4. Критерии за опростеност

За целите на член 20, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/2402 и с цел да се гарантира доверието на трети страни, включително трети страни, проверяващи съответствието с изискванията за опростена, прозрачна и стандартизирана (ОПС) секюритизация съгласно член 28 от този регламент, и на компетентните органи, отговарящи на посочените в него изисквания, следва да се осигури всяко едно от следните:

• (а) потвърждение за действителната продажба или потвърждение, че съгласно приложимата национална рамка прехвърлянето на права или прехвърлянето със същото правно действие отделя базисните експозиции от продавача, неговите кредитори и ликвидатори, включително в случай на неплатежоспособност на продавача, със същото правно действие като това, постигнато чрез действителна продажба;
• (б) потвърждение за изпълнимостта на действителната продажба, прехвърлянето на права или прехвърляне със същото правно действие, посочено в буква а), срещу продавача или друга трета страна, съгласно приложимата национална правна рамка;
• (в) оценка на рисковете от възстановяване и рисковете от преквалифициране .

Потвърждаването на посочените в точка 10 аспекти следва да се постигне чрез предоставяне на правно становище от квалифициран външен правен специалист, освен в случай на последващи емисии в самостоятелни секюритизационни структури или глобални фидуциарни договори, които използват същия правен механизъм за прехвърляне, включително случаите, в които правната рамка е една и съща.

Правното становище, посочено в точка 11 следва да бъде достъпно и да се предоставя на всяка относима трета страна, която проверява изпълнението на критериите за ОПС в съответствие с член 28 от Регламент (ЕС) 2017/2402, както и всеки относим компетентен орган измежду тези, посочени в член 29 от същия регламент. Сериозно влошаване на кредитния рейтинг на продавача

За целите на член 20, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2017/2402 в документацията за сделката по отношение на причината за „сериозно влошаване на кредитния рейтинг на продавача“, следва да се посочват праговете за кредитно качество, които са обективно наблюдавани и са свързани с финансовото състояние на продавача.

Неплатежоспособност на продавача

За целите на член 20, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2017/2402, предпоставката „неплатежоспособност на продавача“ следва да се посочва поне за случаите на обявяване в несъстоятелност, както са определени в националните правни рамки.

4.2 Критерии за допустимост на базисните експозиции, активно управление на портфейл (член 20, параграф 7)

Активно управление на портфейл

За целите на член 20, параграф 7 от Регламент (ЕС) 2017/2402 активното управление на портфейл следва да се разбира като управление на портфейл, за което се прилага едно от следните две условия:

• (а) управлението на портфейла прави показателите на секюритизацията зависими както от показателите на базисните експозиции, така и от показателите на управлението на портфейла на секюритизацията, като по този начин не позволява на инвеститора да моделира кредитния риск на базисните експозиции, без да взема предвид стратегията за управление на портфейла на лицето, което управлява портфейла;
• (б) управлението на портфейла се извършва със спекулативни цели, насочени към постигане на по - добри показатели, увеличаване на дохода, общата финансова възвращаемост или други чисто финансови или икономически ползи .

Техниките за управление на портфейли, които не следва да се считат за активно управление на портфейл, включват:

• (а) заместване или обратно изкупуване на базисни експозиции в резултат на нарушение на декларациите или гаранциите;
• (б) заместване или обратно изкупуване на базисни експозиции, които са предмет на регулаторен спор или разследване, за да се улесни разрешаването на спора или приключването на разследването;
• (в) възстановяване на базисните експозиции чрез добавяне на базисни експозиции като заместители на амортизираните експозиции или експозициите в неизпълнение по време на револвиращия период;
• (г) придобиване на нови базисни експозиции по време на периода на „постепенно увеличаване“ с цел изравняване стойността на базисните експозиции със стойността на секюритизационните задължения;
• (д) обратно изкупуване на базисни експозиции в контекста на упражняването на опции за пълно погасяване в съответствие с член 244, параграф 3, буква ж) от Регламент (ЕС) 2017/2401;
• (е) обратно изкупуване на експозиции в неизпълнение, за да се улесни процесът на възстановяване и ликвидация по отношение на тези експозиции;
• (ж) обратно изкупуване на базисни експозиции по задължението за обратно изкупуване в съответствие с член 20, параграф 13 от Регламент (ЕС) 2017/2402.

