Предмет и обхват на приложение

Настоящите насоки определят изискванията относно изготвянето и прилагането на политиките и практиките за възнагражденията, по отношение на предлагането или предоставянето на банкови продукти и услуги на потребители от институции, както е определено в точка 17, с оглед защитата на потребителите от вреди, които произтичат от възнаграждението на служителите, които отговарят за продажбите.

Настоящите насоки предоставят информация как финансовите институции следва да изпълнят конкретни разпоредби, посочени в приложимите директиви на ЕС, като i) член 74, параграф 3 и член 75, параграф 2 от Директива 2013/36/ЕС² , която предоставя мандат на ЕБО да разработи насоки за правила за управление на кредитните институции, включително политики и практики за възнагражденията, ii) член 7, параграф 2 от Директива 2014/17/ЕС³ , който изисква държавите членки да гарантират, че начинът, по който кредиторите и кредитните посредници определят възнагражденията на служителите си, без да ги възпрепятства да действат честно, лоялно, прозрачно и професионално, като отчитат правата и интересите на потребителите, и iii) член 11, параграф 4 от Директива (ЕС) 2015/2366⁴ и член 3, параграф 1 от Директива 2009/110/EО⁵ , които изискват платежните институции и институциите за електронни пари, съответно, да осигурят надеждни мерки за управление, доколкото те са свързани с политиките и практиките за възнагражденията.

² Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО 3 Директива 2014/17/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 4 февруари 2014 година относно договорите за кредити за жилищни недвижими имоти за потребители и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 (ОВ L 60, 28.02.2014 г., стр. 34). 4 Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. за платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 2002/65/ЕО, 2009/110/ЕО и 2013/36/ЕО и Регламент (ЕС) № 1093/2010 и за отмяна на Директива 2007/64/ЕО (ОВ L 337, 23.12.2015 г., стр. 35) 5 Директива 2009/110/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно предприемането, упражняването и пруденциалния надзор на дейността на институциите за електронни пари и за изменение на директиви 2005/60/ЕО и 2006/48/ЕО и за отмяна на Директива 2000/46/ЕО (ОВ L 267, 10.10.2009 г., стр. 7). 6 Директива 2014/17/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 4 февруари 2014 година относно договорите за кредити за жилищни недвижими имоти за потребители и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 (ОВ L 60, 28.02.2014 г., стр. 34).

Настоящите насоки не обхващат възнагражденията, изплащани от институциите в полза на кредитни посредници (често наричани „комисионни“) и не засягат разпоредбите относно възнагражденията съгласно Директива 2014/17/ЕС⁶ и по - конкретно по член 7, параграф 2 от тази директива, според който, когато кредиторите определят възнагражденията на кредитните посредници, те трябва да извършват това по начин, който не възпрепятства кредиторът, кредитният посредник или назначеният представител да действа честно, лоялно, прозрачно и професионално, като се вземат предвид правата и интересите на потребителите.

Съответните банкови продукти и услуги са тези, които попадат в обхвата на законодателните актове, съгласно които институциите са получили разрешение или са допуснати да извършват своите дейности, както е определено в точка 17.

Настоящите насоки също така не засягат прилагането на по - строги изисквания, определени в приложимото секторно законодателство и по - конкретно в член 7, параграф 4 от Директива 2014/17/ЕС, във връзка с предоставянето на консултантски услуги по договори за кредит, както е определено в член 4, параграф 21 от посочената директива.

Компетентните органи могат да разгледат възможностите за прилагане на тези насоки и за лица, различни от институции, съгласно определението в точка 17, и по - специално за:

• a. посредници, различни от кредитните посредници съгласно определението в член 4, параграф 5 от Директива 2014/17/ЕС;
• б. “назначени представители” съгласно определението в член 4, параграф 8 от Директива 2014/17/ЕС.

Компетентните органи могат да разгледат възможностите за прилагане на тези насоки във връзка с лица, различни от потребителите, съгласно определението в точка 17, като микропредприятия и малки и средни предприятия (МСП).

Накрая, компетентните органи могат да обмислят разширяване на обхвата на изискванията по отношение на възнагражденията, предвидени в настоящите насоки и на възнаграждения (наричани също така „комисионни“), изплащани от финансовите институции на кредитните посредници.

В случаите, когато насоките посочват даден резултат, резултатът може да бъде постигнат чрез различни средства. Компетентните органи могат да направят оценка на целесъобразността на средствата, използвани от финансова институция, като се вземат предвид нейният бизнес модел, размер и сложност.

Изпълнението на тези насоки не засяга изискването към кредитните институции да спазват насоките на ЕБО относно разумните политики за определяне на възнагражденията съгласно член 74, параграф 3 и член 75, параграф 2 от Директива 2013/36/ЕС и оповестяванията съгласно член 450 от Регламент (ЕС) № 575/2013.