Оценка на ОКВ

Компетентните органи следва да оценят „коригирания ОКВ“, съгласно точки 39 и 4 0 , като определят следните нива на оценка съобразно праговете на „относимите показатели, свързани с ПВ“ и съответните регулаторни изисквания:

• а. „задоволителен“ — когато „относимите към ПВ показатели“ на институциите след включването на „коригирания ОКВ“ са над праговете им, определени в съответствие с Насоките относно показателите, свързани с плана за възстановяване;
• б. „адекватен с потенциални възможности за подобрение“ — в случаите, когато „относимите към ПВ показатели“ на институциите след включването на „коригирания ОКВ“ не надхвърлят праговете, определени в съответствие с Насоките относно показателите, свързани с плана за възстановяване, но въпреки това те са равни или по - високи от капитала на институциите, включително регулаторните изисквания относно ливъриджа и ликвидността, посочени в точка 2 0 , като се добавят всички приложими регулаторни буфери;
• в. „слаб“ — в случаите, когато „относимите към ПВ показатели“ на институциите след включването на „коригирания ОКВ“ не отговарят на капиталовите изисквания на институциите (включително тези за ливъридж) и на регулаторните изисквания за ликвидност, посочени в точка 2 0 , като се добавят всички приложими регулаторни буфери.

В случаите, когато „коригираният ОКВ“ е резултат от различни нива на оценка съгласно точка 4 1 , компетентните органи следва да изберат най - подходящата класификация, като вземат предвид по - специално сериозността на сценариите и броя на „показателите, относими към ПВ“, с различни нива на оценките .

За да допълнят своята оценка на ОКВ, компетентните органи следва да вземат предвид общи съображения от качествен характер, които все още не са отразени в „коригирания ОКВ“, в рамката на ОКВ. Това може да доведе до възходяща или низходяща корекция на предварителната оценка съгласно точка 4 1 от компетентните органи, когато считат, че тя не отразява напълно ОКВ на институциите, като се вземат предвид по - специално следните елементи:

• а. разликата между ОКВ, определен от институциите и „коригирания ОКВ“, определен от компетентните органи;
• б. общи доказателства или липса на предишен опит в прилагането;
• в. наличието или отсъствието на каквато и да било подготвителна мярка преди прилагането на вариантите;
• г. допълнителна информация, свързана с нивото на концентрация, времевата рамка за изпълнение, осъществимостта и надеждността на вариантите за възстановяване, както и нивото на стрес, прилагани от институциите;
• д. способността на институциите по отношение на наличността, качеството и обобщаването на данните, както и управлението на институциите по отношение на готовността им за управление на кризи.

„Слабият“ ОКВ следва да се разбира или като оценка на съществена слабост в плана за възстановяване в съответствие с член 6 от Директива 2014/59/ЕС, или като идентифициране на конкретна област на подобрение, свързана с ОКВ, в оценката на плана за възстановяване на институциите от страна на компетентните органи.

„Адекватен с потенциални възможности за подобрение“ ОКВ може да доведе до определяне на конкретна област, която има нужда от подобрение, свързана с ОКВ, в оценката на компетентните органи на плана за възстановяване на институциите.

При установяването на съществена слабост или конкретна област на подобрение в плана за възстановяване, свързана с ОКВ съгласно точки 4 4 и 45, компетентните органи следва да вземат предвид следните ситуации (неизчерпателен списък):

• а. дали институцията вече извършва дейност в условия на сериозен стрес, включително когато от нея е бил поискан план за запазване на капитала в съответствие с член 142 от Директива 2013/36/ЕС;
• б. дали институцията вече е подобрила ОКВ в сравнение с предишни планове за възстановяване и дали вече няма възможност за потенциално подобрение на ОКВ предвид размера, бизнес модела и рисковия профил на институцията;
• в. дали капиталовата, ливъридж и/или ликвидната позиция на институцията показва стабилен резерв по отношение на регулаторните изисквания и следователно сценариите, използвани от институцията, са изключително утежнени и по този начин прекомерно санкциониращи по отношение на сходни на нея институции.

Класификацията, посочена в точки 4 1—43 , следва да подпомага оценката на ОКВ от компетентните органи като важен елемент от цялостната им оценка на плана за възстановяване.