4.2 Установяване и управление на ЛРБП

Институциите следва да вземат предвид всички чувствителни към лихвения процент инструменти в банковия портфейл в контекста на оценката и управлението на експозициите към ЛРБП, включително активи, пасиви, лихвени деривати, нелихвени деривати, свързани с лихвени проценти и други задбалансови позиции (като ангажименти за отпускане на кредити).

Институцията следва да разглежда необслужваните експозиции⁶ (нетно от провизии) като чувствителни към лихвения процент инструменти, отразяващи очакваните парични потоци и тяхното разпределение във времето.

⁶ Необслужваните експозиции, както са определени в Приложение V от Регламент (ЕС) 680/2014.

Без да се засяга точка 10, малкият търговски портфейл съгласно определението в член 94, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013 се включва, освен ако неговият лихвен риск не е обхванат в друг измерител на риска.

4.2.2 Установяване, изчисляване и разпределение на капитала за целите на ЛРБП

При оценката на размера, вида и разпределението на вътрешен капитал в съответствие с член 73 от Директива 2013/36/ЕС институциите следва да базират приноса на ЛРБП към цялостната вътрешна оценка на капитала върху резултатите от вътрешната система за измерване на институцията, като вземат предвид ключовите допускания и рисковите лимити. Цялостното ниво на капитала следва да бъде съизмеримо с действително измереното ниво на риска за институцията (включително за ЛРБП) и нейния рисков апетит и да бъде надлежно документирано в отчета й относно процеса на вътрешен анализ на адекватността на капитала (отчет за ВААК).

Институциите следва да покажат, че техният вътрешен капитал е съизмерим с нивото на ЛРБП, като вземат предвид въздействието върху вътрешния капитал на потенциалните промени в измерителите за икономическата стойност и бъдещите такива за нетния лихвен доход при промени в пазарната стойност, произтичащи от промени в лихвените проценти. Институциите следва да оценяват измерителите за риск, свързан с ЛРБП при определянето на вътрешния си капитал, като отбелязват по - специално, че измерителите за ЛРБП обхващат риска по допълващ се начин (напр. като се вземат предвид ЛРБП от различен времеви хоризонт). От институциите не се очаква да отчитат двойно своя вътрешен капитал за ИС и мерките за нетния лихвен доход при промени в пазарната стойност, но въпреки това в методологията за разпределението на вътрешния капитал следва да се вземат предвид както измерителите за риска, свързан с ЛРБП, така и изрично да се оцени потенциалното им въздействие върху вътрешния капитал.

В своя вътрешен анализ на адекватността на капитала (ВААК), изискван за ЛРБП, институциите следва да разгледат:

• (а) вътрешния капитал, държан за рискове, свързани с икономическата стойност, които могат да възникнат от неблагоприятни движения на лихвените проценти; и
• (б) необходимостта от вътрешен капитал, възникваща от влиянието на промените в лихвените проценти върху бъдещия капацитет за генериране на нетен лихвен доход при промени в пазарната стойност и произтичащите от нея последици за вътрешните нива на капиталови буфери.

Институциите не следва да разчитат единствено на надзорните оценки на капиталовата адекватност за ЛРБП или на резултатите от надзорния тест за отклонения, а следва да разработят и използват свои методологии за разпределение на капитала въз основа на своя рисков апетит, ниво на риска и политики за управление на риска. При определянето на подходящото ниво на капитала институциите следва да вземат предвид размера и качеството на необходимия капитал.

Оценките на капиталовата адекватност за ЛРБП следва да вземат предвид следното:

• (а) размера и срочността на вътрешните лимити за експозициите към ЛРБП и дали тези лимити се достигат в момента на изчислението на капитала;
• (б) очакваната цена за хеджирането на откритите позиции, които се планират с цел възползване от вътрешните прогнози за бъдещите нива на лихвените проценти;
• (в) чувствителност на вътрешните измерители за ЛРБП към ключови или несъвършени допускания при моделирането;
• (г) въздействието на шоковите и стрес сценарии върху позиции, оценени с различни индекси на лихвения процент (базисен риск);
• (д) въздействието върху икономическата стойност и нетния лихвен доход при промени в пазарната стойност на несъчетани позиции в различни валути;
• (е) въздействието върху непризнатите загуби и непризнатите печалби;
• (ж) разпределението на капитала спрямо рисковете на юридическите лица, включени в пруденциалния параметър на консолидация на групата, в допълнение към адекватността на цялостния капитал на консолидирана основа;
• (з) факторите на базисния риск;
• (и) обстоятелствата, при които риска може да се материализира.

