4. Изменения на Насоките за възможността за преструктуриране

Точка 5 от насоките относно възможността за преструктуриране се изменя, както следва:

„5. В настоящите насоки се уточняват, като се имат предвид член 10, параграф 5 и член 11, параграф 1 от Директива 2014/59/ЕС⁴ , специфичните за инструментите за преструктуриране действия, които институциите, включително субектите, посочени в член 1, параграф 1 („институциите“), и органите за преструктуриране следва да предприемат за подобряване на възможността за преструктуриране на институции, групи и групи за преструктуриране в контекста на оценката на възможността за преструктуриране, извършвана от органите за преструктуриране съгласно членове 15 и 16 от посочената директива.“

⁴ Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1 093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 190).

Точка 7 от насоките относно възможността за преструктуриране се изменя, както следва:

„7. Настоящите насоки не се прилагат спрямо институции, в чийто план за преструктуриране или в плана за преструктуриране на групата, към която спадат, се предвижда те да бъдат ликвидирани по обичайния ред в съответствие с приложимото национално законодателство. В случай на промяна на стратегията, по - специално от ликвидация към преструктуриране, насоките се прилагат не по - късно от три години от датата на одобряване на плана за преструктуриране с новата стратегия за преструктуриране, с изключение на раздел 4.6, който се прилага не по - късно от една година от тази дата.“

Точка 10 от насоките относно възможността за преструктуриране се изменя, както следва:

„10. За институциите, които са част от група, подлежаща на консолидиран надзор съгласно членове 111 и 112 от Директива 2013/36/ЕС, насоките се прилагат на нивото на всяка група за преструктуриране и където е приложимо — и на индивидуално ниво. Раздел 4.6 и раздел 4.7 се прилагат и на равнището на трансграничните дъщерни предприятия, които не са субекти за преструктуриране, когато минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения, предвидено в член 45е от Директива 2014/59/ЕС, надвишава сумата, достатъчна за покриване на загубите в съответствие с член 45в, параграф 2, първа алинея, буква а) от посочената директива.

Заглавието на раздел 3 от насоките относно възможността за преструктуриране се изменя, както следва:

„3. Въвеждане и преходни разпоредби“

След точка 13 от насоките относно възможността за преструктуриране се добавят нови точки 13а, 13б и 13в, както следва:

„13а. Институциите следва да представят на органите за преструктуриране първия доклад за самооценка, посочен в точка 124, до 31 декември 2024 г.

13б. Чрез дерогация от точка 132 органите за преструктуриране следва да съобщят до 31 декември 2025 г. първата програма за тестване на възможността за преструктуриране, посочена в точка 130.

13в. Институциите, посочени в точка 138, следва да представят на органите за преструктуриране първия главен оперативен протокол, посочен в същата точка, до 31 декември 2025 г.“

Точка 56, буква д) се изменя, както следва: „д. окончателно одобряване на основните продукти и гарантиране на подходящи механизми за делегиране в това отношение, като част от подходящи механизми за вътрешен контрол и достоверност (например отчетните образци за докладване за целите на преструктурирането и доклад за самооценка);

След раздел 4.5 в насоките се вмъкват нови раздели 4.6, 4.7 и 4.8 със съответно точки 124 — 129, 130 — 137 и 138 — 142, както следва:

124. Най - малко веднъж на всеки две години институциите следва да изготвят и представят на съответния орган за преструктуриране доклад, в който оценяват самостоятелно дали отговарят и в каква степен отговарят на възможностите, посочени в раздели 4.1 — 4.5 и 4.8 от настоящите насоки, както и в раздели 4 и 5 от насоките относно прехвърлимостта с цел допълване на оценката на възможността за преструктуриране при стратегиите за прехвърляне (Насоки относно прехвърлимостта)⁵ , и като вземат предвид всяка обратна информация, получена от органите в рамките на двете години, включително, наред с другото, следните елементи:

