2.2 Принципи относно практиките за управление на кредитния риск и отчитането на очакваните кредитни загуби

Ръководният орган на кредитната институция следва да бъде отговорен за одобряването и редовния преглед на стратегията за управление на кредитния риск на кредитната институция и основните политики и процеси за идентифициране, измерване, оценка, наблюдение, докладване и редуциране на кредитния риск в съответствие с одобрената склонност към поемане на риск, определена от ръководния орган. В допълнение, за ограничаване на риска, който кредитните експозиции носят за вложителите и, като цяло за финансовата стабилност, ръководният орган на кредитната институция следва да изисква висшето ръководство да приеме и спазва надеждни практики относно политиката за отпускане на кредити⁸ .

За изпълнението на тези отговорности ръководният орган следва да възложи на висшето ръководство да:

• а) разработи и поддържа подходящи процеси, които следва да бъдат систематични и последователно прилагани за определяне на подходящи провизии в съответствие с приложимата счетоводна рамка;
• б) създаде и приложи ефективна система за вътрешен контрол за оценка и измерване на кредитния риск; докладва периодично резултатите от процесите на оценка и измерване на кредитния риск, включително оценките на провизиите за очаквани кредитни загуби;
• в) установи, прилага и, ако е необходимо, да актуализира подходящи политики и процедури за вътрешна комуникация на процеса за оценка и измерване на кредитния риск с всички съответни служители, по - специално персонала, ангажиран с този процес.

Висшето ръководство следва да отговаря за изпълнението на стратегията по отношение на кредитния риск, която е одобрена от ръководния орган, и за разработването на горепосочените политики и процеси.

Ефективната система за вътрешен контрол за оценка и измерване на кредитния риск следва да включва:

• а. мерки за спазване на приложимите закони, регламенти, вътрешни политики и процедури;
• б. мерки за осигуряване на наблюдение на пълнотата на използваната информация и гарантиране в разумна степен, че провизиите, отразени във финансовите отчети и отчетността на кредитната институция, представяна на компетентния орган са изготвени в съответствие с приложимата счетоводна рамка и съответните надзорни изисквания;
• в. добре дефинирани процеси за оценка и измерване на кредитния риск, които са независими от (но отчитат по подходящ начин) дейностите за отпускане на кредити, които съдържат :
• i. ефективна система за оценка на кредитния риск, която се прилага последователно, оценява точно, като прави разграничение по характеристики на кредитния риск, идентифицира своевременно промените в кредитния риск и насърчава подходящи действия;
• ii. ефективен процес, който да гарантира, че цялата относима, разумна и аргументирана информация, включително информацията за бъдещи периоди, се взема предвид по подходящ начин при оценката на кредитния риск и измерването на очакваните кредитни загуби. Това включва поддържането на подходящи доклади, данни за извършените проверки, както и идентифициране и описания на ролите и отговорностите на ангажирания персонал;
• iii. политика за оценка, която гарантира, че измерването на очакваните кредитни загуби се извършва както на ниво индивидуална кредитна експозиция, така и, когато е необходимо за правилното измерване на очакваните кредитни загуби в съответствие с приложимата счетоводна рамка, на портфейлна основа чрез групиране на експозициите на базата на определени общи характеристики по отношение на кредитния риск;
• iv. ефективен процес на валидиране на модела, за да се гарантира, че моделите за оценка и измерване на кредитния риск могат да генерират текущо точни, последователни и неизместени прогнозни оценки. Това включва създаване на политики и процедури, които определят отговорностите и отчетността на процеса на валидиране на модела, вътрешните правила за оценяване и одобряване на промени в моделите, и докладване на резултата от валидирането на модела;
• v. ясна формална комуникация и координация между служителите, отговарящи за кредитния риск на дадена кредитна институция, служителите, отговарящи за финансовата отчетност, висшето ръководство, ръководния орган и други лица, които участват в оценката на кредитния риск и процеса на измерване на очакваните кредитни загуби. Това следва да бъде документирано с писмени политики и процедури, управленски доклади и протоколи от заседанията на комитетите към ръководния орган или към висшето ръководство; и
• г. функция за вътрешен одит⁹ , която:
• i. оценява независимо ефективността на оценката на кредитния риск на кредитната институция и системите и процесите на измерване, включително системата за оценка на кредитния риск; и
• ii. прави препоръки за отстраняване на евентуални слабости, констатирани по време на оценката.

2.2.2 Принцип 2 — Надеждни методологии за очаквани кредитни загуби

Кредитните институции следва да приемат, документират и да се придържат към политики, които включват надеждни методологии, процедури и контролни механизми за оценка и измерване на кредитния риск за всички кредитни експозиции. Измерването на провизиите следва да се основава на тези методологии и да води до подходящо и своевременно признаване на очакваните кредитни загуби в съответствие с приложимата счетоводна рамка.

⁹ Член 74 от Директива 2013/36/ЕС и Насоките на ЕБО относно вътрешно управление (GL 44).

Процесът на оценка и измерване на кредитния риск следва да предоставя съответната информация на висшето ръководство, което да може да извърши експертна преценка на кредитния риск на кредитните експозиции, както и свързаната оценка на очакваните кредитни загуби.

Кредитните институции следва, в максимално възможна степен, да изградят цялостни процеси, системи, инструменти и набори от данни, които да се използват в рамките на кредитната институция, с цел да се определи дали, кога и при какви условия, следва да се предоставя кредит; да се наблюдава кредитния риск; и да се измерват провизиите както за счетоводни цели, така и за целите на капиталовата адекватност.

Методологиите за провизиране на кредитната институция следва ясно да документират определенията на основните понятия, свързани с оценката на кредитния риск и измерването на очакваните кредитни загуби (напр. нивата на загуба и миграция, събития, водещи до загуби и неизпълнение). Когато са използвани различни условия, информация или допускания в различните функционални области (напр. счетоводство, капиталова адекватност и управление на кредитния риск), основанието за тези разлики следва да бъде документирано и одобрено от висшето ръководство. Информацията и допусканията, използвани за оценка на очакваните кредитни загуби, следва да бъдат преразглеждани и актуализирани, както се изисква съгласно приложимата счетоводна рамка.

