8.6. Сравнителен анализ и определяне на количествени изисквания за ликвидност и финансиране

За да подпомогнат определянето на оценка на адекватността на ликвидността и финансирането, както и за да калибрират конкретни количествени изисквания, когато това се счете за потенциално необходимо (например някоя от количествените мерки, посочени в таблица 18 по - горе), компетентните органи следва да разгледат надзорните сравнителни показатели за ликвидност и финансиране като количествени инструменти. Те трябва да се използват, за да осигурят разумен, последователен, прозрачен и сравним базов показател, с който да изчислят и сравнят специални количествени изисквания за ликвидност за институциите с подобни бизнес модели и рискови профили. При разработването на надзорни сравнителни показатели компетентните органи следва да използват надзорната оценка на рисковете за ликвидността и финансирането, както и резултатите от надзорните стрес тестове за ликвидност.

Компетентните органи следва да използват най - подходящия сравнителен показател за бизнес модела на институцията, като прилагат собствена преценка по отношение на резултатите от сравнението, за да отчетат, когато е необходимо, специфичните за бизнес модела съображения. Когато компетентните органи вземат предвид надзорните сравнителни показатели за определяне на специалните изисквания за ликвидност, те трябва да обяснят на институцията основната причина и общите основни принципи, стоящи зад сравнителните показатели.

Компетентните органи следва да оценят уместността на всички сравнителни показатели, приложени спрямо институциите и постоянно да ги преглеждат и актуализират в светлината на натрупания опит от тяхното използване.

Ключов принос към сравнителните показатели на компетентните органи за количествено определяне на специални количествени изисквания за ликвидност или финансиране ще имат данните, събрани чрез отчетността към надзорния орган съгласно член 415 от Регламент (ЕС) № 575/2013 за ликвидността и стабилното финансиране на индивидуална и консолидирана основа и за допълнителните показатели за наблюдение на ликвидността.

Следват няколко примера за възможни подходи:

• а. Пример 1: Институция с първоначален ликвиден буфер от 1 200 млн. EUR кумулативни

потоци паднат под изходящите потоци. Резултатът е, че при определените условия на стрес институцията ще бъде в състояние да оцелее четири месеца и половина, което е по - дълго от минималния период на оцеляване, определен от надзорните органи (в този пример — три месеца); Таблица 19. Илюстративен пример за сравнителен показател за количествено определяне на ликвидността

О Р

Н

Л И

• б. Пример 2: Надзорният минимален период на оцеляване е определен на три месеца. Алтернативна мярка за определяне на минималния период на оцеляване, която може също да отговори на надзорните притеснения, че недостигът между входящите и изходящите потоци е твърде висок, е да се определи таван на изходящите потоци. На

представен с черна хоризонтална линия. Институцията е длъжна да намали своите изходящи потоци до ниво под тавана. Таванът може да се определя за една или повече времеви групи и за нетните изходящи потоци (след корекция на входящите потоци) или брутните изходящи потоци. Алтернативата, изразяваща се в добавяне на изискване за буфер вместо това, е представена в третата колона.

Фигура 5. Илюстративен пример за определяне на специални количествени изисквания

Добавяне на буфер срещу таван на изходящите потоци

<30 Д 31—90 Д Ликвиден буфер

Когато компетентните органи не са разработили свой собствен базов показател за количествено определяне на специални количествени изисквания за ликвидност, те може да приложат базов показател, като използват следните стъпки, особено в случай на ликвиден риск:

• а. извършване на сравнителен анализ, в условия на стрес, на нетните изходящи парични потоци и допустимите ликвидни активи в рамките на определен времеви хоризонт: до един месец (включително за един ден), от един месец до три месеца и от три месеца до една година; за тази цел компетентните органи следва да предвиждат нетни изходящи потоци (брутни изходящи и входящи потоци);
• б. капацитет за генериране на ликвидност в различните падежни съвкупности, като се отчетат условията на стрес (например разумна оценка при стрес допускания за ликвидни активи срещу текуща оценка при нормални условия и след процентни намаления), като изградят стрес падежна таблица за следващата година;
• в. оценка на периода на оцеляване на институцията въз основа на оценката на стрес падежната таблица;
• г. определяне на искания/надзорния минимален период на оцеляване, като се вземе предвид рисковият профил на институцията и пазарните и макроикономическите условия;
• д. ако исканият/надзорният минимален период на оцеляване е по - дълъг от настоящия период на оцеляване на институцията, компетентните органи може да изчислят допълнителни суми на ликвидни активи (допълнителни ликвидни буфери), които следва да се държат от институцията с цел удължаване на нейния период на оцеляване до необходимия минимум.