• а. степен, в която е постигната възможността (ниска, средна, висока, неприложимо);
• б. описание на начина, по който е постигната възможността или защо се счита за неприложимо съгласно буква а);
• в. оценка на пропуските във възможността за преструктуриране, както е посочено в настоящите насоки, и тези на институцията, за това как тези пропуски могат да бъдат отстранени и до кога;
• г. описание на начина, по който възможността е включена в обичайната практика (ОП);
• д. описание на начина, по който възможността е свързана с планирането на възстановяването на институцията (напр. дали уговорките за оперативна непрекъсваемост при преструктуриране също така подпомагат варианти за възстановяване, като например продажби, или дали механизмите за възстановяване се използват в подкрепа на преструктурирането);
• е. всяка извършена вътрешна или външна оценка на начина, по който тези насоки са били приложени от институцията, включително вътрешни или външни одитни доклади, оценки на външни консултанти, симулации или надзорни прегледи;
• ж. всяка допълнителна тема, определена от съответния орган за преструктуриране (напр. поуки, извлечени от неотдавнашен спад или събитие на пазара).

125. В резюмето на своята самооценка, посочено в точка 124, институциите следва да:

• а. обяснят своето разбиране за стратегията за преструктуриране, както е определена от органа за преструктуриране, и за своята роля и ролята на органа/ - ите при изпълнението на тази стратегия;
• б. опишат своята рамка за тестване и предоставяне на гаранции, която им позволява да гарантират своята способност за подпомагане на изпълнението на стратегията за преструктуриране на постоянна основа;
• в. обобщят своята самооценка по ключови области на възможността за преструктуриране, както следва:
• i. управление;
• ii. непрекъсваемост на дейността при преструктуриране (OCIR) и достъп до ИФ П⁶ ;
• iii. способност за поемане на загуби и рекапитализация;
• iv. ликвидност и финансиране в режим на преструктуриране;
• v. УИС⁷ ;
• vi. комуникация;
• vii. прехвърлимост и реорганизация .

126. Докладите следва да се предоставят от институциите на органа за преструктуриране най - малко на всеки две години. Първият доклад следва да бъде представен до 31 декември 2024 г.

127. В контекста на трансграничните групи за преструктуриране докладът за самооценка следва да се предостави или от субекта за преструктуриране на органа за преструктуриране на ниво група (или на съответния орган за преструктуриране в случай на стратегия за преструктуриране „с множество входни точки“), или от субекта, който не е субект за преструктуриране, на местния орган за преструктуриране. 128. Когато се изготвя, самооценката на субекта, който не е субект за преструктуриране, следва да бъде разработена въз основа на стратегията за преструктуриране на групата и в координация със субекта за преструктуриране.

129. За целите на доклада за самооценка, посочен в точка 124, институциите следва да спазват формата, предоставен от техния орган за преструктуриране.

⁵ Насоки EBA/GL/2022/11 за институциите и органите за преструктуриране с цел допълване на оценката на възможността за преструктуриране за стратегиите за прехвърляне (Насоки за прехвърлимостта).

⁶ Инфраструктури на финансовите пазари.

⁷ Управленски информационни системи.

130. Органите за преструктуриране следва, като вземат предвид доклада за самооценка, посочен в раздел 4.6, и по - специално елементите, изисквани съгласно точка 124 (г — е), да приемат многогодишна програма за тестване на възможността за преструктуриране за институциите, попадащи в обхвата на тяхната компетентност. Програмата следва да включва всички способности, посочени в настоящите насоки и в насоките на ЕБО относно прехвърлимостта⁸ .

131. Програмата следва да обхваща период от три години (последните две са индикативни), за да се даде възможност на институциите да оптимизират своите усилия за планиране на преструктурирането. Тя трябва да се актуализира/потвърждава от органа за преструктуриране ежегодно. Резултатите от годишния преглед следва да бъдат съобщени на институциите без ненужно забавяне.

132. Органите за преструктуриране следва да съобщават на институциите програмата за тестване на възможността за преструктуриране, посочена в точка 130, и нейните годишни актуализации или потвърждения, посочени в точка 131, най - късно заедно с обобщението на основните елементи от плана за преструктуриране и оценката на възможността за преструктуриране съгласно член 10, параграф 7, буква а) от Директива 2014/59/ЕС.

133. Органите за преструктуриране следва, като имат предвид неизчерпателния списък, посочен в приложение 4, да определят в програмата за тестване на възможността за преструктуриране (посочена в точка 130) обхвата на оценките, тестовете, методологиите, практиките и инструментите, които възнамеряват да използват, за да тестват адекватността на мерките, въведени от институциите в подкрепа на изпълнението на тяхната стратегия за преструктуриране.