Кредитните институции следва да разполагат с адекватни процеси и системи за правилното идентифициране, измерване, оценка, наблюдение, отчитане и редуциране на нивото на кредитния риск. По време на преминаването към счетоводния модел за очаквани кредитни загуби, съществуващите процеси и системи следва да бъдат оценени и, ако е необходимо, изменени за събиране и анализиране на съответните данни, които влияят на оценката на кредитния риск и измерването на очакваните кредитни загуби.

Кредитните институции следва да приемат и да спазват писмени политики и процедури, описващи както системите за кредитен риск и контролните механизми, използвани в техните методологии по отношение на кредитния риск, така и разграничаването на ролите и отговорностите на ръководния орган и на висшето ръководство на кредитната институция.

Надеждните методологии за оценка на кредитния риск и измерване на нивото на провизираност (съгласно видове експозиции, например експозиции на дребно или на едро) следва по - специално:

• а. да включват надежден процес, който има за цел да предостави възможност на кредитната институция да установи степента, естеството и източниците на кредитен риск при първоначалното признаване на кредитна експозиция, за да се гарантира, че последващите промени в кредитния риск могат да бъдат идентифицирани и количествено определени;
• б. да включват критерии за надлежно отчитане на въздействието на информацията за бъдещи периоди, включително макроикономическите фактори. Независимо дали оценката на кредитния риск се извършва на колективна или индивидуална основа, кредитната институция следва да може да покаже, че това отчитане се е случило, така че да не се забавя признаването на очакваните кредитни загуби. Подобни критерии следва да доведат до определяне на факторите, които засягат погасяването, независимо дали са свързани със стимулите, готовността или способността на кредитополучателя да изпълнява договорните задължения, или общите условия на кредитна експозиция. Разглежданите икономически фактори (например равнище на безработица или ниво на заетост) следва да бъдат относими към оценката и, в зависимост от обстоятелствата, това може да стане на международно, национално, регионално или местно равнище;
• в. за колективно оценените експозиции, да включват описание на основанието за създаване на групи от портфейли от експозиции с общи характеристики по отношение на кредитния риск;
• г. да идентифицират и документират методите за оценка и измерване на очакваните кредитни загуби (например метода на база очакван процент на загубата, метода вероятност от неизпълнение ( PD )/загуба при неизпълнение ( LGD ), или друг метод), които да бъдат прилагани спрямо всяка експозиция или портфейл;
• д. да документират причините, поради които избраният метод е подходящ, особено ако се прилагат различни методи за измерване на очакваните кредитни загуби за отделните портфейли и видове индивидуални експозиции. Кредитните институции следва да могат да разяснят на компетентните органи основанието за всякакви промени в подхода на измерване (например преминаване от метода на база очакван процент на загуби към метода вероятност от неизпълнение ( PD )/загуба при неизпълнение ( LGD ) и количественото въздействие на тези промени;
• е. да документират :
• i. входящите параметри, данни и допускания, използвани в процеса на оценка на провизиите, например историческите проценти на загуба, оценките за вероятност от неизпълнение ( PD )/загуба при неизпълнение ( LGD ) и икономическите прогнози;
• ii. как е определен срока на дадена експозиция или портфейл (включително как са отчетени очакваните предсрочни плащания и неизпълнения);
• iii. времевия период, през който се оценяват историческите загуби;
• iv. всякакви корекции, необходими за оценка на очакваните кредитни загуби в съответствие с приложимата счетоводна рамка. Например, ако настоящите и прогнозираните икономически условия се различават от съществувалите по време на използвания исторически период на оценка, следва да бъдат направени корекции, които съответстват на посоката на тези различия. В допълнение, дадена кредитна институция може да е претърпяла малко или никакви действителни загуби в анализирания исторически период; въпреки това текущите или условията за бъдещи периоди могат да се различават от условията по време на историческия период и въздействието на тези промени върху очакваните кредитни загуби следва да бъде оценено и измерено;
• ж. да включва процес за оценка на уместността на значими входящи данни и допускания при избрания метод на измерване на очакваните кредитни загуби. Основанието за входящите данни и допусканията, използвани в процеса на измерването на провизиите, следва като цяло да бъде последователно в различните периоди от време. Когато входящите данни и допусканията или основанието за тях се променят, обосновката следва да бъде документирана;
• з. да определя ситуации, които по принцип биха довели до промени в методите за измерване на очакваните кредитни загуби, входящите данни или допусканията за отделните периоди (например, кредитната институция може да заяви, че оценката на даден кредит, който преди това е бил оценяван на колективна основа с помощта на метода „вероятност от неизпълнение /загуба при неизпълнение”, може да бъде преустановена и кредитът да започне да се оценява индивидуално като се използва метода на дисконтираните парични потоци при получаване на нова, специфична за кредитополучателя информация, като напр. загубата на работа);
• и. да отчита значимите вътрешни и външни фактори, които могат да засегнат оценките на очакваните кредитни загуби, например стандартите за отпускане на кредити, прилагани за кредитна експозиция при възникването ѝ и промените в отрасловите, географските, икономическите и политическите фактори;
• й. да разглежда как са определени оценките на очакваните кредитни загуби (например историческите проценти на загуба или анализ на миграцията като отправна точка, коригирани с информация за текущите и очаквани условия). Кредитната институция следва да има обективно мнение за несигурността и рисковете в дейността си по кредитиране при оценка на очакваните кредитни загуби;
• к. да определя кои фактори се вземат под внимание при установяването на подходящи исторически времеви периоди, през които се оценяват историческите загуби. Кредитната институция следва да поддържа достатъчни исторически данни за загубите за извършване на съдържателен анализ на историческия опит по отношение на кредитните загуби, който да се използва като отправна точка при оценката на равнището на провизиите на колективна или индивидуална основа;
• л. да определя степента, до която стойността на обезпечението и другите средства за редуциране на кредитния риск влияят върху очакваните кредитни загуби;
• м. да описва политиките и процедурите на кредитната институция за отписванията и възстановяванията;
• н. да изисква анализите, оценките, прегледите и другите задачи/процеси, които са входящи данни или резултати в/от процеса за оценка и измерване на кредитния риск, да се извършват от компетентен и добре обучен персонал и да се потвърждават от служители, които са независими от дейностите по кредитиране на кредитната институция. Входящите данни и резултатите в/от тези функции следва да бъдат добре документирани и документацията следва да съдържа ясни обяснения в подкрепа на анализите, оценките и прегледите;
• о. да документира методите, използвани за валидиране на моделите за измерване на очакваните кредитни загуби (например бектестване);
• п. да гарантира, че оценките на очакваните кредитни загуби включват по подходящ начин информация за бъдещи периоди, включително макроикономически фактори, която не е била взета под внимание при измерване на провизиите на ниво индивидуална експозиция. Това може да изисква от ръководството да използва експертна кредитна преценка за разглеждане на общите тенденции в целия кредитен портфейл, промените в бизнес модела на кредитната институция, макроикономическите фактори и др.; и
• р. да изиска процес за оценка на уместността на всички провизии в съответствие с приложимата счетоводна рамка, в това число редовен преглед на моделите за очаквани кредитни загуби.