Резултатите от капиталовата адекватност за ЛРБП следва да бъдат взети предвид във ВААК на институцията и да се отразят при оценката на капитала по бизнес линии.

За калибриране на размера на вътрешния капитал, който следва да бъде поддържан за ЛРБП, институциите следва да използват система за измерване и набор от шокови и стрес сценарии, адаптирани към рисковия профил на институцията, за да определят количествено потенциалния мащаб на всички въздействия на ЛРБП при неблагоприятни условия.

Институции, които ползват модели за вътрешен капитал, следва да осигурят правилното отчитане на заделения вътрешен капитал за ЛРБП в цялостното разпределение на вътрешен капитал, както и документирането на всички допускания относно диверсификацията, проверката на тяхната надеждност и стабилност чрез исторически данни, подходящи за съответната институция и за пазарите, в които оперира. Разходите за вътрешен капитал може да се разпределят обратно по бизнес звена и продукти, за да се осигури правилното разбиране на цялостните разходи на основните бизнес звена или продукти от отговорните лица за тяхното управление.

При преценката дали следва да се задели вътрешен капитал за ЛРБП към измерителите за нетния лихвен доход при промени в пазарната стойност, институциите следва да вземат предвид следното:

• (а) относителната важност на нетния лихвен доход за общия нетен приход и съответно влиянието на значителни колебания в нетния лихвен доход от година на година.
• (б) действителните нива на нетния лихвен доход, постижими при различни сценарии (т.е. степента, до която маржовете са достатъчно големи, за да поемат колебанията, произтичащи от лихвени позиции и промени в цената на пасивите).
• (в) потенциала за действителни загуби, претърпени при неблагоприятни условия или в резултат от структурни промени в пазарната среда, напр. при които може да е необходимо ликвидиране на позициите, предназначени за дългосрочна инвестиция, за да се стабилизират измерителите за нетния лихвен доход при промени в пазарната стойност.
• (г) относителната важност на чувствителните към лихвения процент инструменти (включително лихвени деривати) извън търговския портфейл, с потенциално въздействие показано или в отчета за приходите и разходите или директно в капитала (напр. чрез друг всеобхватен доход).
• (д) колебанията на измерителите за нетния лихвен доход при промени в пазарната стойност, големината и стабилността на потоците на измерителите за нетния лихвен доход при промени в пазарната стойност и нивото на дохода, необходимо за генериране и поддържане на нормални бизнес операции. Институциите с високо ниво на ЛРБП, което би могло, при достоверен набор от пазарни сценарии, да доведе до загуби, ограничаване на обичайното разпределение на дивиденти или намаление на бизнес операциите, следва да осигурят достатъчно капитал, за да могат да понесат неблагоприятното въздействие от тези сценарии.

Институциите следва да обмислят корекции на вътрешните капиталови буфери, когато резултатите от стрес тестовете подчертават потенциала за намалени измерители за нетния лихвен доход при промени в пазарната стойност (и съответно намален капацитет за генериране на капитал) при стрес сценарии. 4.2.3 Стратегия за управление на ЛРБП

Стратегията за ЛРБП на институцията, включително рисковия апетит за ЛРБП и редуцирането на ЛРБП, следва да бъде част от цялостната стратегия, по - специално стратегическите цели и рисковите цели, които ръководният орган трябва да одобри, както е посочено в подпараграф 2, буква а) от член 88, параграф 1 от Директива 2013/36/ЕС.

