8.4 Бонуси за задържане

143.Институциите следва да могат да обосноват своя правен интерес в предоставянето на бонуси за задържане на член на идентифицирания персонал. Бонусите за задържане например могат да се използват в рамките на преструктурирания, при прекратяване, след промяна на контрола или за гарантиране на приключването на големи проекти. Институциите следва да документират събитието или обосновката, поради които е било наложително отпускането на бонус за задържане, и срока, включително началната и крайната дата, за които се предполага, че съществува причината. Институциите следва да определят условията за задържане и приложимите условия за изпълнение (вж. също точка 147). Институциите следва да посочат срок на задържане и дата или събитие, след които да определят дали са изпълнени условията за задържане и изпълнение.

144.Като общ принцип институциите не следва да предоставят на членовете на персонала няколко бонуса за задържане; в изключителни случаи и когато това е надлежно обосновано на член на персонала може да бъде изплатен повече от един бонус за задържане, но в различни моменти и при условията, посочени в настоящия раздел, по отношение на всеки бонус за задържане. Бонусите за задържане следва да се отпускат само след като са изпълнени условията за задържане и приложимите условия за изпълнение. Освен това бонусът за задържане следва да се предоставя само ако не съществуват причини, които да водят до ситуация, при която бонусът за задържане не следва да бъде отпускан, напр. съществени нарушения на нормативното съответствие, неправомерно поведение или други нарушения на този член на персонала.

145.Бонусът за задържане следва да бъде в съответствие с изискванията по членове 93, 141 и 141б и съответните надзорни правомощия съгласно член 104, параграф 1, буква ж) от Директива 2013/36/ЕС, което би могло да доведе до ситуация, при която бонусът за задържане може да се наложи да бъде намален, евентуално дори до нула, в зависимост от максималната сума за разпределяне (МСР) или други ограничения, наложени от компетентните органи.

146.Когато оценяват и преценяват дали предоставянето на бонус за задържане на идентифицирания персонал е подходящо, институциите и компетентните органи могат да вземат предвид най - малко следното:

• а. притеснения, които водят до риска някои служители да изберат да напуснат институцията;
• б. причините, поради които задържането на този член на персонала е от решаващо значение за институцията;
• в. последиците от напускането на институцията от съответния член на персонала; и
• г. дали размерът на отпуснатия бонус за задържане е необходим и пропорционален за задържането на целевия член на персонала.

147.Бонусът за задържане следва да се основава на специфични условия, които се различават от условията за изпълнение, прилагани за други части на променливото възнаграждение, и да включва условие за задържане и специфични условия за постигнати резултати. Специфичните условия за бонус за задържане следва да водят до целта за задържане (т.е. задържане на персонала в институцията за предварително определен период от време или до определено събитие). Специфичните условия за работа следва да включват условия, свързани с правния интерес от запазване на члена на персонала, и с поведението на персонала, и следва да бъдат съвместими с разпоредбите на точка 145. Бонусите за задържане не следва да водят до ситуация, при която общото променливо възнаграждение на служителя, състоящо се от променливо възнаграждение, свързано с изпълнението и бонусът за задържане, вече не са свързани с изпълнението на лицето, съответното бизнес звено и общото изпълнение на институцията, както се изисква съгласно член 92, параграф 2, буква ж), подточка ii) и член 94, параграф 1, буква а).

148.Бонусите за задържане не следва да се предоставят единствено за компенсиране на свързаното с изпълнение възнаграждение, което не е изплатено поради недостатъчно изпълнение или финансовото състояние на институцията.

149.Бонусите за задържане са променливи възнаграждения и следователно, ако се предоставят на идентифицирания персонал, трябва да отговарят на изискванията за променливо възнаграждение съгласно член 94 от Директива 2013/36/ЕС, включително максималното съотношение между променливото и постоянното възнаграждение, последващото изравняване на риска, плащането в инструменти, разсрочването, задържането, удържането и възстановяването на изплатени суми.

150.Бонусът за задържане трябва да бъде взет предвид при изчисляването на съотношението между променливото и постоянното възнаграждение като променливо възнаграждение. Независимо от факта, че бонусът за задържане ще бъде предоставен едва след края на периода на задържане, бонусът за задържане следва да бъде взет предвид при изчисляване на съотношението между променливите и постоянните елементи на възнаграждението по един от посочените по - долу методи:

• а. Бонусът за задържане се разделя на годишни суми за всяка година от периода на задържане, изчислени на линеен пропорционален принцип. Когато точната продължителност на периода на задържане не е известна предварително, институцията следва да определи и надлежно да документира период, като отчита състоянието и предприетите мерки, които обосновават изплащането на бонуса за задържане. Изчисляването на съотношението следва да се основава на определения срок; или
• б. Пълният размер на бонуса за задържане се взема предвид през годината, в която е изпълнено условието за задържане.

1. Преглед

1.1 Препратки

1.2 Идентифицирани изисквания

1.3 Свързани стандарти

2. Идентифицирани изисквания

3. Свързани стандарти

• EBA - Published by the European Banking Authority at https://www.eba.europa.eu/