Ясни критерии за допустимост

За целите на член 20, параграф 7 от Регламент (ЕС) 2017/2402, критериите следва да се считат за „ясни“, когато съответствието с тях е възможно да бъде определено от съд или правораздавателен орган, като правни или фактически обстоятелства или и двете.

Критерии за допустимост, които трябва да бъдат изпълнени за експозиции, прехвърлени на дружество със специална цел - секюритизация ( ДСЦС) след приключване на сделката

За целите на член 20, параграф 7 от Регламент (ЕС) 2017/2402 „изпълнение на критериите за допустимост, приложени за първоначалните базисни експозиции“ следва да се разбира като критерии за допустимост, които отговарят на някое от следните условия:

• (а) по отношение на нормалните секюритизации те са не по - малко строги от критериите за допустимост, прилагани за първоначалните базисни експозиции при приключване на сделката;
• (б) по отношение на секюритизациите, които емитират множество серии от ценни книжа, включително глобални фидуциарни договори, те са не по - малко строги от критериите за допустимост, прилагани за първоначалните базисни експозиции при последната емисия, в резултат на което критериите за допустимост могат да варират от приключване до приключване, със съгласието на страните по секюритизацията и в съответствие с документацията за сделката.

Критериите за допустимост, които следва да се прилагат за базисните експозиции в съответствие с точка 18 , следва да бъдат посочени в документацията за сделката и да са съобразени са критериите за допустимост, прилагани на ниво експозиция. 4.3 Хомогенност, задължения по базисните експозиции, периодични платежни потоци, липса на прехвърлими ценни книжа (член 20, параграф 8)

Договорно обвързващи и подлежащи на принудително изпълнение задължения

За целите на член 20, параграф 8 от Регламент (ЕС) 2017/2402 „договорно обвързващи и подлежащи на принудително изпълнение задължения с пълно право на регресен иск спрямо длъжниците и където е приложимо, гарантите“, следва да се разбира като позоваване на всички задължения, съдържащи се в договорната спецификация на базисните експозиции, които са от значение за инвеститорите, тъй като те засягат задължения на длъжника и, когато е приложимо, на гаранта за извършване на плащания или предоставяне на обезпечение.

Експозиции с периодични платежни потоци

За целите на член 20, параграф 8 от Регламент (ЕС) 2017/2402, експозициите с определени периодични платежни потоци следва да включват:

• (а) експозиции, платими с една вноска в случай на револвираща секюритизация, както е посочено в член 20, параграф 12 от Регламент (ЕС) 2017/2402;
• (б) експозиции, свързани с кредитни карти;
• (в) експозиции с вноски, състоящи се от лихва, и при които главницата се погасява на падежа, включително ипотеките с текущо плащане само на дължимата лихва;
• (г) експозиции с вноски, състоящи се от лихва и погасяване на част от главницата, когато е изпълнено някое от следните условия:
• (i) останалата част от главницата се изплаща на падежа;
• (ii) погасяването на главницата зависи от продажбата на активи, които обезпечават експозицията, в съответствие с член 20, параграф 13 от Регламент (ЕС) 2017/2402 и точки 48 до 50 ;
• (д) експозиции с временни гратисни периоди според условията на договора между длъжника и кредитора .

