5.7 Наблюдение

Институциите следва да наблюдават ЕСУ рисковете посредством ефективни вътрешни рамки за докладване, чрез които се предават подходяща информация и обобщени данни на висшето ръководство и на ръководния орган, например чрез интегриране на ЕСУ рисковете в регулярните рискови доклади или под формата на информационни табла, съдържащи показатели, които подпомагат ефективния контрол .

Институциите следва непрекъснато да наблюдават ЕСУ рисковете и да гарантират, че поддържат цялостен поглед, който адекватно обхваща естеството, размера и сложността на дейностите им, както и — за най - важните портфейли, определени въз основа на оценката на съществеността — оценка на портфейла им за тяхната уязвимост към ЕСУ рискове. Освен това институциите следва да извършват детайлно и често наблюдение на контрагентите, експозициите и портфейлите, чиято оценка показва, че са изложени на ЕСУ рискове в съществена степен, включително чрез включване на съображенията за ЕСУ рисковете в процеса на наблюдение на кредитния риск по отношение на контрагентите на дребно и в регулярните прегледи на кредитите за средни и големи контрагенти и/или чрез увеличаване на честотата и задълбочеността на тези прегледи поради ЕСУ рискове.

Институциите следва да определят показатели и прагове за ранно предупреждение и следва да разполагат с процедури за ескалиране на сигналите, отклоненията и нарушенията и за предприемане на коригиращи и/или смекчаващи последиците действия в случай на превишаване на лимитите, включително чрез адаптиране на бизнес стратегията и инструментите за управление на риска.

Институциите следва да наблюдават набор от ретроспективни и ориентирани към бъдещето показатели и показатели за ЕСУ риска. Големите институции следва да наблюдават най - малко следните показатели:

• а) Размер и дял на експозициите и приходите (лихви, такси и комисиони), произтичащи от делови взаимоотношения с контрагенти, работещи в сектори, които допринасят в голяма степен за изменението на климата, в съответствие със съображение 6 от Делегиран регламент (ЕС) 2020/1818 на Комисията, т.е. секторите, изброени в раздели от А до З и раздел Л от приложение I към Регламент (ЕО) № 1893/2006.

Институциите следва да използват възможно най - подробна секторна диференциация. По - специално, степента на детайлност следва да им дава възможност да наблюдават размера и дела на експозициите и приходите, произтичащи от взаимоотношенията с конкретни контрагенти, като например субекти от сектора на изкопаемите горива и/или дружества, изключени от бенчмарковете на ЕС, съответстващи на Парижкото споразумение¹⁷ .

• б) Показатели за съответствие на портфейла, които показват на секторно равнище степента, в която експозициите и производствените мощности, управлявани от клиентите, са или се очаква да бъдат (не)съответстващи на пътя, съгласуван с приложимата правна и регулаторна цел в областта на климата, като например постигане на нулеви нетни емисии на ПГ до 2050 г., въз основа на показателите за съответствие, които са от значение за избраните сектори, и като се използват методите, описани в раздел 4.2.3, буква б).

Институциите следва да допълнят тези показатели с информация, свързана с оценката на потенциалното въздействие на финансовия риск в резултат на несъответствията.

• в) Финансирани емисии на парникови газове с разбивка по емисии от обхват 1, обхват 2 и обхват 3 като абсолютна стойност и, когато е приложимо, като стойност на интензитета спрямо единици продукция или приходи, разделени по сектори, като се използва възможно най - подробна секторна диференциация и поне за избрани сектори, определени въз основа на оценката на съществеността.

Институциите следва да допълнят тези показатели с качествена или количествена информация и критерии, които подкрепят тълкуването на развитието им във времето, включително например временно увеличение поради предоставянето на финансиране за прехода на контрагенти с висок интензитет на ПГ и установяване на основните фактори за промените в емисиите.

Примери за методики или бази данни, които могат да подпомагат институциите при изчисляването на тези показатели, са Глобалният стандарт за отчитане и докладване на емисиите на парникови газове във финансовия сектор, разработен от Партньорството за финансови институции, отчитащи въглеродни емисии, и Проектът за оповестяване на информация за въглеродните емисии.