Процесът на идентификация на кредитния риск на кредитната институция следва да гарантира, че факторите, които влияят на промените в кредитния риск и оценките на очакваните кредитни загуби, се идентифицират периодично и правилно. В допълнение, разглеждането на кредитния риск, присъщ на нови продукти и дейности, следва да бъде основна част от процеса по идентификация и оценка на кредитния риск и измерването на очакваните кредитни загуби.

Висшето ръководство следва да прецени съответните факти и обстоятелства, включително информацията за бъдещи периоди, които има вероятност да доведат до това очакваните кредитни загуби да се различават от историческия опит и които могат да засегнат кредитния риск и пълната събираемост на паричните потоци.

По отношение на фактори, свързани с профила, капацитета и капитала на кредитополучателите, условията на кредитните експозиции и стойността на активите, предоставени като обезпечение заедно с други средства за редуциране на кредитния риск, които могат да повлияят на пълната събираемост на паричните потоци, кредитната институция следва (в зависимост от вида на експозицията) да разгледа:

• а. своите политики и процедури за кредитиране, включително своите стандарти за отпускане на кредити и условията за кредитиране, които са били в сила при първоначалното признаване на кредитна експозиция на кредитополучателя, и дали кредитната експозицията е била създадена като изключение от тази политика. Кредитната политика на дадена кредитна институция следва да включва подробни данни за нейните стандарти за отпускане на кредити и насоките и процедурите, които способстват за процеса на одобрение на кредити;
• б. източниците на постоянен доход на кредитополучателя, налични за покриване на плащанията по погасителния план;
• в. способността на кредитополучателя да генерира достатъчен паричен поток по време на срока на финансовия инструмент;
• г. общото равнище на задлъжнялост на кредитополучателя и очакванията за промени в равнището на задлъжнялост;
• д. стимулите или готовността от страна на кредитополучателите да изпълняват задълженията си;
• е. свободните от тежести активи¹⁰ , които кредитополучателят може да заложи като обезпечение на пазара или двустранно за набиране на средства и очаквания за промени в стойността на тези активи;
• ж. разумно възможни еднократни събития и повтарящо се поведение, които могат да засегнат способността на кредитополучателя да изпълнява договорните задължения; и
• з. навременни оценки на стойността на обезпечението и разглеждане на фактори, които може да окажат въздействие върху бъдещата стойност на обезпечението (като се има предвид, че стойностите на обезпечението пряко засягат оценките на параметъра загуба при неизпълнение).

¹⁰ Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/79 на Комисията от 18 декември 2014 година за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 680/2014 на Комисията за определяне, в съответствие с Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета, на техническите стандарти за изпълнение по отношение на предоставянето на информация от институциите на надзорните органи във връзка с тежестите върху активи, единния информационен модел и правилата за утвърждаване.

Когато имат потенциала да засегнат способността на кредитната институция да си възстановява дължимите суми, кредитните институции следва да отчитат фактори, свързани с техния бизнес модел и с текущите и прогнозираните макроикономически условия, включително, но не само:

• а. конкуренция и правни и регулаторни изисквания;
• б. тенденции в общия обем на кредитиране на институцията;
• в. общия рисков профил към кредитен риск, свързан с кредитните експозиции на кредитната институция и очаквания за промени в него;
• г. концентрации на кредити по кредитополучатели или по вид продукт, сегмент или географски пазар;
• д. очаквания за практиките, свързани със събиране, отписване и възстановяване;
• е. качеството на системата за преглед на кредитния риск на кредитната институция и степента на надзор от страна на висшето ръководство и ръководния орган на кредитната институция;
• ж. други фактори, които могат да повлияят на очакваните кредитни загуби, включително, но не само, очакванията за промени в нивото на безработица, брутен вътрешен продукт, референтни лихвени проценти, инфлация, ликвидни условия или технологична среда .

Надеждните методологии за кредитен риск следва да разглеждат различни възможни сценарии и не следва да се основават единствено на субективни, пристрастни или прекалено оптимистични съображения. Кредитните институции следва да разработят и документират своите процеси за генериране на съответните сценарии, които да бъдат използвани в оценката на очакваните кредитни загуби. По - специално:

• а. кредитните институции следва да покажат и документират как оценките на очакваните кредитни загуби биха се изменили при промени в сценариите, включително промени в съответните външни условия, които могат да окажат влияние върху оценките на очакваните кредитни загуби или елементите на изчисляването на очакваните кредитни загуби (например параметрите вероятност от неизпълнение и загуба при неизпълнение);
• б. кредитните институции следва да разполагат с документиран процес за определяне на времевия хоризонт на сценариите и, ако е приложимо, за изчисляване на очакваните кредитни загуби за експозиции, чиито срокове надхвърлят периода, обхванат от използваната икономическа прогноза(и);
• в. сценариите могат да бъдат разработени вътрешно или изнесени към външни изпълнители. За вътрешно разработените сценарии кредитните институции следва да разполагат с набор от експерти, например експерти по риска, икономисти, бизнес ръководители и висше ръководство, които оказват съдействие при подбора на сценарии, които са от значение за профила на експозицията към кредитен риск на кредитните институции. За сценарии, изнесени към външни изпълнители, кредитните институции следва да осигурят, че външният доставчик ще приспособи сценариите по начин, който да отразява дейността на кредитните институции и профила на експозицията към кредитен риск, тъй като кредитните институции продължават да носят отговорност за тези сценарии;
• г. следва да се извършват бектестове, за да се гарантира, че най - значимите икономически фактори, които влияят върху събираемостта и кредитния риск, са разгледани и включени в оценките на очакваните кредитни загуби; и
• д. когато са налични пазарни показатели (например спредове на суапове за кредитно неизпълнение („СКН“), висшето ръководство може да ги счете за валидна референтна стойност, спрямо която да провери последователността на собствените си преценки.

