат резултатите от оценката на риска, извършена с цел да се установи дали тези структури могат да се използват за цел, свързана с изпиране на пари, финансиране на тероризма или други финансови престъпления, и съответните налични контролни механизми и правна рамка²³ . За целта институциите следва да вземат предвид най - малко следното:

• а. до каква степен юрисдикцията, в която ще бъде създадена структурата, изпълнява ефективно европейските и международните стандарти за данъчна прозрачност, борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма²⁴ ;
• б. степента, в която структурата изпълнява ясна икономическа и законна цел;
• в. степента, в която структурата може да се използва за укриване на самоличността на крайния действителен собственик ;
• г. степента, в която искането на клиента, което води до евентуалното създаване на дадена структура, дава повод за притеснение;
• д. дали структурата може да попречи на подходящото наблюдение от страна на ръководния орган на институцията или на способността на институцията да управлява свързания риск; и
• е. дали структурата създава пречки за осъществяването на ефективен надзор от страна на компетентните органи.

²³ За повече подробности относно оценката на държавния риск и риска, свързан с отделни продукти и клиенти, институциите следва също така да се позоват на съвместните насоки относно рисковите фактори, свързани с ИП/ФТ (EBA GL JC/2017/37), които са в процес на преразглеждане.

²⁴ Вж. също: https://eba.europa.eu/regulation - and - policy/anti - money - laundering - and -e- money/rts -on-the-implementation- of - group - wide - aml/cft -policies-in- third - countries

Във всеки случай институциите не трябва да създават непрозрачни или ненужно сложни структури, които нямат ясна икономическа обосновка или правна цел, или структури, които биха могли да породят съмнение, че е възможно да са създадени за цел, свързана с финансови престъпления.

При създаването на подобни структури ръководният орган следва да е наясно с тях, тяхната цел и специфичните рискове, свързани с тях, и да гарантира, че функциите за вътрешен контрол участват по подходящ начин. Тези структури следва да бъдат одобрени и поддържани само ако целта им е ясно определена и разбрана и ако ръководният орган е убеден, че са установени всички съществени рискове, включително репутационните, че всички рискове могат да се управляват ефективно и да бъдат правилно отчитани, както и че има осигурен ефективен контрол. Колкото по - сложни и непрозрачни са организационната и оперативната структура, и колкото по - големи са рисковете, толкова по - интензивен следва да бъде контрола на структурата.

Институциите следва да документират своите решения и да могат да ги обосноват пред компетентните органи.

Ръководният орган следва да гарантира, че се предприемат подходящи действия за избягване или редуциране на рисковете от дейностите в рамките на тези структури. Това включва гарантирането, че:

• а. институцията разполага с подходящи политики, процедури и документиране на процесите (напр. приложими лимити, информационни потоци) за разглеждане, спазване на съответствието, одобрение и управление на риска, свързан с такива дейности, като се вземат под внимание последствията за организационната и оперативната структура на групата, нейния рисков профил и репутационния риск;
• б. информация относно тези дейности и рисковете, свързани с тях, е достъпна за консолидиращата институция и вътрешните и външните одитори, и се докладва на ръководния орган в контролната му функция и на компетентния орган, издал разрешението; и
• в. институцията периодично оценява текущата нужда за поддържане на такива структури.

Тези структури и дейности, включително съответствието им със законодателството и професионалните стандарти, следва да са обект на редовен преглед от функцията за вътрешен одит въз основа на рисково базиран подход.