134. При разглеждане на избора на техники за тестване в програмата си за тестване на възможността за преструктуриране, посочена в точка 130, органите за преструктуриране следва да спазват рисковобазиран подход на базата на рисковия профил, размера и бизнес модела на институциите (напр. категоризация по ПНПО⁹ ) и общия рейтинг по ПНПО¹⁰ и да вземат предвид следното:

• а. напредъка по отношение на възможността за преструктуриране/степента, до която възможностите за преструктуриране, определени в настоящите насоки, са изпълнени; и
• б. цялостното качество на работата по вътрешното гарантиране на платежоспособността, отразено в доклада за самооценка.

135. В контекста на трансграничните групи за преструктуриране многогодишната програма за тестване на възможността за преструктуриране следва да бъде обсъдена между органите за преструктуриране на ниво група и органите за преструктуриране на дъщерните предприятия, които попадат в обхвата на настоящите насоки.

136. В случай на трансгранични групи, многогодишната програма за тестване на възможността за преструктуриране на субектите за преструктуриране, включително тестовете съгласно нея, следва да се извършва или от органа за преструктуриране на субекта за преструктуриране, или от приемащите органи за преструктуриране, в координация с органа за преструктуриране на субекта за преструктуриране, както е договорено между тях.

137. Органите за преструктуриране следва да споделят с институцията, а в случай на трансгранична група — поне с членовете на колегията за преструктуриране, резултатите от всички тестове, извършени в съответствие с програмата за тестване на възможността за преструктуриране, посочена в точка 130.

⁸ EBA/GL/2022/11.

⁹ „Категоризация по ПНПО“ означава показателя за системната значимост на институцията, определен въз основа на размера и сложността на институцията и обхвата на нейната дейност. Вж. също раздел 2.1.1 от преразгледаните насоки на ЕБО относно ПНПО (EBA/GL/2022/03).

¹⁰ Вж. определението в преразгледаните насоки на ЕБО относно ПНПО (EBA/GL/2022/03), стр. 21. „Общ ПНПО рeйтинг“ означава числения показател на общия риск за жизнеспособността на дадена институция въз основа на общата ПНПО оценка.

138. Предприятието майка от Съюза и субектите за преструктуриране от група за преструктуриране, за която се прилагат член 92а или 92б от Регламент (ЕС) № 575/2013 или чиито общи активи на ниво група за преструктуриране надхвърлят 100 млрд. евро, и субекти, за които не се прилагат член 92а от Регламент (ЕС) № 575/2013 и които са част от група за преструктуриране, чиито общи активи са по - ниски от 100 млрд. евро, но за които органът за преструктуриране е преценил, че е разумно вероятно да представляват системен риск в случай на фалит в съответствие с член 45в, параграф 6 от Директива 2014/59/ЕС, следва да разработят главен оперативен протокол. 139. Главният оперативен протокол следва да се изисква от институции, различни от посочените в точка 138, когато органът за преструктуриране прецени, че това е оправдано от сложността на организацията и произтичащата от това необходимост от висока степен на координация на възможността за преструктуриране .

140. Главният оперативен протокол трябва да¹¹ :

• а. определя ключовите роли и отговорности на висшето ръководство при подготовката и по време на преструктурирането;
• б. определя въпроса и сроковете, в които ръководството следва да взема решения в хода на подготовката за преструктуриране и в хода на преструктурирането;
• в. определя предпоставките за активирането на подоперативни протоколи (протокол за споделяне на загуби, протокол за прехвърляне, планове за действие при извънредни ситуации за достъп до ИФП, комуникация);
• г. посочва източника, сроковете и формата на източниците на информация, които ще подкрепят тези решения на съвета;
• д. демонстрира как различните елементи на изпълнението на стратегията за преструктуриране си взаимодействат помежду си, и по - специално следното:

малко веднъж годишно или след промяна в своята правна или организационна структура, или промяна в своите оперативни или финансови условия, която би могла да окаже съществено въздействие върху или да наложи промяна в основната документация. Резултатът от годишния преглед следва да бъде съобщен на органите за преструктуриране без неоправдано забавяне.

142. След приложение 3 от насоките относно възможността за преструктуриране се добавят приложения 4 и 5, както следва:

¹¹ В приложение 5 е представено описание на архитектурата на главния оперативен протокол на високо ниво.