4.4 Стандарти за поемане на емисия, експертен опит на инициатора (член 20, параграф 10)

Подобни експозиции

За целите на член 20, параграф 10 от Регламент (ЕС) 2017/2402 експозициите следва да се считат за подобни, когато е изпълнено едно от следните условия:

• (a) експозициите принадлежат към една от следните категории активи, посочени в делегирания регламент, като допълнително се уточнява кои базисни експозиции се считат за хомогенни в съответствие с член 20, параграф 8 и член 24, параграф 15 от Регламент (ЕС) 2017/2402:
• (i) жилищни кредити, обезпечени с една или няколко ипотеки върху недвижими жилищни имоти, или жилищни кредити, гарантирани изцяло от приемлив доставчик на защита измежду посочените в член 201, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013, отговарящ на изискванията за степен на кредитно качество 2 или повече съгласно посоченото в част трета, дял II, глава 2 от същия регламент;
• (ii) търговски кредити, обезпечени с една или няколко ипотеки върху търговски недвижими имоти или други търговски помещения;
• (iii) кредитни улеснения, предоставени на физически лица за лично, семейно или битово потребление;
• (iv) кредити за покупка и лизинг на автомобили;
• (v) вземания по кредитни карти;
• (vi) търговски вземания;
• (б) експозициите попадат в категорията активи, свързани с кредитните улеснения, предоставяни на микро - , малки, средни и други видове предприятия и корпорации, включително кредити и лизинги, както е посочено в член 2, буква г) от делегирания регламент, като се уточнява допълнително кои базисни експозиции се считат за хомогенни в съответствие с член 20, параграф 8 и член 24, параграф 15 от Регламент (ЕС) 2017/2402 като базисни експозиции на определен вид длъжник;
• (в) когато не принадлежат към никоя от категориите активи, посочени в букви а) и б) от настоящата точка и в делегирания регламент, като допълнително се уточнява кои базисни експозиции се считат за хомогенни за целите на член 20, параграф 8 и член 24, параграф 15 от Регламент (ЕС) 2017/2402, базисните експозиции имат сходни характеристики по отношение на вида на длъжника, класирането на правата на обезпечение, вида недвижимо имущество и/или юрисдикцията.

Не по - малко строги стандарти за поемане на емисии

За целите на член 20, параграф 10 от Регламент (ЕС) 2017/2402 прилаганите стандарти за поемане на емисия към секюритизираните експозиции следва да бъдат сравнени със стандартите за поемане на емисия, прилагани по отношение на подобни експозиции към момента на инициирането на секюритизираните експозиции.

За да спазва това изискване нито инициаторът, нито първоначалният кредитор е задължен да държи в баланса си подобна експозиция към момента на избиране на секюритизираните експозиции или към точния момент на тяхната секюритизация, нито се изисква подобни експозиции да са били действително инициирани в момента на иницииране на секюритизираните експозиции.

Оповестяване на съществени промени спрямо предходни стандарти за поемане на емисия

За целите на член 20, параграф 10 от Регламент (ЕС) 2017/2402 следва да се разбира, че съществените промени спрямо стандартите за поемане на емисии, за които се изисква да бъдат изцяло оповестени, са тези съществени промени спрямо стандартите за поемане на емисия, които се прилагат по отношение на експозициите, които са прехвърлени на ДСЦС базисни експозиции, или правата върху базисни експозиции след приключване на секюритизацията в контекста на управление на портфейла, както е посочено в точки 15 и 16.

Промените в тези стандарти за поемане на емисия следва да се считат за съществени, когато се отнасят до следните видове промени в стандартите за поемане на емисия:

• (а) промени, които засягат изискването за сходство на стандартите за поемане на емисия, допълнително уточнени в делегирания регламент, като допълнително се уточнява кои базисни експозиции се считат за хомогенни в съответствие с член 20, параграф 8 и член 24, параграф 15 от Регламент (ЕС) 2017/2402;
• (б) промени, които съществено засягат общия кредитен риск или очакваните средни показатели на портфейла от базисни експозиции, без да се стига до съществено различаващи се подходи към оценката на кредитния риск, свързан с базисните експозиции.

Оповестяването на всички промени в стандартите за поемане на емисия следва да включва обяснение на целта на тези промени.

