Вътрешно отчитане

Вътрешните системи на институциите за отчитане на риска следва да предоставят навременна, точна и изчерпателна информация относно тяхната експозиция към ЛРБП. Честотата на вътрешните отчети следва да бъде поне веднъж на тримесечие.

Вътрешните отчети следва да се представят на ръководния орган или неговите пълномощници с подходящи нива на обобщаване на информацията (по ниво на консолидация и валута) и да се преглеждат редовно. Отчетите следва да съдържат информация, насочена към конкретното ръководно ниво (напр. ръководен орган, висше ръководство) и към конкретната ситуация на институцията и икономическата среда.

Отчетите за ЛРБП следва да предоставят обобщена информация, както и достатъчно поддържаща информация, за да се позволи на ръководния орган или неговите пълномощници да оценят чувствителността на институцията към промени в пазарните условия и други важни рискови фактори. Съдържанието на отчетите следва да отразява промените в рисковия профил на институцията и в икономическата среда и да сравнява текущата експозиция с позволените лимити.

Отчетите за ЛРБП следва редовно да включват резултатите от прегледите и одитите на модела, както и сравнения на миналите прогнози или рискови оценки със случилите се стойности, за да се разпознаят потенциалните недостатъци на моделирането. По - специално институциите следва да оценяват моделираните загуби от предплащания спрямо реализираните исторически загуби. Портфейлите, които могат да бъдат засегнати от значителни движения в оценката по пазарна стойност, следва да бъдат ясно установени, а въздействието следва да бъде следено в рамките на УИС на институцията и да подлежи на наблюдение като при другите портфейли с експозиция към пазарен риск.

Макар че видовете отчети, изготвяни за ръководния орган или неговите пълномощници, варират в зависимост от състава на портфейла на институцията, те следва да включват, като се вземат предвид точки 65 и 66, следното:

• (а) кратко изложение на обобщените експозиции към ЛРБП на институцията, включително информация относно експозициите към риска от несъответствие, базисния и опционния риск. Следва да бъдат установени и обяснени активите, пасивите, паричните потоци и стратегиите, които определят нивото и посоката на ЛРБП.
• (б) отчети, показващи спазването от институцията на политиките и лимитите.
• (в) ключови допускания и параметри в моделирането, като характеристики на безсрочните депозити (БД), предсрочни погасявания по кредити с фиксирана лихва, предсрочни тегления на срочни депозити, усвояване на ангажименти, обобщаване на позиции по валута и третиране на търговски маржове.
• (г) данни за въздействието на ключовите допускания в моделирането, направени за измерителите за ЛРБП, включително промени в допусканията при различни сценарии за лихвените проценти.
• (д) подробна информация за въздействието на лихвените деривати върху измерителите за ЛРБП.
• (е) данни за въздействието на инструментите по справедливата стойност, включително активите и пасивите от ниво 3, върху измерителите за ЛРБП.
• (ж) резултатите от стрес тестовете, както е посочено в раздел 4.3.4, шоковете, посочени в раздел 4.3.3, надзорните тестове за отклонения, посочени в член 98, параграф 5 от Директива 2013/36/ЕС и оценките на чувствителността към ключови допускания и параметри; и
• (з) обобщение на прегледите на политиките, процедурите и адекватността на системата за измерване на ЛРБП, включително всички становища на вътрешни и външни одитори или други еквивалентни външни страни (като например консултанти).

Въз основа на тези отчети ръководният орган или неговите пълномощници следва да могат да оценят чувствителността на институцията към промени в пазарните условия и други важни рискови фактори, по - специално по отношение на портфейлите, които потенциално биха били засегнати от значителни движения в оценката по пазарна стойност.

Вътрешната система за измерване на риска следва да генерира отчети във формат, който позволява на различните нива на управление на институцията да разбират лесно отчетите и своевременно да вземат подходящи решения. Отчетите следва да представляват основата за редовно наблюдение на това дали институцията работи в съответствие със стратегията си и лимитите за лихвен риск, които е приела.