• г) Равнището на напредъка, постигнат при изпълнението на ключовите финансови стратегии, определени от институцията, за да се гарантира нейната устойчивост към ЕСУ рискове и готовност за преход към по - устойчива икономика, напр. чрез наблюдение на финансовите потоци към финансови активи или контрагенти, които имат общ набор от характеристики, свързани с целите или рисковия апетит на институцията по отношение на ЕСУ рисковете.
• д) Показатели за взаимодействие на клиентите, които предоставят информация за:
• i. процента на контрагентите, за които е извършена оценка на ЕСУ рисковете, както и по отношение на стратегиите им за преход и плановете за преход, когато има такива, както и съгласуваността им с целите на институцията, като се уточнява обхватът на избраните сектори, продукти и бизнес линии, включени в тези оценки;
• ii. резултатите и заключенията от този ангажимент, като например положителните (или всяка подкласификация в рамките на тази категория) или отрицателните (или всяка подкласификация в рамките на тази категория) оценки на адаптивността и устойчивостта на тези контрагенти към прехода към устойчива икономика, напредъкът в постигането на съответствие с целите и задачите на институцията и последващите действия, предприети от институцията.
• е) Разбивка на портфейлите, обезпечени с недвижими имоти, според равнището на енергийна ефективност на обезпечението.
• ж) Съотношението на финансирането на технологии за нисковъглеродни енергийни доставки по отношение на финансирането на технологии за енергийни доставки от изкопаеми горива.
• з) Съотношението на екологично устойчивите експозиции, чрез които се финансират дейности, които допринасят или дават възможност за постигане на екологичната цел за намаляване на последиците от изменението на климата, посочена в член 9, буква а) от Регламент (ЕС) 2020/852¹⁸ по отношение на експозициите с интензивно използване на ПГ.
• и) Равнищата на физическия риск, на който е изложена институцията, и въздействието им върху финансовите рискове, като се разгледат няколко сценария и всички опасности, свързани с дейността на институцията, допълнени с информация за постигнатия напредък в прилагането на мерките за редуциране на риска.
• й) Мерки за риск от концентрация, свързани с физически рискови фактори (напр. измерване на експозиции и/или обезпечения в райони с висок риск от наводнения, райони с недостиг на вода или горски пожари) и рискови фактори, свързани с риска от прехода (напр. експозиции към сектори с повишен риск от прехода), като се използва достатъчно подробно географско разделение на експозициите.
• к) Размер на историческите загуби, свързани с ЕСУ рискове, и, въз основа на сценарийните методи, прогнозната(ите) оценка(и) на рисковите експозиции и потенциалните бъдещи финансови загуби, свързани с ЕСУ рискове.
• л) Мярка за репутационен риск, произтичащ от ЕСУ фактори, с която се проследява как регулирането, комуникацията, ангажиментите или публичните противоречия по отношение на текущите и бъдещите бизнес линии, оказват пряко или непряко въздействие върху институцията, като се вземат предвид взаимодействията с операционния риск и стратегическите рискове и рисковете, свързани с бизнес модела, като например загуба на бизнес възможности или стратегически партньорства.
• м) Всички свързани с ЕСУ фактори съдебни искове, в които институцията е участвала, участва или може да участва, въз основа на наличната информация.
• н) Състоянието на изграждането на капацитет, свързан с ЕСУ рисковете, като например процента на служителите, които са получили специално обучение.
• о) Показатели, свързани с фактори, които не са свързани с климата, като зависимости на ниво портфейл и въздействие върху екосистемните услуги, или експозиции към контрагенти със съществени зависимости или отрицателно въздействие върху биологичното разнообразие, като се взема предвид както секторната информация, така и информацията за географското местоположение.
• п) Напредък спрямо всички цели на институцията, определени във връзка с ЕСУ рисковете и ЕСУ целите, включително като част от плана на институцията, посочен в раздел 6, или като част от други ангажименти за устойчивост, поети от институцията.

¹⁷ В съответствие с член 12, параграф 1, букви г) — ж) и член 12, параграф 2 от Регламента относно стандарти за бенчмарковете за климатичен преход.

¹⁸ Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2020 г. за създаване на рамка за улесняване на устойчивите инвестиции и за изменение на Регламент (ЕС) 2019/2088 (ОВ L 198, 22.6.2020 г., стp. 13).

Малките и несложни институции и другите институции, които не са големи следва да наблюдават редица показатели, включени в точка 81, които са избрани въз основа на резултатите от извършената от тях оценка на съществеността, и да предприемат стъпки за разширяване на списъка с наблюдаваните показатели в течение на времето.

Институциите следва да разполагат с ясни и добре документирани методики за своите показатели за наблюдение. Когато първоначално липсват данни, необходими за изчисляване на показателите, институциите следва да прилагат стъпките, посочени в точки 26, 27 и 29.