Тъй като не е нужно кредитната институция да определя или моделира всеки възможен сценарий чрез симулации на сценарии, тя следва да вземе предвид цялата разумна и аргументирана информация, която се отнася за продукта, кредитополучателя, бизнес модела или икономическата и нормативна среда при разработването на оценките на очакваните кредитни загуби. При разработването на тези оценки за целите на финансовите отчети, кредитните институции следва да вземат предвид опита и наученото от подобни дейности, които те са е извършили за регулаторни цели (въпреки че сценариите за стрес тестове не са предвидени да бъдат използвани директно за целите на счетоводното отчитане). Информацията за бъдещи периоди, включително икономическите прогнози и факторите, свързани с кредитния риск, използвани за оценка на очакваните кредитни загуби, следва да бъде съгласувана със съответните входящи данни за други значими оценки в рамките на финансовите отчети, бюджетите, стратегическите и капиталовите планове, и друга информация, използвана при управлението и отчетността в рамките на кредитната институция.

Висшето ръководство следва да е способно да демонстрира, че разбира и разглежда присъщите рискове при ценообразуването на кредитните експозиции по подходящ начин. Кредитните институции следва да обръщат специално внимание на следните фактически модели, които са потенциално показателни за неадекватни оценки на очакваните кредитни загуби:

• а. отпускането на кредити на кредитополучатели въз основа на нестабилни източници на доходи (които биха могли да станат непостоянни при икономически спад) или при липсата на документация или ограничена проверка на източниците на доходи на кредитополучателя;
• б. високи изисквания за обслужване на дълга спрямо нетните налични очаквани парични потоци на кредитополучателя;
• в. гъвкави погасителни планове, включително гратисни периоди, плащане само на лихва и характеристики на отрицателна амортизация;
• г. за недвижими имоти и друго обезпечено с активи финансиране, кредитиране в размер, равен или надхвърлящ стойността на финансираното имущество или който не води до адекватно превишение на стойността на обезпечението;
• д. неоснователно нарастване на модифицираните кредитни експозиции поради финансови затруднения, понесени от кредитополучателя¹¹ или предоговаряне/модификация на кредитните експозиции поради други причини (например конкурентен натиск върху кредитните институции);
• е. заобикаляне на изискванията за класификация и оценка, включително промяна в погасителния план, рефинансиране или прекласификация на кредитни експозиции;
• ж. неоправдано увеличение на обема на кредитиране, по - специално във връзка с увеличаването на обема на кредитиране от други кредитори на един и същи пазар; и
• з. увеличаване на обема и проблемността на просрочените, нискокачествени и обезценени кредити.

¹¹ Вж. също Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/227 на Комисията от 9 януари 2015 година за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 680/2014 на Комисията за определяне, в съответствие с Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета, на технически стандарти за изпълнение по отношение на надзорната отчетност на институциите (ОВ L 41, 20.2.2015 г., стр. 1), който установява конкретни дефиниции за преструктурирани и необслужвани експозиции.

Счетоводните политики и методологиите за провизиране на кредитните институции следва да включват критерии за (а) предоговаряне/модификация на кредитни експозиции поради финансови затруднения или поради други причини, като се отчитат също специфичните определения за преструктуриране, дефинирани в част 2 от приложение V към Регламент за изпълнение (ЕС) № 680/2014 на Комисията, и (б) третиране на закупени или първоначално създадени кредитни експозиции с кредитна обезценка, както е определено съгласно приложимата счетоводна рамка:

• а. Кредитните институции следва да вземат предвид следните критерии по отношение на предоговаряния/модификации на кредитни експозиции:
• i. Методологията за провизиране следва да позволява на кредитните институции да извършват надеждна оценка на кредитния риск и измерване на очакваните кредитни загуби, така че нивото на провизираност да продължава да отразява събираемостта на съществената част от предоговорената/модифицираната експозиция, независимо дали първоначалният актив е отписан съгласно приложимата счетоводна рамка.
• ii. Предоговарянията/модификациите не следва да водят автоматично до заключението, че е налице незабавно намаляване на кредитния риск на експозицията. Всяко намаляване в нивото на отчетените провизии поради подобрен кредитен риск следва да бъде подкрепено от убедителни доказателства. Клиентите следва да покажат трайно задоволително представяне по отношение на плащанията за подходящ период от време, преди да бъде счетено, че кредитният риск е намалял, като се вземат предвид също така съответните изисквания за експозиции в изпитателен срок, както е определено в част 2 от приложение V към Регламент за изпълнение (ЕС) № 680/2014 на Комисията.
• iii. Кредитните институции следва да преценят внимателно дали събирането на главницата по кредита е надеждно гарантирано, когато извършването на плащанията става само под формата на лихвени плащания след предоговаряне или модификация. Освен това допълнителното очаквано забавяне при изплащането на тези парични потоци може да удостоверява, че кредитният риск не се е подобрил и следователно нивото на очакваните кредитни загуби следва да бъде преразгледано внимателно.
• iv. Методологиите следва също така да изискват от персонала, ангажиран с функцията кредитиране да уведомява своевременно персонала, ангажиран със счетоводната функция на институцията, когато експозициите са предоговорени или модифицирани, за осигуряване на подходящо отчитане на промяната. За по - сложни предоговаряния и модификации следва да се осъществява редовна комуникация между персонала, ангажиран с функцията кредитиране и този, ангажиран със счетоводната функция.
• б. Кредитните институции следва да вземат предвид следните критерии по отношение на закупените или първоначално създадени кредитни експозиции с кредитна обезценка:
• i. Методологията следва да дава възможност за подходящото определяне и осчетоводяване на закупени или първоначално създадени кредити с кредитна обезценка.
• ii. Оценките на паричния поток за тези кредитни експозиции следва да бъдат преглеждани всеки отчетен период и актуализирани при необходимост. Тези актуализации следва да бъдат надлежно аргументирани, документирани и одобрени от висшето ръководство.

