9.7 Оценка на принудително иззети активи

Кредитните институции следва сериозно да обмислят класифицирането на принудително иззетите активи като нетекущи активи, държани за продажба съгласно МСФО 5. Това счетоводно третиране предполага, че активът трябва да е на разположение за незабавна продажба в настоящото му състояние (МСФО 5.7), че ръководният орган следва да одобри индивидуален план за продажба на актива в рамките на кратък период от време (обикновено една година) и че следва да се провежда политика на активни продажби (МСФО 5.8), като по този начин се благоприятстват възстановяванията.

Получените принудително иззети активи следва да се оценяват по по - ниската от:

• а) стойността на финансовите активи, получена при третирането на активите като принудително иззети или получени като обезпечение при плащането на дълга;
• б) справедливата стойност на обезпеченията, за които банката е влязла във владение, минус разходите за продажба.

Когато справедливата стойност не е получена чрез рефериране към активен пазар, а се основава на техника за оценка (ниво 2 или ниво 3), са необходими някои корекции, по - специално в резултат на два фактора:

• а) състоянието или местоположението на активите. Рискът и несигурността по отношение на актива следва да бъдат включени в оценката на справедливата стойност;
• б) обемът или равнището на дейност на пазарите във връзка с тези активи. При изчисляването следва да се включи предишният опит на кредитната институция със субекта при реализациите и разликата между сумите, получени по метода за оценка, и окончателните суми, получени в резултат на реализацията. Допусканията, направени с цел измерване на тази корекция, могат да бъдат документирани и следва да са достъпни за надзорния орган при поискване. Може да се вземат предвид намаления за неликвидност.

Когато принудително иззетите активи на кредитната институция са все още в процес на изграждане и е взето решение за приключване на изграждането преди продажбата на актива, те следва да докажат основателността на такава стратегия и разходите не следва да надвишават справедливата стойност, намалена с разходите за завършване и продажба на актива, като се отчита съответното намаление за неликвидност, както е описано по - горе.

Когато принудително иззетият актив надвиши средния период на задържане за сходни активи, за които са налице политики на активни продажби, кредитните институции следва да преразгледат намалението за неликвидност, приложено в описания по - горе процес на оценка, и съответно да го увеличат. При тези обстоятелства кредитната институция следва да се въздържа от признаване на реинтегриране/обратно възстановяване на съществуваща натрупана обезценка на актива, тъй като продължителното му присъствие в баланса предоставя доказателства, че кредитната институция не е в състояние да продаде актива при по - висока оценка.

Честотата на оценяване на принудително иззетите активи и приложимите процедури следва да са в съответствие с третирането на недвижимото имущество, както е посочено в раздели 9.1.2 и 9.2.