4.1 Програма за стрес тестване

Институциите следва да разполагат с програма за стрес тестване, която следва да обхваща най - малко следното:

• а) видовете стрес тестване и техните основни цели и приложения;
• б) честотата на различните стрес тестове;
• в) системите за вътрешно управление, включително добре определена, прозрачна и последователна йерархия на отговорност и процедури;
• г) в случая на група, вида на включените предприятията и обхвата (напр. видове риск и портфейли) на стрес тестовете;
• д) съответната инфраструктура за данни;
• е) методологическа информация, включително използвани модели и възможни връзки между стрес тестовете за ликвидността и стрес тестовете за платежоспособността, особено мащаба на динамичните взаимодействия и обхвата на ефектите от противодействието;
• ж) диапазона на допусканията, включително бизнес и управленски, и възстановителни действия, предвидени за всеки стрес тест.

Институциите майки в държава членка и институциите майки от ЕС следва също да разработят програма за стрес тестване на групата, която трябва да бъде одобрена и наблюдавана от ръководния орган и прилагана от тяхното висше ръководство в контекста на тяхната централизирана политика за управление на риска. Програмата за стрес тестване на групата следва да включва и да се отнася, доколкото е възможно, за всички институции, които подлежат на пруденциална консолидация.

Институциите в обхвата на пруденциалната консолидация следва при установяването на своите индивидуални програми за стрес тестване да вземат предвид съответната програма за стрес тестване на групата.

Институциите следва да включат обратно стрес тестване и сценарии за обратно стрес тестване в своите програми за стрес тестване.

Институциите следва да гарантират, че техните програми за стрес тестване са функциониращи и осъществими и че подпомагат вземането на решения на всички подходящи управленски нива относно всички съществуващи и потенциални съществени рискове.

Институциите следва редовно да оценяват своите програми за стрес тестване, за да определят тяхната ефективност и надеждност, и следва да ги актуализират, когато е необходимо. Оценката следва да се извършва поне веднъж годишно и на основата на количествен и качествен анализ и следва изцяло да отразява променящите се външни и вътрешни условия. Институциите следва да се уверят, че честотата на оценките е съобразена с честотата на съответните приложения на стрес тестовете.

Институциите следва да се уверят, в съответствие с предишния параграф, че техният количествен анализ, включва надеждни количествени тестове като инструменти за бек тестване, за да се потвърдят допусканията, параметрите и резултатите от моделите на стрес тестването (напр. модели на кредитния риск, модели на пазарния риск, модели на нетните приходи преди провизии). Институциите следва да се уверят, в съответствие с предишния параграф, че техният качествен анализ се основава на експертни становища или оценки на сравнителните показатели.

Когато оценяват програмата за стрес тестване, институциите следва да вземат предвид най - малко следното:

• а) ефективността на програмата при постигането на планираните цели;
• б) необходимостта от подобрения;
• в) идентифицираните рискови фактори, определения и обосновка за съответните сценарии, допусканията за модела и чувствителността на резултатите към тези допускания, както и ролята на експертните становища за гарантиране, че те са придружени от надежден анализ;
• г) резултати от модела, включително неговите резултати с данни извън извадката, т.е. данни, които не са били използвани при разработването на модела;
• д) как да бъдат включени възможните неблагоприятни взаимозависимости на платежоспособността и ликвидността;
• е) адекватността на възможните взаимосвързаности между стрес тестовете за платежоспособността и стрес тестовете за ликвидността;
• ж) противодействие от страна на компетентните органи в контекста на техните надзорни или други стрес тестове;
• з) адекватността на инфраструктурата за данни (приложение на системите и качество на данните);
• и) подходящото ниво на участие на висшето ръководство и ръководния орган;
• й) всички допускания, включително бизнес и/или управленски допускания и планирани управленски действия, в зависимост от целта, вида и резултата от стрес тестването, включително оценка на приложимостта на управленските действия в ситуации на стрес и променяща се бизнес среда; и
• к) адекватността на съответната документация.

Програмата за стрес тестване на институцията следва да бъде подходящо документирана за всички видове стрес тестове, извършвани на ниво отделен вид риск и/или портфейл, както и на нивото на цялото дружество. Документацията следва да обхваща най - малко:

• а) подхода на стрес тестване;
• б) възможните взаимовръзки между стрес тестовете за платежоспособността и стрес тестовете за ликвидността, а именно съотнасянето между влошаването на капиталовата позиция (платежоспособност) и способността за емитиране на търговски книжа и облигации (ликвидност), макрообосновани възможности за изменения поради неизпълнение (платежоспособност) и предполагаемата миграция на процентите на свободните от тежести активи на банките и ефекта върху обезпечението, депозирано в съответната централна банка (ликвидност), увеличението на очакваните необслужвани кредити (платежоспособност) и намалението на очакваните входящи потоци от изплащания на кредити или от нефинансови корпоративни облигации (ликвидност), или възможно ликвидно несъответствие (ликвидност) и принудителни продажби на активи (платежоспособност), и увеличение в разходите за финансиране (ликвидност) и ефекти върху отчета за печалбите и загубите (платежоспособност);
• в) ролите и отговорностите, както са определени във вътрешната политика, указваща ролите за втората и третата линии на защита и процесите най - малко за провеждането на програмата за стрес тестване;
• г) описание на целия процес на проектиране, одобрение, провеждане, наблюдение на резултатите и периодично оценяване на програмата за стрес тестване и нейните резултати;
• д) описание на процесите за оценка на резултатите от стрес тестовете, включително информация за областите, които изискват ръчна намеса или човешка преценка в някои части, както и процеса за използване на резултатите за подпомагане на управленските действия и стратегията на институцията; и
• е) описание и регистър на съответните ИТ приложения, използвани за стрес тестването (а когато съществува централен регистър, може да бъде направена препратка към него).

Програмата за стрес тестване следва да се проверява в цялата организация, например от комитета по риска и вътрешните одитори. Бизнес единиците, които не отговарят за разработването и прилагането на програмата, и/или неучастващите външни експерти следва да играят ключова роля в оценката на този процес, като вземат предвид съответния опит по конкретни въпроси.

Институциите следва да гарантират, както при първоначалната разработка, така и при оценката на програмата за стрес тестване, че е установен ефективен диалог с участието на експерти от всички бизнес области на институцията и че програмата и нейните актуализации се преглеждат надлежно от висшето ръководство³ и ръководния орган на институцията, които отговарят също за следенето на нейното изпълнение и контрол.

³ Вж. също дял II, раздел 1 от Насоки на ЕБО относно вътрешното управление.