По отношение на търговските вземания, които не са инициирани под формата на кредит, позоваването на стандартите за поемане на емисия в член 20, параграф 10 следва да се разбира като позоваване на кредитните стандарти, прилагани от продавача към краткосрочните кредити, обикновено от типа, пораждащ секюритизираните експозиции и предлаган на клиентите му във връзка с продажбите на неговите продукти и услуги.

Жилищни кредити

За целите на член 20, параграф 10 от Регламент (ЕС) 2017/2402, групата от базисни експозиции не следва да включва жилищни кредити, които са били предлагани и поети въз основа на предпоставката, че лицето, кандидатстващо за кредита или посредниците са били уведомени, че предоставената информация не може да бъде проверена от кредитора .

Жилищните кредити, които са били сключени, но не са били предлагани въз основа на предпоставката, че лицето, кандидатстващо за заема или посредниците са били уведомени, че предоставената информация не може да бъде проверена от кредитора или са уведомени след поемането на кредита, не са обхванати от това изискване.

За целите на член 20, параграф 10 от Регламент (ЕС) 2017/2402 за „информация“ за предоставяне следва да се приема само информацията от значение. Значението на информацията следва да се основава на това дали информацията е относима към процеса по поемане, като например информация от значение за оценката на кредитоспособността на даден кредитополучател, за оценката на достъпа до обезпечение и за намаляването на риска от измами.

За информация от значение при обикновените жилищни ипотеки, които не генерират доход, по принцип следва да се приема дохода, а като информация от значение за жилищни ипотеки, които генерират доход, по принцип следва да се приема дохода от наем. Информацията, която не е полезна за процеса по поемане, като например номера на мобилни телефони, не следва да се счита за информация от значение .

Еквивалентни изисквания в трети държави

За целите на член 20, параграф 10 от Регламент (ЕС) 2017/2402 оценката на кредитоспособността на кредитополучателите в трети държави следва да се извършва въз основа на следните принципи, когато е целесъобразно, както е посочено в Директиви 2008/48/ЕО и 2014/17/ЕС:

• (а) преди сключването на договор за кредит въз основа на достатъчно информация кредиторът оценява кредитоспособността на кредитополучателя въз основа на достатъчно информация, получена, когато е необходимо, от кредитополучателя и, когато е необходимо, въз основа на справка в съответната база данни;
• (б) ако страните се споразумеят да променят общия размер на кредита след сключването на договора за кредит, кредиторът следва да актуализира финансовата информация, с която разполага, по отношение на кредитополучателя, и следва да оцени кредитоспособността на кредитополучателя преди всяко значително увеличение на общия размер на кредита;
• (в) кредиторът следва да извърши задълбочена оценка на кредитоспособността на кредитополучателя преди сключването на договора за кредит, като се вземат предвид съответните фактори за проверка на перспективата за изпълнение на неговите задължения по договора за кредит;
• (г) процедурите и информацията, на които се основава оценката, следва да бъдат документирани и поддържани;
• (д) оценката на кредитоспособността не следва да се основава предимно на стойността на недвижимия жилищен имот, превишаваща размера на кредита, или на предположението, че недвижимият жилищен имот ще увеличи стойността си, освен ако целта на договора за кредит е строеж или ремонт на недвижимия жилищен имот;
• (е) кредиторът следва да не може да отменя или променя договора за кредит след сключването му в ущърб на кредитополучателя на основание, че оценката на кредитоспособността е била извършена неправилно;
• (ж) кредиторът следва да предостави кредита на кредитополучателя само когато резултатът от оценката на кредитоспособността показва, че има вероятност задълженията, произтичащи от договора за кредит, да бъдат изпълнени по начина, изискван съгласно този договор;
• (з) кредитоспособността на кредитополучателя следва да се преоценява въз основа на актуализирана информация, преди предоставяне на всяко значително увеличение на общия размер на кредита след сключването на договора за кредит, освен ако този допълнителен кредит не е бил предвиден и включен в първоначалната оценка на кредитоспособността.

