23. Key criteria for determining the relevant liquidity horizon

Институциите следва да документират критериите, използвани при определянето на съответния ликвиден хоризонт за позиция или набор от позиции. Методологията за преобразуване на тези критерии в определен ликвиден хоризонт също следва да бъде документирана и прилагана последователно по отношение на всички позиции.

Ликвидността на дадена позиция може да се определи посредством широк набор от критерии, които се основават на минал опит, пазарна структура и на качеството или сложността на продукта. Институциите следва да определят набор от критерии, за които са убедени, че определят адекватно ликвидния хоризонт на техните портфейли. Тези критерии включват:

• i. активността на пазара, както е отразена в броя и обема на сделките в рамките на инструмент или наименование, или в размера на историческата разлика между цените „купува― и „продава―;
• ii. структурата на пазара, например броя и разпределението на пазарните участници и котировките;
• iii. размера на позицията (спрямо средните обеми на търговията/общия размер на пазара);
• iv. инвестиционното качество (напр. кредитен рейтинг);
• v. географското разположение на емитента;
• vi. падежа.

Най-малко един от критериите, взети предвид при определянето на ликвидния хоризонт, следва да бъде пряко свързан с концентрираното естество на позициите (напр. чрез размера на позиция, отнесен към пазарния размер или средните обеми на търгуване), с оглед на това, че се очаква ликвидният хоризонт да бъде по-голям за позициите, които са концентрирани, което отразява по-дългия период, необходим за реализация на такива позиции.

Позициите следва да бъдат систематично оценявани по отношение на критериите, които са избрани и отнесени към ликвидните хоризонти (с период, не по кратък от три месеца). Когато за дадена позиция или набор от позиции са налични ограничени данни, институциите следва да прилагат консервативен подход при определяне на съответния ликвиден хоризонт.

Подходът, прилаган за обвързване на критерий към по-дълъг или по-къс ликвиден хоризонт, следва да бъде документиран и подкрепен от исторически доказателства, включително доказателства, основани на опит за реализация на подобни позиции по време на неблагоприятни периоди, за да се гарантира, че допусканията, които са теоретично логични, но не са верни на практика, не са погрешно използвани в анализа — например възможно е не във всички случаи да е вярно, че по-ниският кредитен рейтинг допуска по-дълъг ликвиден хоризонт, ако е налице активен пазар при определени типове позиции с нисък кредитен рейтинг. Например при използване на историческа разлика между цените „купува― и „продава― институциите могат да въведат прагове, които да определят към кой ликвиден хоризонт е отнесена определена позиция — изборът на тези прагове следва да бъде обоснован.

24. Наблюдение на ликвидни хоризонти — основни показатели за