2.2.3 Принцип 3 — Процес за оценка и групиране на кредитния риск

Кредитните институции следва да имат процес за оценка на кредитния риск, за да може подходящо да групират кредитните експозиции въз основа на общи характеристики по отношение на кредитния риск.

Процес за оценка на кредитния риск

Като част процеса за оценка на кредитния риск, кредитните институции следва да разполагат с всеобхватни процедури и информационни системи за наблюдение качеството на кредитните си експозиции. Сред тях са ефективен процес за оценка на кредитния риск, който обхваща променливото равнище, естеството и източниците на кредитен риск, които биха могли да се проявят във времето, за да се гарантира в надеждна степен, че всички кредитни експозиции се наблюдават адекватно и че провизиите за очаквани кредитни загуби са измерени по подходящ начин.

Процесът за оценка на кредитния риск следва да включва независима функция за преглед. Първоначално разпределяне по категории кредитен риск на експозициите и тяхното текущо актуализиране от кредитните инспектори следва да подлежи на преглед от независимата функция за преглед.

Кредитните институции следва да вземат предвид множество критерии при определянето на категорията кредитен риск при първоначалното признаване на кредитна експозиция, включително, доколкото е уместно, вида на продукта, реда и условията, типа и размера на обезпечението, профила на кредитополучателя и географски характеристики или комбинация от тях.

При промяна на съществуващите категории кредитен риск, както на портфейлна, така и на индивидуална основа, кредитните институции следва да вземат предвид други относими фактори, например, но без да се ограничават до, промени в отрасловите перспективи, нива на растеж, потребителски нагласи и промени в икономическите прогнози (например лихвени проценти, нива на безработицата и стокови цени), както и слабости в процеса по отпускане на кредити, открити след първоначалното признаване.

Системата за оценка на кредитния риск следва да обхваща всички кредитни експозиции когато се извършва оценка на въздействието от промени в кредитния риск, а не само онези, които може да са претърпели значителни увеличения на кредитния риск, претърпели са загуби или са с кредитна обезценка. Целта е да се даде възможност за подходящо разграничаване на кредитния риск и групиране на кредитните експозиции в рамките на системата за оценка на кредитния риск и да се отрази риска от индивидуалните експозиции, а когато е обобщен за всички експозиции, равнището на кредитния риск в портфейла като цяло. В този контекст ефективната система за оценка на кредитния риск следва да позволява на кредитните институции да идентифицират както миграцията на кредитния риск, така и значителните промени в него .

Кредитните институции следва да опишат елементите на системата за оценка на кредитния риск, като ясно определят всяка категория кредитен риск и посочат служителите, които отговарят за разработването, прилагането, функционирането и резултатите на системата, както и тези, които отговарят за периодичното тестване и валидиране (т.е. независимата функция за преглед).

Категориите кредитен риск следва да се преразглеждат всеки път, когато се получи относима нова информация или очакванията на кредитната институция за кредитния риск са се изменили. Определените категории кредитен риск следва да бъдат подложени на периодичен преглед (например поне веднъж годишно или по - често, ако се изисква в съответната юрисдикция), за да се гарантира, че тези категории са точни и актуални. Категориите кредитен риск за индивидуално оценени кредитни експозиции, които са с по - висок риск или с кредитна обезценка, следва да се преразглеждат по - често от веднъж годишно. Оценките за очакваните кредитни загуби следва да се актуализират своевременно за отразяване на промените в категориите кредитен риск за групи от експозиции или за индивидуални експозиции. Групиране въз основа на общи характеристики по отношение на кредитния риск

Кредитните институции следва да групират експозициите с общи характеристики по отношение на кредитния риск по начин, който е достатъчно детайлен, за да се извърши надеждна оценка на промените в кредитния риск и по този начин на въздействието върху оценката на очакваните кредитни загуби за тези групи.

Методологията на кредитната институция за групиране на експозициите за оценка на кредитния риск (например по вид инструмент, условия на продукта, отраслов/пазарен сегмент, географско местоположение или година на емитиране) следва да бъде документирана и да подлежи на подходящ преглед и вътрешно одобрение от висшето ръководство.

Кредитните експозиции следва да бъдат групирани според общи характеристики по отношение на кредитния риск, така че промените в нивото на кредитния риск да отговарят на въздействието на променящите се условия на общия обхват на източниците на кредитен риск. Това включва разглеждане на въздействието върху кредитния риск на групата в отговор на промените в информацията за бъдещи периоди, включително макроикономическите фактори. Основата на групирането следва да бъде прегледана от висшето ръководство, за да се гарантира, че експозициите в групата остават еднородни от гледна точка на тяхната реакция спрямо източниците на кредитен риск и че съответните характеристики на кредитния риск и тяхното въздействие върху нивото на кредитния риск за групата не са се променили във времето.

Експозициите не следва да бъдат групирани по такъв начин, че увеличението на кредитния риск на конкретни експозиции да остане скрито поради резултатите на групата като цяло.

Кредитните институции следва да разполагат с надеждни процедури за гарантиране на подходящото първоначално групиране на своите кредитни експозиции. Впоследствие групирането на експозициите следва да бъде повторно оценено, а експозициите следва да бъдат повторно сегментирани, ако е получена относима нова информация или изменените очаквания за кредитния риск на кредитна институция предполагат, че е необходима постоянна корекция. Ако дадена кредитна институция не е в състояние своевременно да извърши повторно сегментиране на експозициите, следва да се използва временна корекция.

Използване на временни корекции

Кредитните институции следва да използват временни корекции на провизиите само като временно решение, по - специално в неустойчиви условия или когато няма достатъчно време за включване по подходящ начин на относимата нова информация в съществуващ процес за оценка и моделиране на кредитния риск, или за повторно сегментиране на съществуващи групи от кредитни експозиции, или когато кредитните експозиции в група от кредитни експозиции реагират на фактори или събития по начин който е различен спрямо първоначалните очаквания .

Тези корекции не следва да бъдат използвани непрекъснато в дългосрочен план по отношение на устойчив рисков фактор. Ако причината за корекцията не се очаква да бъде с временен характер, например появата на нов рисков фактор, който преди това не е бил включен в методологията за провизиране на институцията, методологията следва да бъде актуализирана в краткосрочен план за включване на фактора, който се очаква да има продължаващо въздействие върху измерването на очакваните кредитни загуби.