Критерии за определяне на експертния опит на инициатора или първоначалния кредитор

За да се определи дали инициаторът или първоначалният кредитор притежават експертен опит в инициирането на експозиции от вид, подобен на секюритизираните в съответствие с член 20, параграф 10 от Регламент (ЕС) 2017/2402, следва да се прилагат и двете посочени по - долу условия:

• (а) членовете на ръководния орган на инициатора или първоначалния кредитор и висшите служители, различни от членовете на ръководния орган, отговарящи за управлението на инициирането на експозиции от подобно естество на секюритизираните, следва да имат подходящи знания и умения за инициирането на експозиции от вид, подобен на секюритизираните;
• (б) следва да се вземе под внимание всеки един от следните принципи относно качеството на експертния опит:
• (i) ролята и задълженията на членовете на ръководния орган и висшите служители, както и необходимите способности следва да бъдат адекватни;
• (ii) опитът на членовете на ръководния орган и на висшите служители, придобит на предходни длъжности, образование и обучение, следва да бъдат достатъчни;
• (iii) участието на членовете на ръководния орган и висшите служители в рамките на структурата за управление на функцията за иницииране на експозиции следва да бъде целесъобразно;
• (iv) в случай на субект, обект на пруденциално регулиране, следва да се счита, че регулаторните пълномощия или разрешения, притежавани от него, са от значение за инициирането на експозиции от вид, подобен на секюритизираните.

Счита се, че инициаторът или първоначалният кредитор притежават необходимия експертен опит, когато е налице някое от следните условия:

• (а) стопанската дейност на субекта или на консолидираната група, към която принадлежи той за счетоводни или пруденциални цели, включва иницииране на експозиции от вид, подобен на секюритизираните, от най - малко пет години;
• (б) когато не е изпълнено изискването, посочено в буква а), се счита, че инициаторът или първоначалният кредитор разполагат с необходимия експертен опит, когато те отговарят на двете посочени по - долу условия:
• (i) най - малко двама от членовете на ръководния орган имат подходящ професионален опит в инициирането на експозиции от вид, подобен на секюритизираните, с продължителност най - малко пет години поотделно;
• (ii) висшите служители, различни от членовете на ръководния орган, които отговарят за управлението на инициирането на експозиции на субекта от вид, подобен на секюритизираните, имат подходящ професионален опит в инициирането на експозиции от вид, подобен на секюритизираните, с продължителност най - малко пет години поотделно .

За целите на доказването на броя години професионален опит, съответният експертен опит следва да бъде оповестен достатъчно подробно и в съответствие с приложимите изисквания за поверителност, за да се позволи на инвеститорите да изпълняват своите задължения по член 5, параграф 3, буква в) от Регламент (ЕС) 2017/2402.

4.5 Няма експозиции в неизпълнение и експозиции към длъжници/гаранти по кредити с кредитна обезценка (член 20, параграф 11)

Експозиции в неизпълнение

За целите на член 20, параграф 11, първа алинея от Регламент (ЕС) 2017/2402, експозициите в неизпълнение следва да се тълкуват по смисъла на член 178, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013, както е уточнено допълнително в Делегирания регламент относно прага на значимост на просрочено кредитно задължение, разработен в съответствие с член 178 от същия регламент, както и от Насоките на ЕБО за прилагане на определението за неизпълнение съгласно член 178, параграф 7 от посочения регламент.

Когато инициаторът или първоначалният кредитор не е институция и следователно не попада в обхвата на Регламент (ЕС) № 575/2013, инициаторът или първоначалният кредитор следва да спазва насоките, предвидени в предходната точка, доколкото това приложение не се счита за неоснователно натоварващо. В този случай инициаторът или първоначалният кредитор следва да прилага установените процеси и информацията, получена от длъжниците при инициирането на експозициите, информацията, получена от инициатора в хода на обслужването на експозициите или в хода на процедурата за управление на риска, или информация, съобщена на инициатора от трета страна.