Изразяване на специални количествени изисквания за ликвидност и финансиране

За да формулират специфичните количествени изисквания за ликвидност, компетентните органи следва да използват един от следните подходи, освен ако друг подход не се счита за по - подходящ при конкретни обстоятелства:

• а. Подход 1 — да изискат ликвидно покритие, по - високо от регулаторния минимум, с такъв размер, че установените недостатъци да бъдат смекчени в достатъчна степен.
• б. Подход 2 — да изискат минимален период на оцеляване с такава продължителност, че установените недостатъци да са намалени в достатъчна степен; периодът на оцеляване може да бъде зададен директно, като изискване, или непряко, чрез определяне на таван на сумата на изходящите потоци през съответните разглеждани времеви групи; компетентните органи може да изискат различни видове ликвидни активи (напр. активи, допустими за централните банки) за покриване на рисковете, които не са (адекватно) обхванати от ОЛП.
• в. Подход 3 — да изискат минимална обща сума от ликвидни активи или капацитет за генериране на ликвидност, като минимална обща сума или като минимална сума, надвишаваща приложимия регулаторен минимум, с такъв размер, че установените недостатъци са намалени в достатъчна степен; компетентните органи може да определят изисквания за състава на ликвидните активи, включително оперативни изисквания (напр. директна конвертируемост в парични средства или депозиране на ликвидни активи в централната банка).

За да формулират по подходящ начин специфичните изисквания за количествено стабилно финансиране, компетентните органи следва да използват един от следните подходи, освен ако друг подход не се счита за по - подходящ при конкретни обстоятелства:

• а. Подход 4 — да изискват ОНСФ, по - високо от регулаторния минимум, с такъв размер, че установените недостатъци да бъдат смекчени в достатъчна степен.
• б. Подход 5 — да изискват минимален общ размер на наличното стабилно финансиране, било то като минимална обща сума или като минимална сума над приложимия регулаторен минимум, с такъв размер, че установените недостатъци да бъдат смекчени в достатъчна степен.

Компетентните органи следва да структурират количествените изисквания за ликвидност или финансиране по такъв начин, че да осигурят до голяма степен консистентност и сравнимост на резултатите на институциите, имайки предвид, че видовете изисквания може да се различават между институциите поради индивидуалните им характеристики. В допълнение към количествените изисквания, структурата следва да посочва очаквания състав и естество на изискването. Във всички случаи тя трябва да посочва надзорното изискване и всички приложими изисквания на Директива 2013/36/ЕС. Ликвидните буфери и капацитетът за генериране на ликвидност, притежавани от дадена институция за изпълнение на надзорните изисквания, трябва да бъдат на разположение за ползване от институцията по време на стрес.

Компетентните органи следва да гарантират, че институцията незабавно ги уведомява, ако не отговаря на изискванията или не се очаква да отговаря на изискванията в краткосрочен план. Уведомлението следва да бъде придружено от план, изготвен от институцията за своевременно възстановяване на съответствието с изискванията. Компетентните органи следва да оценят изпълнимостта на плана и да предприемат подходящи надзорни мерки, ако планът се счита за неизпълним. Когато планът се счита за изпълним, компетентните органи следва да: определят всички необходими временни надзорни мерки, основаващи се на обстоятелствата на институцията; да наблюдават изпълнението на плана за възстановяване; и да наблюдават отблизо ликвидната позиция на институцията, като поискат от институцията да увеличи честотата на отчитане.

Независимо от посоченото по - горе, компетентните органи може също да определят качествени изисквания под формата на ограничения/тавани/лимити върху несъответствията, концентрациите, рисковия апетит, количествени ограничения върху емитирането на обезпечени кредити и др., в съответствие с критериите, определени в дял 9 от настоящите насоки.

По - долу са представени някои примери за различните подходи за структурата на специалните количествени изисквания за ликвидност:

Считано от 1 януари 2025 г. и докато не бъдат дадени други указания, от Банка X се изисква да:

• а. Подход 1 — гарантира, че нейният капацитет за генериране на ликвидност е по всяко време равен на или по - висок от напр. 125 % от нейните ликвидни нетни изходящи потоци, измерени в ОЛП.
• б. Подход 2 — гарантира, че нейният капацитет за генериране на ликвидност по всяко време води до период на оцеляване, който е по - голям или равен на три месеца, измерен чрез стрес тест за вътрешна ликвидност/падежна таблица /специфични показатели за измерване, разработени от надзорника.
• в. Подход 3 —

− гарантира, че нейният капацитет за генериране на ликвидност е по всяко време равен или по - висок от X милиарда евро; или − гарантира, че нейният капацитет за генериране на ликвидност е по всяко време равен или по - висок от X милиарда евро, като надвишава минималното изискване в съответствие с ОНСФ.

• г. Подход 4 — гарантира, че нейното налично стабилно финансиране във всеки един момент е равно или по - голямо напр. от 125 % от изискваното стабилно финансиране, измерено в ОНСФ.
• д. Подход 5 —

− гарантира, че нейното налично стабилно финансиране е по всяко време равно или по - голямо от X милиарда евро; или

− гарантира, че нейното налично стабилно финансиране по всяко време е равно или по - голямо от X милиарда евро, като надвишава минималното изискване по ОЛП.