6.3 Оценка на риска за клиента

Компетентните органи следва да оценяват риска за клиента, произтичащ от всички видове експозиции, включително задбалансовите експозиции: управлявани активи, държани пари на клиенти, защитени и управлявани активи и обработвани нареждания на клиенти. В съответствие с член 29, параграф 1 от Директива (ЕС) 2019/2034 те следва също така да разглеждат националното законодателство, уреждащо сегрегацията по отношение на парите на клиентите и наличието на застраховка за професионална отговорност за инвестиционния посредник като ефективен инструмент за управление на рисковете.

При оценката на риска за клиента компетентните органи следва да вземат предвид различните видове клиенти, както и естеството и сложността на дейностите на инвестиционния посредник по отношение на тези клиенти.

6.3.2 Оценка на присъщия риск за клиента

Чрез оценката на присъщия риск за клиента компетентните органи следва да определят основните движещи сили на риска за клиента на инвестиционния посредник, на които е равен К - фактора и да оценят значението на пруденциалното въздействие на този риск за инвестиционния посредник. Следователно оценката на присъщия риск за клиента трябва да бъде структурирана около следните основни стъпки:

• а) предварителна оценка;
• б) оценка на естеството и мащаба на услугите и дейностите по управление на клиентските активи, държане на клиентски пари, защита на клиентските активи и обработка на клиентски нареждания; и

59

• в) оценка на системите и процесите, свързани с тези дейности.

Компетентните органи следва да оценят риска за клиента при настоящи и бъдещи условия.

При необходимост компетентните органи следва също да проведат и по - детайлизирана оценка, евентуално на нивото на единични клиенти.

Предварителна оценка

За да определят обхвата на оценката на риска за клиента, компетентните органи следва първо да установят източниците на риск за клиента, на който инвестиционният посредник е или може да бъде изложен.

Компетентните органи следва да вземат под внимание най - малко следното:

• а) склонността към риск по отношение на риска за клиента, като се вземе предвид бизнес моделът на инвестиционния посредник;
• б) теглото на стойността на К - фактора за риск за клиента в сравнение с общия размер на К - фактора;
• в) прогнози за размера на К - фактора за риск за клиента, ако има такива;
• г) естеството, размера и състава на балансовите и задбалансовите позиции на инвестиционния посредник, свързани с клиента;
• д) ако има такива, разходите за оперативни загуби по клиентските сметки спрямо таксите.

Компетентните органи следва да извършат предварителния анализ, като вземат предвид промените в посочените по - горе показатели с течение на времето, за да си изградят информирано становище относно основните фактори на риска за клиента на инвестиционния посредник.

Управлявани активи (УА)

Компетентните органи следва да оценят риска от възникване на загуба за клиентите поради лошо управление на управляваните активи на клиента. Управляваните активи включват както активи при дискреционно управление на портфейли, така и недискреционни консултативни споразумения от текущо естество. Този риск може да възникне, наред с други източници, от нарушаване на условията на мандата, прекомерен ливъридж, прекомерна концентрация, активи, подложени на изцеждане на ликвидност, или неадекватна сложност на продукта по отношение на мандата.

Компетентните органи следва да се съсредоточат върху тези източници на присъщ риск, когато е уместно:

60

• а) сложността на мандатите, декларацията за инвестиционната политика (ДИП) или приложените стратегии;
• б) профили на клиентите (суверенни фондове, институционални инвеститори, корпоративни клиенти или физически лица) и толерантност към риска;
• в) класове активи на базисния портфейл;
• г) размера на управляваните активи.

Държани пари на клиенти (ДПК)

Компетентните органи следва да оценят риска от загуба на пари на клиента и от компенсиране на клиентите поради лошо управление на клиентските сметки от страна на инвестиционния посредник.

Компетентните органи следва да преценят дали парите на клиента се държат в съответствие с националното законодателство относно защитата на парите на клиента и дали могат да бъдат ясно разграничени от собствените парични средства на инвестиционния посредник.