Експозиции към длъжник или гарант по кредити, с кредитна обезценка

За целите на член 20, параграф 11 от Регламент (ЕС) 2017/2402 обстоятелствата, посочени в букви а) — в) от същия параграф, следва да се разбират като определения за нарушена кредитоспособност . Други възможни обстоятелства за нарушена кредитоспособност, които не са обхванати в букви а) — в), следва да се считат за изключени от това изискване.

Забраната за избиране и прехвърляне на базисните експозиции на ДСЦС „към длъжник или гарант по кредит с кредитна обезценка“, както е посочено в член 20, параграф 11 от Регламент (ЕС) 2017/2402, следва да се разбира като изискване към момента на подбора да е налице възможност за използване на пълния размер на секюритизираните експозиции поне за една страна, която няма кредит с кредитна обезценка, независимо от това дали тази страна е длъжник или гарант. Следователно базисните експозиции не следва да включват някое от следните:

• (а) експозиции към длъжник по кредит с кредитна обезценка, когато няма гарант за пълния размер на секюритизираните експозиции;
• (б) експозиции към длъжник по кредит с кредитна обезценка, който има гарант по кредит с кредитна обезценка .

Доколкото е известно на инициатора или първоначалния кредитор

За целите на член 20, параграф 11 от Регламент (ЕС) 2017/2402 критерият за „доколкото е известно“ следва да се счита, че е изпълнен въз основа на информацията, получена само от някоя от следните комбинации от източници и обстоятелства:

• (а) длъжниците, при инициирането на експозициите;
• (б) инициаторът в хода на обслужването на експозициите или в хода на неговите процедури за управление на риска;
• (в) уведомления до инициатора от трета страна;
• (г) публично достъпна информация или информация относно вписвания в един или повече кредитни регистри на лица с неблагоприятна кредитна история в момента на иницииране на базисна експозиция, само доколкото тази информация вече е била взета предвид в контекста на букви а), б) и в) и в съответствие с приложимите регулаторни и надзорни изисквания, включително по отношение на разумните критерии за предоставяне на кредити, както е посочено в член 9 от Регламент (ЕС) 2017/2402. Изключение правят търговските вземания, които не възникват под формата на кредит, по отношение на които не е необходимо да се изпълняват критериите за предоставяне на кредити.

Експозиции към длъжници или гаранти по кредити с кредитна обезценка, които са преминали през процес на преструктуриране на дълга

За целите на член 20, параграф 11, буква а) от Регламент (ЕС) 2017/2402, изискването за изключване на експозиции към длъжници или гаранти по кредити с кредитна обезценка, които са преминали процес на преструктуриране на дълга във връзка със своите необслужвани експозиции, следва да се разбира като отнасящо се както за преструктурираните експозиции на съответния длъжник или гарант, така и за тези негови експозиции, които сами по себе си не са били преструктурирани. За целите на настоящия член преструктурираните експозиции, които отговарят на условията на подточки i) и ii) от посочения член, не следва да водят до определянето на длъжник или гарант като такива по кредити с кредитна обезценка .

Кредитен регистър

Изискването, посочено в член 20, параграф 11, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/2402, следва да бъде ограничено до експозиции към длъжници или гаранти, към които към момента на иницииране на базисната експозиция се прилагат и двете посочени по - долу изисквания:

• (а) длъжникът или гарантът са изрично обозначени в кредитен регистър като субект с неблагоприятна кредитна история поради негативен статус или негативна информация, съхранявани в кредитния регистър;
• (б) длъжникът или гарантът се намира в кредитния регистър по причини, които са от значение за целите на оценката на кредитния риск.