Рисковият апетит за ЛРБП на институцията следва да бъде изразен като ниво на приемливото въздействие на колебанията в лихвените проценти върху мерките за ЛРБП и да се отрази в лимитите. Институциите със значителни експозиции към риск от несъответствие, базисен риск или опционен риск следва да определят своя рисков апетит по отношение на всеки от тези съществени подвидове ЛРБП.

Цялостната стратегия за ЛРБП следва също така да включва решение до каква степен бизнес моделът разчита на генериране на нетен лихвен доход от „яздене на кривата на доходността“, т.е. финансиране на активи със сравнително дълъг период на преоценка с пасиви със сравнително кратък период на преоценка. Където бизнес моделът разчита в голяма степен на този източник на нетен лихвен доход, ръководният орган следва да обясни своята стратегия за ЛРБП и как планира да преживее периоди на плоска или обратна крива на доходността.

Институциите следва надлежно да оценят предложенията за използване на нови продукти или участие в нови дейности, поемане на риск или стратегии за хеджиране, преди придобиването или въвеждането им, за да осигурят установяването на ресурсите, необходими за стабилно и ефективно управление на ЛРБП на продукта или дейността, както и съответствието на предложените дейности с цялостния рисков апетит на институцията и създаването на процедури за установяване, измерване, наблюдение и контрол на рисковете за предложения продукт или дейност. Следва да се осигури добро познаване на характеристиките за ЛРБП на тези нови продукти и дейности.

Институциите, използващи дериватни инструменти за редуцирането на експозиции към ЛРБП, следва да притежават необходимите познания и експертиза. Всяка институция следва да покаже, че разбира последиците от хеджиране с лихвени деривати.

Институциите, които използват модели на клиентско поведение като входни данни за измерването на своя ЛРБП, следва да разполагат с необходимите знания и опит. Всяка институция следва да може да демонстрира, че разбира последствията от моделирането на поведението на своята клиентска база.

При вземане на решения относно дейности по хеджиране, институциите следва да са наясно с ефектите от счетоводните политики, но счетоводното третиране не следва да е определящо по отношение на техния подход при управление на риска.

Консолидиращите институции следва да осигурят последователността на системите и процесите за вътрешно управление за ЛРБП, както и правилното им интегриране на консолидирана и подконсолидирана основа.

4.2.4 Отговорности и рамка за управление на риска, свързани с ЛРБП

За да разполагат със системи за вътрешно управление в съответствие с членове 74 и 88 от Директива 2013/36/ЕС, институциите следва да осигурят следното по отношение на ЛРБП:

• (а) че техният ръководен орган носи крайната отговорност за наблюдението на рамката за управление на ЛРБП, рамката за рисковия апетит на институцията и размерите, видовете и разпределението на вътрешен капитал, за да се обхванат рисковете по подходящ начин. Ръководният орган следва да определя цялостната стратегия на институцията за ЛРБП и да одобрява съответните политики и процеси. Въпреки това ръководният орган може да делегира наблюдението и управлението на ЛРБП на висшето ръководство, отделни експерти или комитет за управление на активите и пасивите при условията, допълнително уточнени в точка 42.
• (б) че разполагат с рамка за управление на ЛРБП, която установява ясни линии на отговорности и се състои от система от лимити, както и политики, процеси и механизми за вътрешен контрол, включително редовни независими прегледи и оценки на ефективността на рамката.
• (в) че системите, процесите и механизмите, посочени за оценката на ЛРБП, са всеобхватни и пропорционални на естеството, мащаба и сложността на рисковете, присъщи на бизнес модела и дейностите на институцията.