Използването на временни корекции изисква прилагането на значителен субективизъм и създава потенциал за необективност. С цел да се избегне създаването на потенциал за необективност, временните корекции следва да бъдат в съответствие с прогнозите за бъдещи периоди, подкрепени от подходяща документация и попадащи в приложното поле на подходящи процеси за вътрешно управление .

2.2.4 Принцип 4 — Достатъчност на провизиите

Съвкупната сума на провизиите на кредитна институция, независимо от това дали са определени на колективна или индивидуална основа, следва да е подходяща и да съответства на целите на приложимата счетоводна рамка.

Кредитните институции следва да прилагат надеждни методологии за кредитен риск с цел общият баланс на провизиите за очаквани кредитни загуби да е разработен в съответствие с приложимата счетоводна рамка и да отразява адекватно очакваните кредитни загуби в тази рамка.

При оценяване на адекватността на провизиите кредитните институции следва да вземат предвид относимите фактори и очаквания към отчетната дата, които могат да повлияят на събираемостта на оставащите парични потоци през целия срок на групата от кредитни експозиции или на индивидуалната кредитна експозиция. Кредитните институции следва да вземат предвид информация, която излиза извън рамките на минали и текущи данни, и да отчитат разумната и аргументирана информация за бъдещи периоди, включително макроикономическите фактори, които са от значение за оценяваната експозиция(и) (например на дребно или на едро) в съответствие с приложимата счетоводна рамка.

В зависимост от способността за включване на информация за бъдещи периоди в оценката на очакваните кредитни загуби, кредитните институции могат да използват индивидуални или колективни подходи на оценка; независимо от използвания подход на оценка, той следва да бъде в съответствие с приложимите счетоводни изисквания и да не води до съществено различни изчисления на провизиите. Заедно, индивидуалните и колективните оценки формират основата за провизиите за очаквани кредитни загуби.

Използваният подход за оценка на очакваните кредитни загуби следва да бъде най - подходящ в конкретните обстоятелства и обикновено следва да съответства на начина, по който кредитната институция управлява кредитната експозиция. Например колективната оценка често се използва за големи групи от еднородни кредитни експозиции с общи характеристики по отношение на кредитния риск, например потребителски портфейли. Индивидуалните оценки често се правят за съществени експозиции или когато са били установени съмнения по отношение кредитоспособността на ниво индивидуален кредит, като кредити под наблюдение ( watch list ) и просрочени кредити.

Независимо от използвания подход за оценка (индивидуален или колективен), кредитната институция следва да гарантира, че това няма да доведе до забавяне в признаването на очакваните кредитни загуби.

Когато кредитните институции използват индивидуални оценки, оценката на очакваните кредитни загуби следва винаги да включва очакваното въздействие на цялата разумна и аргументирана информация за бъдещи периоди, включително макроикономическите фактори, които влияят върху събираемостта и кредитния риск. При прилагане на подход на индивидуална оценка, по същия начин, както в случая на колективна оценка, документацията на кредитната институция следва ясно да показва по какъв начин се отразява в индивидуалната оценка информацията за бъдещи периоди, включително макроикономическите фактори.

В случаите, когато индивидуалните оценки на експозициите на кредитна институция не отчитат по подходящ начин информацията за бъдещи периоди и за да се даде възможност за идентифициране на взаимовръзката между информацията за бъдещи периоди и оценките на очакваните кредитни загуби, които може да не са видими на индивидуално равнище, институцията следва да групира кредитните експозиции с общи характеристики по отношение на кредитния риск с цел оценка на въздействието на информацията за бъдещи периоди, включително макроикономическите фактори. И обратно, когато кредитните институции определят, че цялата разумна и аргументирана информация за бъдещи периоди е включена в индивидуалната оценка на очакваните кредитни загуби, не следва да се извършва допълнителна ориентирана към бъдещето колективна оценка, ако това би могло да доведе до двойно отчитане.

2.2.5 Принцип 5 — Валидиране на модела на очакваните кредитни загуби

Всяка кредитна институция следва да разполага с политики и процедури за правилно валидиране на моделите, използвани за измерване на очакваните кредитни загуби.

Кредитните институции могат да използват в моделите за процесите по оценка и измерване на очакваните кредитни загуби и основани на допускания оценки за идентифициране и измерване на риска както на равнище индивидуална кредитна експозиция, така и на равнище цялостен портфейл, включително кредитна оценка, идентифициране на кредитния риск, измерване на провизиите за очаквани кредитни загуби за счетоводни цели, стрес тестове и разпределение на капитала. Моделите, използвани в процеса на оценка и измерване на очакваните кредитни загуби, следва да отчитат въздействието на показателите, свързани с кредитополучателя и кредитния риск, например промени във вероятността от неизпълнение, загубата при неизпълнение, размера на експозициите, стойността на обезпеченията, миграцията на вероятността за неизпълнение и вътрешните оценки на кредитния риск на кредитополучателя въз основа на историческа, текуща, разумна и аргументирана информация за бъдещи периоди, включително макроикономически фактори.

Кредитните институции следва да разполагат с надеждни политики и процедури за подходящо валидиране на точността и последователността на използваните модели за оценка на кредитния риск и измерване на очакваните кредитни загуби, включително техните основани на модела системи и процеси за оценка на кредитния риск и изчисляване на всички относими рискови компоненти, при началното използване на модела и на текуща база. Подобни политики и процедури следва да включват по подходящ начин ролята на професионална преценка.

Валидиране на модела следва да се извършва при първоначалното разработване на модели за очаквани кредитни загуби и когато се извършват значителни промени в моделите, като на текуща база следва да се гарантира, че моделите са подходящи за предназначената им употреба.

