4.2 Установяване, изчисление и разпределение на капитала

При оценката на размера, вида и разпределението на вътрешен капитал в съответствие с член 73 от Директива 2013/36/ЕС институциите следва да базират приноса на ЛРБП към цялостната вътрешна оценка на капитала върху резултатите от вътрешната система за измерване на институцията, като вземат предвид ключовите допускания и рисковите лимити. Цялостното ниво на капитала следва да бъде съизмеримо с действително измереното ниво на риска за институцията (включително за ЛРБП) и нейния рисков апетит и да бъде надлежно документирано в отчета й относно процеса на вътрешен анализ на адекватността на капитала (отчет за ВААК).

Институциите следва да демонстрират, че техният вътрешен капитал е съизмерим с нивото на ЛРБП, като вземат предвид въздействието върху вътрешния капитал на потенциалните промени в икономическата стойност и бъдещите доходи на институцията, произтичащи от промени в лихвените проценти. От институциите не се очаква да отчитат два пъти своя вътрешен капитал за измерването на ИС и доходността.

В своя вътрешен анализ на адекватността на капитала (ВААК), изискван за ЛРБП, институциите следва да разгледат:

• (а) вътрешния капитал, държан за рискове, свързани с икономическата стойност, които могат да възникнат от неблагоприятни движения на лихвените проценти; и
• (б) необходимост от вътрешен капитал, възникваща от влиянието на промените в лихвените проценти върху бъдещия капацитет за генериране на доходи и произтичащите от него последици за вътрешните нива на капиталови буфери.

Институциите не следва да разчитат единствено на надзорните оценки на капиталовата адекватност за ЛРБП или на резултатите от надзорните тестове на твърде отклоняващи се елементи (вж. раздел 4.5), а следва да разработят и използват свои методологии за разпределение на капитала въз основа на своите рисков апетит, ниво на риска и политики за управление на риска. При определянето на подходящото ниво на капитала институциите следва да вземат предвид размера и качеството на необходимия капитал.

Оценките на капиталовата адекватност за ЛРБП следва да вземат предвид следното:

• (а) размера и срочността на вътрешните лимити за ЛРБП експозициите и дали тези лимити са достигнати в момента на изчислението на капитала;
• (б) очакваната цена за хеджирането на открити позиции, за които се планира да се възползват от вътрешните прогнози за бъдещите нива на лихвените проценти;
• (в) чувствителност на вътрешните измервания за ЛРБП към ключови или несъвършени допускания при моделирането;
• (г) въздействието на шоковите и стрес сценарии върху позиции, оценени с различни индекси на лихвения процент (базисен риск);
• (д) въздействието върху икономическата стойност и доходите (включително въздействието върху портфейла, отчитан по справедлива стойност чрез друг всеобхватен доход (FVOCI) на несъответстващи позиции в различни валути;
• (е) въздействието върху внедрените загуби и внедрените печалби;
• (ж) разпределението на капитала спрямо рисковете за юридическите лица, включени в пруденциалния параметър на консолидация на групата, в допълнение към адекватността на цялостния капитал на консолидирана основа;
• (з) фактори на основния риск; и
• (и) обстоятелствата, при които риска може да се реализира.

Резултатите от капиталовата адекватност за ЛРБП следва да бъдат взети предвид във ВААК на институцията и да се отразят при оценката на капитала, свързан с бизнес линиите.

За калибриране на размера на вътрешния капитал, който следва да бъде държан за ЛРБП, институциите следва да използват система за измерване и набор от шокови и стрес сценарии, адаптирани към рисковия профил на институцията, за да определят количествено потенциалния мащаб на всички въздействия на ЛРБП при неблагоприятни условия.

Институции, които ползват модели за икономически капитал, следва да осигурят правилното отчитане на заделения вътрешен капитал за ЛРБП в цялостното разпределение на икономически капитал, както и документирането на всички допускания относно диверсификацията, проверката на тяхната надеждност и стабилност чрез исторически данни, подходящи за съответната институция и за пазарите, в които оперира. Цената на икономическия капитал може да се разпредели обратно по бизнес единици и продукти, за да се осигури правилното разбиране на цялостната цена на основните бизнес единици или продукти от отговорните лица за тяхното управление.

При преценката дали следва да се задели вътрешен капитал за ЛРБП спрямо доходите институциите следва да вземат предвид следното:

• (а) Относителната важност на нетния лихвен доход към общия нетен приход и съответно влиянието на значителни колебания в нетния лихвен доход от година на година;
• (б) Действителните нива на нетния лихвен доход, постижими при различни сценарии (т.е. степента, до която маржовете са достатъчно големи, за да поемат колебанията, произтичащи от лихвени позиции и промени в цената на пасивите);
• (в) Потенциала за действителни загуби, претърпени при неблагоприятни условия или в резултат от структурни промени в пазарната среда, напр. при които може да е необходимо ликвидиране на позициите, предназначени за дългосрочно хеджиране, за да се стабилизират доходите;
• (г) Относителната важност на чувствителните към лихвения процент инструменти (включително лихвени деривати) извън търговския портфейл, с потенциално въздействие, показани или в отчета за приходите и разходите или директно в капитала (напр. чрез другия всеобхватен доход); и
• (д) Колебанието на нетния лихвен доход, силата и стабилността на потока на приходите и нивото на доходите, необходими за генериране и поддържане на нормални бизнес операции. Институциите с високо ниво на ЛРБП, което би могло, при достоверен набор от пазарни сценарии, да доведе до загуби, ограничаване на нормалното разпределение на дивиденти или намаление на бизнес операциите, следва да осигурят разполагаемостта с достатъчно капитал, за да могат да понесат неблагоприятното въздействие от тези сценарии.

Институциите следва да обмислят корекции на вътрешния капиталов буфер, когато резултатите от стрес тестовете подчертават потенциала за намалени доходи (и съответно намален капацитет за генериране на капитал) при неблагоприятни сценарии.