Ръководният орган следва по - специално да бъде отговорен за следното:

• (а) да разбира естеството и нивото на експозицията към ЛРБП. Ръководният орган следва да осигури наличието на ясни насоки относно рисковия апетит за ЛРБП по отношение на бизнес стратегиите на институцията.
• (б) да се увери, че се предприемат подходящи действия за установяване, измерване, наблюдение и контрол на ЛРБП, които са в съответствие с одобрените стратегии и политики. В това отношение ръководният орган или неговите пълномощници са отговорни да определят:
• i. подходящи лимити за ЛРБП, включително определянето на конкретни процедури и одобрения, необходими за изключенията, и да осигурят спазването на тези лимити;
• ii. системи и стандарти за измерване на ЛРБП, оценяване на позиции и измерване на резултатите, включително процедури за актуализиране на шокове, параметрите и стрес сценариите за лихвените проценти и ключовите основни допускания, определящи анализа на ЛРБП на институцията;
• iii. изчерпателен процес за отчитане и преглед на ЛРБП; и
• iv. ефективни механизми за вътрешен контрол и управленски информационни системи (УИС).
• (в) да одобрява основните инициативи за хеджиране или поемане на риск преди прилагането им. Позициите, свързани с вътрешно прехвърляне на риск между банковия и търговския портфейл, следва да бъдат правилно документирани.
• (г) да отговаря за контрола върху одобряването, приложението и прегледа на политиките за управление, процедурите и лимитите за ЛРБП. Нивото и промените в експозицията на институцията към ЛРБП следва да се съобщава редовно на ръководния орган (поне на всяко тримесечие).
• (д) да гарантира, че утвърждаването на методите за измерване на ЛРБП и оценката на съответстващия риск, свързан с модела, се включват в официален процес за поддържане на политики, който следва да бъде преглеждан и одобряван от ръководния орган или негови пълномощници.
• (е) да разбира и оценява дейността на своите пълномощници при наблюдението и контрола на ЛРБП в съответствие с политиките, одобрени от ръководния орган, на основата на редовни прегледи на навременна и достатъчно подробна информация.
• (ж) да разбира последствията от стратегията за ЛРБП на институцията и потенциалната им връзка с пазара, ликвидността, кредитния и операционния риск, но без да се изисква всички членове на ръководния орган да бъдат експерти в областта. Някои от членовете следва да имат достатъчно технически познания, за да поставят въпроси и да направят критичен преглед на отчетите, изготвени за ръководния орган. Институцията следва да гарантира, че членовете на ръководния орган са отговорни за гарантиране, че висшето ръководство разполага с необходимата компетентност, за да разбира ЛРБП, и че управлението на ЛРБП се осигурява с адекватни ресурси.

Институциите следва, за всяко упълномощаване, да имат системи и процедури за упълномощаване от страна на ръководния орган на наблюдението или управлението на ЛРБП, включително, но без да се ограничава до следното:

• (а) лицата или комитетите, на които са упълномощени отговорности на ръководния орган за разработване на политики и практики за ЛРБП, като висше ръководство, отделни експерти или КУАП, следва да бъдат установени и да имат цели, ясно зададени от ръководния орган.
• (б) ръководният орган следва да се увери, че има адекватно разделение на отговорностите в процеса за управление на риска за ЛРБП. Функциите за установяване, измерване, наблюдение и контрол на ЛРБП следва да имат ясно определени отговорности, следва да са независими от функциите за поемане на риск относно ЛРБП и следва да докладват експозициите към ЛРБП директно на ръководния орган или неговите пълномощници.
• (в) институцията следва да се увери, че пълномощниците на ръководния орган имат ясни линии на правомощия над звената, отговорни за поемането на риск относно ЛРБП. Каналът за комуникация за предаване на нарежданията на пълномощниците към тези звена следва да е ясен.
• (г) ръководният орган следва да се увери, че структурата на институцията позволява на неговите пълномощници да изпълняват своите отговорности и спомага за ефективен процес за вземане на решения и управление. В това отношение КУАП или неговия еквивалент следва да се среща редовно и неговият състав следва да включва всички основни отдели, свързани с ЛРБП. Ръководният орган следва да насърчава обсъжданията относно процеса за управление на ЛРБП, както между членовете и пълномощниците му, така и между пълномощниците му и другите служители в институцията. Ръководният орган следва също да се увери, че редовната комуникация между звената за управление на риска и за стратегическо планиране спомага за наблюдението на риска, произтичащ от бъдещи дейности.