Надеждната рамка за валидиране на модела следва да включва, но да не се ограничава до, следните елементи:

• а. Ясни роли и отговорности за валидиране на модела с достатъчна независимост и компетентност. Валидирането на модела следва да бъде извършено независимо от процеса на разработване на модела и от служители с необходимите умения и опит. Констатациите и резултатите от валидирането на модела следва да бъдат докладвани по бърз и своевременен начин до съответното ниво на правомощия. Когато кредитната институция е изнесла функцията валидиране на външен изпълнител, тя продължава да отговаря за ефективността на цялата функция за валидиране на модела и на текуща база гарантира, че извършената от външния изпълнител работа покрива критериите за надеждна рамка за валидиране на модела.
• б. Подходящият обхват и методологията за валидиране на модела следва да включват систематичен процес за оценка на надеждността, съгласуваността и точността на модела, както и неговата продължаваща относимост към базисните индивидуална кредитна експозиция или портфейл. Ефективният процес на валидиране на модела следва също така да позволява потенциалните ограничения на даден модел да бъдат своевременно установени и разгледани. Обхватът на валидиране следва да включва преглед на входящите данни, проектирането и крайните резултати / представянето на модела.
• • Входящи данни в модела: Кредитните институции следва да имат вътрешно установени стандарти за качество и надеждност на данните (историческа, текуща и информация за бъдещи периоди), използвани като входящи данни за модела. Използваните данни за оценка на очакваните кредитни загуби следва да бъдат относими към портфейлите на кредитните институции и доколкото е възможно, точни, надеждни и изчерпателни (т.е. без изключения, които биха могли да изместят оценките на очакваните кредитни загуби). Валидирането следва да гарантира, че използваните данни отговарят на тези стандарти.
• • Проектиране на модела: По отношение проектирането на модела, валидирането следва да оцени дали принципите, на които се основава моделът, са концептуално надеждни, признати и общоприети за предназначението си. От гледна точка на бъдещото развитие, при валидирането следва също така да се оценява степента, до която моделът, както на ниво цялостен модел, така и на ниво отделен рисков фактор, взема предвид промените в икономическата или кредитна среда, както и промените на бизнес профила или стратегията на портфейла, без да се намали значително устойчивостта на модела.
• • Резултати/представяне на модела: Кредитните институции следва да имат вътрешно установени стандарти за приемливост на представянето на модела. Когато праговете за представяне са съществено нарушени, следва да бъдат предприети корективни действия до степен на повторно калибриране или повторно разработване на модела.
• в. Обстойно документиране на рамката и процеса на валидиране на модела. Това следва да включва документиране на извършените процедури за валидиране, всички промени в методологията и инструментите за валидиране, набора от използвани данни, резултатите от валидирането и всички предприети коригиращи действия, когато е необходимо. Кредитните институции следва да гарантират, че документацията се преразглежда и актуализира редовно.
• г. Преглед на процеса на валидиране на модела от независими страни (напр. вътрешни или външни страни) за оценка на цялостната ефективност на процеса на валидиране на модела и неговата независимост от процеса на разработване. Резултатите от този преглед следва да бъдат докладвани своевременно и бързо на съответното ниво на правомощие (напр. висше ръководство, одитен комитет).

2.2.6 Принцип 6 — Експертна кредитна преценка

Използването от страна на кредитна институция на експертна кредитна преценка, особено при разглеждането на разумна и аргументирана информация за бъдещи периоди, включително макроикономическите фактори, е от основно значение за оценката на кредитния риск и измерването на очакваните кредитни загуби.

Кредитните институции следва да разполагат с необходимите инструменти за осигуряване на надеждна оценка и своевременно признаване на очакваните кредитни загуби. Като се има предвид, че информацията за историческите загуби или въздействието на текущите условия може да не отразява в пълна степен кредитния риск на кредитните експозиции, кредитните институции следва да използват експертна кредитна преценка за цялостно включване на очакваното въздействие на цялата разумна и аргументирана информация за бъдещи периоди, включително макроикономическите фактори, върху оценката на очакваните кредитни загуби. Използването от страна на кредитна институция на експертна кредитна преценка следва да бъде документирано в методологията за кредитния риск и да бъде предмет на подходящо наблюдение .

Историческата информация е полезна основа за установяване на тенденции и взаимовръзки, необходими за определяне на източниците на кредитен риск за кредитните експозиции. Все пак оценките на очакваните кредитни загуби не трябва да пренебрегват въздействието на (ориентираните към бъдещето) събития и условия върху тези източници. Оценката следва да отразява очаквания бъдещ паричен недостиг, произтичащ от това въздействие.

Разглеждането на информация за бъдещи периоди не следва да се избягва въз основа на факта, че кредитната институция счита, че разходите за включването на тази информация за бъдещи периоди са много високи или ненужни или защото е налице неопределеност в процеса на формулиране на ориентирани към бъдещето сценарии, освен ако допълнителните разходи и оперативните пречки, които ще бъдат понесени, не допринасят за качествено прилагане на счетоводната рамка за очаквани кредитни загуби.

Кредитните институции следва да имат възможност да покажат, че информацията за бъдещи периоди, отчетена в процеса на оценка на очакваните кредитни загуби, има връзка с рисковите фактори по отношение на кредитния риск за конкретни експозиции или портфейли. Като се има предвид, че може да е невъзможно да се покаже силна връзка чрез формална статистическа терминология между определени видове информация или дори целия набор информация и рисковите фактори по отношение на кредитния риск, кредитните институции следва да използват експертна кредитна преценка при установяване на подходящото ниво на индивидуалните или колективни провизии. Когато ориентиран към бъдещето фактор, който е посочен като значим, не е включен в колективна или индивидуална оценка, могат да бъдат необходими временни корекции.

Във всички портфейли следва да се прилагат последователно макроикономически прогнози и друга относима информация, когато рисковите фактори по отношение на кредитния риск на портфейлите са засегнати от тези прогнози/допускания по един и същ начин. Освен това при разработването на оценки на очакваните кредитни загуби кредитните институции следва да прилагат експертна кредитна преценка за отчитане на своята позиция в кредитния цикъл, която може да се различава за различните юрисдикции, в които те имат кредитни експозиции.

Кредитните институции следва да бъдат внимателни при определяне на нивото на провизиите за очаквани кредитни загуби, които да бъдат признати за счетоводни цели, за да се гарантира, че получените оценки са подходящи (т.е. в съответствие с принципа за неутралност, да не са нито подценени, нито надценени).

Освен това кредитните институции следва да се възползват от широк набор от информация, получена в процеса на управление на кредитния риск, включително с прогнозен характер за целите на управлението на риска и капиталовата адекватност, при разработването на своята оценка на очакваните кредитни загуби.

