33. Надеждните методологии за оценка на кредитния риск и измерване на нивото на провизираност …

Надеждните методологии за оценка на кредитния риск и измерване на нивото на провизираност (съгласно видове експозиции, например експозиции на дребно или на едро) следва по - специално:

• а. да включват надежден процес, който има за цел да предостави възможност на кредитната институция да установи степента, естеството и източниците на кредитен риск при първоначалното признаване на кредитна експозиция, за да се гарантира, че последващите промени в кредитния риск могат да бъдат идентифицирани и количествено определени;
• б. да включват критерии за надлежно отчитане на въздействието на информацията за бъдещи периоди, включително макроикономическите фактори. Независимо дали оценката на кредитния риск се извършва на колективна или индивидуална основа, кредитната институция следва да може да покаже, че това отчитане се е случило, така че да не се забавя признаването на очакваните кредитни загуби. Подобни критерии следва да доведат до определяне на факторите, които засягат погасяването, независимо дали са свързани със стимулите, готовността или способността на кредитополучателя да изпълнява договорните задължения, или общите условия на кредитна експозиция. Разглежданите икономически фактори (например равнище на безработица или ниво на заетост) следва да бъдат относими към оценката и, в зависимост от обстоятелствата, това може да стане на международно, национално, регионално или местно равнище;
• в. за колективно оценените експозиции, да включват описание на основанието за създаване на групи от портфейли от експозиции с общи характеристики по отношение на кредитния риск;
• г. да идентифицират и документират методите за оценка и измерване на очакваните кредитни загуби (например метода на база очакван процент на загубата, метода вероятност от неизпълнение ( PD )/загуба при неизпълнение ( LGD ), или друг метод), които да бъдат прилагани спрямо всяка експозиция или портфейл;
• д. да документират причините, поради които избраният метод е подходящ, особено ако се прилагат различни методи за измерване на очакваните кредитни загуби за отделните портфейли и видове индивидуални експозиции. Кредитните институции следва да могат да разяснят на компетентните органи основанието за всякакви промени в подхода на измерване (например преминаване от метода на база очакван процент на загуби към метода вероятност от неизпълнение ( PD )/загуба при неизпълнение ( LGD ) и количественото въздействие на тези промени;
• е. да документират :
• i. входящите параметри, данни и допускания, използвани в процеса на оценка на провизиите, например историческите проценти на загуба, оценките за вероятност от неизпълнение ( PD )/загуба при неизпълнение ( LGD ) и икономическите прогнози;
• ii. как е определен срока на дадена експозиция или портфейл (включително как са отчетени очакваните предсрочни плащания и неизпълнения);
• iii. времевия период, през който се оценяват историческите загуби;
• iv. всякакви корекции, необходими за оценка на очакваните кредитни загуби в съответствие с приложимата счетоводна рамка. Например, ако настоящите и прогнозираните икономически условия се различават от съществувалите по време на използвания исторически период на оценка, следва да бъдат направени корекции, които съответстват на посоката на тези различия. В допълнение, дадена кредитна институция може да е претърпяла малко или никакви действителни загуби в анализирания исторически период; въпреки това текущите или условията за бъдещи периоди могат да се различават от условията по време на историческия период и въздействието на тези промени върху очакваните кредитни загуби следва да бъде оценено и измерено;
• ж. да включва процес за оценка на уместността на значими входящи данни и допускания при избрания метод на измерване на очакваните кредитни загуби. Основанието за входящите данни и допусканията, използвани в процеса на измерването на провизиите, следва като цяло да бъде последователно в различните периоди от време. Когато входящите данни и допусканията или основанието за тях се променят, обосновката следва да бъде документирана;
• з. да определя ситуации, които по принцип биха довели до промени в методите за измерване на очакваните кредитни загуби, входящите данни или допусканията за отделните периоди (например, кредитната институция може да заяви, че оценката на даден кредит, който преди това е бил оценяван на колективна основа с помощта на метода „вероятност от неизпълнение /загуба при неизпълнение”, може да бъде преустановена и кредитът да започне да се оценява индивидуално като се използва метода на дисконтираните парични потоци при получаване на нова, специфична за кредитополучателя информация, като напр. загубата на работа);
• и. да отчита значимите вътрешни и външни фактори, които могат да засегнат оценките на очакваните кредитни загуби, например стандартите за отпускане на кредити, прилагани за кредитна експозиция при възникването ѝ и промените в отрасловите, географските, икономическите и политическите фактори;
• й. да разглежда как са определени оценките на очакваните кредитни загуби (например историческите проценти на загуба или анализ на миграцията като отправна точка, коригирани с информация за текущите и очаквани условия). Кредитната институция следва да има обективно мнение за несигурността и рисковете в дейността си по кредитиране при оценка на очакваните кредитни загуби;
• к. да определя кои фактори се вземат под внимание при установяването на подходящи исторически времеви периоди, през които се оценяват историческите загуби. Кредитната институция следва да поддържа достатъчни исторически данни за загубите за извършване на съдържателен анализ на историческия опит по отношение на кредитните загуби, който да се използва като отправна точка при оценката на равнището на провизиите на колективна или индивидуална основа;
• л. да определя степента, до която стойността на обезпечението и другите средства за редуциране на кредитния риск влияят върху очакваните кредитни загуби;
• м. да описва политиките и процедурите на кредитната институция за отписванията и възстановяванията;
• н. да изисква анализите, оценките, прегледите и другите задачи/процеси, които са входящи данни или резултати в/от процеса за оценка и измерване на кредитния риск, да се извършват от компетентен и добре обучен персонал и да се потвърждават от служители, които са независими от дейностите по кредитиране на кредитната институция. Входящите данни и резултатите в/от тези функции следва да бъдат добре документирани и документацията следва да съдържа ясни обяснения в подкрепа на анализите, оценките и прегледите;
• о. да документира методите, използвани за валидиране на моделите за измерване на очакваните кредитни загуби (например бектестване);
• п. да гарантира, че оценките на очакваните кредитни загуби включват по подходящ начин информация за бъдещи периоди, включително макроикономически фактори, която не е била взета под внимание при измерване на провизиите на ниво индивидуална експозиция. Това може да изисква от ръководството да използва експертна кредитна преценка за разглеждане на общите тенденции в целия кредитен портфейл, промените в бизнес модела на кредитната институция, макроикономическите фактори и др.; и
• р. да изиска процес за оценка на уместността на всички провизии в съответствие с приложимата счетоводна рамка, в това число редовен преглед на моделите за очаквани кредитни загуби.

1. Преглед

1.1 Препратки

1.2 Идентифицирани изисквания

1.3 Свързани стандарти

2. Идентифицирани изисквания

3. Свързани стандарти

• EBA - Published by the European Banking Authority at https://www.eba.europa.eu/