Компетентните органи следва да се съсредоточат върху тези източници на присъщ риск, когато е уместно:

• а) вид сметка (депозит в търговска банка);
• б) споразумение за достъп на инвестиционни посредници до парите на клиентите;
• в) оторизирана инвестиционна политика за парите на клиента;
• г) „омнибус“ или отделни разделени сметки;
• д) проследяване на парите на клиента;
• е) сума на държаните пари на клиента и брой клиенти;
• ж) валути, използвани за деноминиране на клиентски сметки.

Защитени и управлявани активи (ЗУА)

Компетентните органи следва да оценят риска от възникване на загуба за клиентите и необходимостта да ги обезщетят поради лошо управление на защитените и управляваните от инвестиционния посредник активи.

Компетентните органи следва да се съсредоточат върху тези източници на присъщ риск, когато е уместно:

• а) повторно използване на държаните обезпечения;
• б) ликвидационни права върху активи;
• в) амортизация на обезпеченията; 61
• г) делегациите, които пристигат и напускат други финансови субекти;
• д) видове активи;
• е) операции или неизпълнение на операции за събития, свързани с активи (гласуване за общо събрание, плащане на купон, въпроси, свързани с правата).

Обработени клиентски нареждания (ОКН)

Компетентните органи следва да оценяват риска от оперативна загуба при обработката на клиентски нареждания. Този риск може да възникне от системни или човешки грешки, дължащи се на сложността на процесите, процедурите и информационните системи (включително използването на нови технологии), доколкото те могат да доведат до грешки, включително забавяния, неправилно определяне на спецификациите или нарушения на сигурността.

Компетентните органи следва да се съсредоточат върху тези източници на присъщ риск, когато е уместно:

• а) количество и сума на обработените клиентски нареждания;
• б) естество на базовите активи (извънборсови, повече или по - малко ликвидни...);
• в) видове и характеристики на поръчката (по блокове, фиксирана цена...);
• г) характеристики на предаване или изпълнение (електронна търговия или чрез глас...);
• д) процеси на предаване или изпълнение и организация (специализирани звена по клас активи, търговци на дребно, търговия за собствена сметка, достъп до пазара...).

6.3.3 Оценка на управлението и механизмите за контрол на риска за клиента

За да постигнат пълно разбиране на профила на инвестиционния посредник към риск за клиента, компетентните органи следва също да извършат преглед на рамката за управление на риска, лежаща в основата на дейността му. За тази цел компетентните органи следва да оценят следните елементи, когато е приложимо:

• а) инвестиционният посредник има стабилна, ясно формулирана и документирана стратегия за риска, която е надлежно потвърдена от управителния съвет и обхваща управлението на активи, управлението на паричните потоци в рамките на дружеството и управлението на активите, защитени и управлявани;
• б) инвестиционният посредник разполага с подходяща организационна рамка, за да гарантира ефективно предоставяне на услуги на клиентите с достатъчни (качествени и количествени) човешки и технически ресурси (фронт офис и бек офис, информационни системи);

62

• в) инвестиционният посредник разполага със силна и всеобхватна рамка за контрол (ефективност и независимост на контролните функции) и надеждни предпазни мерки за намаляване на своите рискове за клиентите в съответствие със стратегията за управление и склонността към поемане на риск;
• г) инвестиционният посредник има ясно определени политики и процедури за идентифициране, управление, измерване и контрол на оперативните рискове за клиентите;
• д) правата за достъп на дружеството до клиентските сметки са в съответствие с приложимите разпоредби.

6.3.4 Резюме на констатациите и оценка

След като извършат посочената по - горе оценка, компетентните органи следва да формират становище относно риска за клиента на инвестиционния посредник. Това становище следва да бъде отразено в обобщение на констатациите, придружено от рейтинг на риска въз основа на съображенията, посочени в таблица 5. Ако въз основа на съществеността на определени рискови фактори, компетентните органи решат да ги оценят и да им поставят рейтинг индивидуално, указанията в тази таблица следва да се прилагат по аналогия, доколкото е възможно.

Таблица 5. Надзорни съображения за определяне на рейтинг на риска за клиента

Рейтинг Съображения за адекватно на Становище на Съображения, свързани с управление и надзора присъщия риск