2.2.7 Принцип 7 — Общи процеси, системи, инструменти и данни

Кредитните институции следва да разполагат с надеждни процеси за оценка и измерване на кредитния риск, които да им предоставят стабилна основа за общи процеси, системи, инструменти и данни за оценка на кредитния риск и отчитане на очакваните кредитни загуби.

Кредитните институции следва да използват в максимална степен общи процеси, системи, инструменти и данни за оценка на кредитния риск, при измерване на очакваните кредитни загуби за счетоводни цели и при определяне на очакваните загуби за целите на капиталовата адекватност за засилване на надеждността и съгласуваността на получените оценки на очакваните кредитни загуби, за увеличаване на прозрачността, и посредством пазарната дисциплина – за създаване на стимули за следване на надеждни практики, свързани с кредитния риск.

Практиките за кредитен риск следва да се преразглеждат периодично, за да се гарантира, че при промяна или развитие с течение на времето на политиката за отпускане на кредити или бизнес практиките на кредитната институция, относимите налични данни се обхващат в рамките на цялата кредитна институция и че системите се актуализират. Следва да бъде осигурено получаване на обратна връзка, за да се гарантира, че информацията относно оценките на очакваните кредитни загуби, промените в кредитния риск и претърпените действителни загуби по кредитните експозиции се споделя от/с експертите по кредитен риск, експертите по счетоводна и регулаторна отчетност и по - специално персонала, ангажиран с процеса по отпускане на кредити.

Общите процеси, системи, инструменти и данни, посочени по - горе, могат да включват системи за оценка на кредитния риск, изчислените вероятности от неизпълнение (предмет на подходящи корекции), статут на просрочие, съотношения между размер на кредита/стойност на имота, историческите проценти на загуба, вид на продукта, погасителен план, изисквания за авансово плащане, пазарен сегмент, географско местоположение, година на емитиране (т.е. датата на първоначално признаване) и вид обезпечение.

2.2.8 Принцип 8 — Оповестяване

Публичните оповестявания на кредитната институция следва да насърчават прозрачността и съпоставимостта чрез предоставяне на навременна, уместна и полезна за вземането на решения информация.

Целта на публичните оповестявания е да осигурят по ясен и разбираем начин полезна за вземането на решения информация относно финансовото състояние и представянето на кредитната институция, както и промените в тях, за широк кръг от ползватели. Кредитните институции следва да имат за цел да предоставят информация, която е уместна и съпоставима, така че ползвателите да могат да вземат навременни и информирани решения и да могат да направят оценка на управлението на ръководния орган и висшето ръководство.

Финансовите оповестявания и оповестяванията за управлението на кредитния риск следва да бъдат извършени в съответствие с приложимите счетоводни и надзорни рамки¹² . Кредитните институции следва да предоставят оповестяванията, необходими за точното описание на експозицията към кредитен риск на кредитната институция, включително нейните оценки за очакваните кредитни загуби и да предоставят съответната информация относно практиките ѝ за отпускане на кредити .

¹² В съответствие с осма част от Регламент (ЕС) № 575/2013, Насоките на ЕБО относно изискванията за оповестяване на информация съгласно осма част от Регламент (ЕС) № 575/2013 (EBA/GL/2016/11) и Насоките на ЕБО относно съществеността, търговската тайна и поверителността и относно честотата на оповестяване на информация съгласно член 432, параграф 1, член 432, параграф 2 и член 433 от Регламент (ЕС) № 575/2013 (EBA/GL/2014/14) .

В съответствие с приложимите счетоводни стандарти и регламенти висшите ръководства на кредитните институции следва да прилагат преценка за определяне на подходящото ниво на обобщаване и сегментиране на оповестените данни, така че оповестяванията да продължават да съответстват на счетоводните изисквания и да дават представа на ползвателите за експозицията на кредитната институция към кредитен риск и за очакваните кредитни загуби, за да могат те да извършват анализ на отделната институция и сравнения с подходяща група от подобни институции .

Количествените и качествените оповестявания, разглеждани заедно следва да предоставят на ползвателите основните допускания/входящи данни, използвани за разработване на оценките на очакваните кредитни загуби. Оповестяванията следва да поставят акцент върху политиките и определенията, които са от съществено значение за изчислението на очакваните кредитни загуби (например основанието на кредитната институция за групиране на кредитните експозиции в портфейли със сходни характеристики по отношение на кредитния риск и нейното определение за неизпълнение¹³ ), фактори, които водят до промени в оценките на очакваните кредитни загуби и начина, по който е включена експертната кредитна преценка на висшето ръководство. Оповестяването на значимите политики следва да посочва как са били прилагани тези политики в специфичния контекст на кредитната институция.

¹³ Вижте параграфи 89 и 90 в следващия раздел за допълнителни насоки относно определението за неизпълнение.

Кредитните институции следва да предоставят качествени оповестявания относно това по какъв начин информацията за бъдещи периоди, включително макроикономическите фактори, е включена в процеса на оценка на очакваните кредитни загуби, в съответствие с приложимата счетоводна рамка, по - специално, когато оценката е извършена на индивидуална основа.

Оповестяванията относно базата за групиране на кредитните експозиции следва да включват информация за това как висшето ръководство се уверява, че кредитните експозиции са подходящо групирани, така че тези групи да продължат да са с общи характеристики по отношение на кредитния риск.

За подобряване на качеството и целесъобразността на информацията, оповестена за оценките на очакваните кредитни загуби, кредитните институции следва да предоставят обяснение за съществените промени в оценката на очакваните кредитни загуби през различните периоди. Тази информация следва да включва подходящи качествени и количествени оповестявания, извършени по начин, който улеснява разбирането на това как са се променили оценките на очакваните кредитни загуби.

Ръководните органи на кредитните институции следва редовно да преразглеждат политиките за оповестяване, за да се гарантира, че оповестяваната информация продължава да е относима към рисковия профил на кредитната институция, концентрациите на продукти, отрасловите норми и текущите пазарни условия. По този начин кредитните институции следва да извършат оповестявания, които улесняват сравненията с подобни институции, като позволяват на ползвателите да наблюдават промените в оценките на очакваните кредитни загуби на кредитната институция през различните периоди и да извършват надеждни анализи на национални и международни групи от подобни институции .