Риск от неизвършване на договорени плащания който е значително по - висок от този за сравними експозиции

За целите на член 20, параграф 11, буква в) от Регламент (ЕС) 2017/2402 за експозициите не следва да се счита, че разполагат с „кредитна оценка на кредитния рейтинг, показващи, че рискът от неизвършени договорени плащания е значително по - висок от този на сравними експозиции, държани от инициатора, които не са секюритизирани“, когато са приложими следните условия:

• (а) най - важните фактори, определящи очакваните показатели на базисните експозиции, са подобни;
• (б) в резултат на подобието, посочено в буква а), би могло разумно да се очаква, въз основа на показатели като минали резултати или приложими модели, че през целия период на действие на сделката или за период от максимум четири години, когато периодът на действие на сделката е повече от четири години, показателите им няма да се различават съществено.

Изискването в предходната точка следва да се счита за изпълнено, включително когато е налице някое от следните условия:

• (а) базисните експозиции не включват експозиции, които са класифицирани като съмнителни, обезценени, необслужвани или определени с подобно качество съгласно съответните счетоводни принципи;
• (б) базисните експозиции не включват експозиции, чието кредитно качество, основано на кредитни рейтинги или на други прагове за кредитно качество, се различава значително от кредитното качество на подобни експозиции, които инициаторът инициира в хода на стандартните си операции по кредитиране и стратегията за кредитния риск.

4.6 Най - малко едно извършено плащане (член 20, параграф 12)

Обхват на критерия

За целите на член 20, параграф 12 от Регламент (ЕС) 2017/2402 не следва да се счита, че по - нататъшният напредък по отношение на експозиция към определен кредитополучател поражда ново изискване за „поне едно плащане“ по отношение на такава експозиция.

Поне едно плащане

За целите на член 20, параграф 12 от Регламент (ЕС) 2017/2402, плащането, посочено в изискването, според което в момента на прехвърлянето следва да е извършено „поне едно плащане“, следва да бъде плащане по наем, главница или лихва или всякакъв друг вид плащане. 4.7 Липса на преимуществена зависимост от продажбата на активи (член 20, параграф 13)

Преимуществена зависимост от продажбата на активи

За целите на член 20, параграф 13 от Регламент (ЕС) 2017/2402 следва да се счита, че сделките, при които е налице всяко от следните условия, в момента на иницииране на секюритизацията в случаите на секюритизации с анюитетен план или по време на револвиращия период в случаите на револвираща секюритизация, не зависят преобладаващо от продажбата на активи, които обезпечават базисните експозиции, и поради това са разрешени:

• (а) договорената непогасена стойност на салдото по главницата при падежа на договора на базисните експозиции, които зависят от продажбата на активите, обезпечаващи тези базисни експозиции за погасяване на салдото по главницата, съответства на не повече от 50 % от общата първоначална стойност на експозицията на всички секюритизиращи позиции на секюритизацията;
• (б) падежите на базисните експозиции, посочени в буква а), не са предмет на съществени концентрации и са разпределени в достатъчна степен в рамките на целия период на действие на сделката;
• (в) съвкупната стойност на експозицията на всички базисни експозиции, посочени в буква а), към един длъжник не надвишава 2 % от съвкупната стойност на експозицията на всички базисни експозиции в секюритизацията.

Когато в секюритизацията няма базисни експозиции, които да зависят от продажбата на активи, за да погасят непогасената стойност на салдото на главницата при падежа на договора, изискванията в параграф 48 не следва да се прилагат.

Освобождаване, предвидено в член 20, параграф 13, втора алинея от Регламент (ЕС) 2017/2402

За целите на освобождаването, посочено в член 20, параграф 13, втора алинея от Регламент (ЕС) 2017/2402, по отношение на погасяването на задълженията към държателите на секюритизиращи позиции, чиито базисни експозиции са обезпечени с активи, чиято стойност е гарантирана или изцяло ограничена чрез задължение за обратно изкупуване на активите, които обезпечават базисните експозиции, или на самите базисни експозиции от друга трета страна или страни, продавачът или третите страни, следва да отговарят на следните две условия:

• (а) не са в несъстоятелност;
• (б) няма причина да се смята, че субектът не би бил в състояние да изпълни задълженията си по гаранцията или задължението за обратно изкупуване.