4.2.5 Рисков апетит и политика за лимитите за ЛРБП

Институциите следва да определят своя рисков апетит за ЛРБП по отношение на риска в измерителите за ЛРБП, и по - специално:

• (а) институциите следва да имат ясно определени изявления относно рисковия апетит, одобрени от техния ръководен орган и въведени чрез изчерпателна рамка за рисковия апетит, т.е. политики и процедури за ограничаване и контрол на ЛРБП.
• (б) техните рамки за рисков апетит към риска следва:
• a. да очертаят упълномощените правомощия, линиите на отговорности и отчетност по отношение на управленските решения за ЛРБП; и
• б) да изброят разрешените инструменти, стратегиите за хеджиране и възможностите за поемане на риск, свързани с ЛРБП.
• (в) при определянето на рисковия апетит институциите следва да вземат предвид риска за нетния лихвен доход, който може да възникне като последствие от счетоводното третиране на транзакциите извън търговския портфейл. Рискът не може да се ограничава само до лихвен доход и разходи: ефектите от промените в лихвените проценти върху пазарната стойност на инструментите, които, в зависимост от счетоводното третиране, са отразени или чрез отчета за приходите и разходите или директно в капитала (чрез друг всеобхватен доход), следва да бъдат взети предвид поотделно. Институциите следва по - специално да обърнат внимание на въздействието, свързано с вградените опции в инструментите, отчитани по справедлива стойност, при текущи шокови и стрес сценарии на лихвения процент. Институциите следва също да вземат предвид потенциалното въздействие върху отчета за приходите и разходите от хеджиращи лихвени деривати, ако тяхната ефективност е била намалена от промени в лихвените проценти.

Институциите следва да приложат лимити, насочени към поддържането на експозициите към ЛРБП в съответствие с техния рисков апетит и с техния цялостен подход за измерването на ЛРБП, и по - специално следното:

• (а) съвкупни рискови лимити, които ясно определят размера на ЛРБП, допустим за ръководния орган, следва да се прилагат на консолидирана основа и, където е относимо, на нивото на отделните дъщерни дружества.
• (б) лимитите могат да бъдат свързани с конкретни сценарии на промяна в лихвените проценти и срочната структура, като тяхното увеличение или намаление или промяна във формата на кривата на доходността. Движенията на лихвените проценти, използвани при разработването на тези лимити, следва да представят достатъчно добре неблагоприятни шокови и стресови ситуации, като вземат предвид историческата променливост на лихвените проценти и времето, необходимо на ръководството да редуцира тези рискови експозиции.
• (в) Политиката за лимитите следва да се прилага спрямо естеството, размера, сложността и капиталовата адекватност на институцията, както и спрямо способността й за измерване и управление на риска.
• (г) В зависимост от естеството на дейностите и бизнес модела на институцията могат да бъдат определени и подлимити за отделни бизнес звена, портфейли, видове инструменти, конкретни инструменти и съществени подвидове ЛРБП, като например риск от несъответствие, базисен и опционен риск.
• (д) Следва да бъдат въведени системи за гарантиране, че позициите, които надвишават или има вероятност да надвишат лимитите, определени от ръководния орган или неговите пълномощници, получават подходящо управленско внимание и се поставят пред ръководството без забавяне. Следва да има ясна политика относно това кой трябва да бъде уведомен, как се извършва комуникацията и действията, които трябва да бъдат предприети в отговор.
• (е) Отчитането на рисковите измерители към ръководния орган и неговите пълномощници следва да се извършва поне с тримесечна периодичност и следва да се сравняват текущите експозиции с позволените лимити.

Следва да бъде въведена рамка за наблюдение на развитието на стратегиите за хеджиране, които разчитат на инструменти като деривати, и за контролиране на рисковете за пазарната стойност на инструментите, които се отчитат по справедлива стойност.

4.2.6 Рискови политики, процеси и контрол върху ЛРБП

Политики и процеси за риска

Вътрешни контроли

Информационни системи за ЛРБП и качество на данните

Вътрешно отчитане

Управление на модела